Открийте разликите
22. 01. 2010 | разследване | 1 коментар
Става дума отново за “Закона за развитие на академичния състав” “Закона за научните степени и научните длъжности” (или както там ще се казва).
В момента има вече четвърти вариант на законопроекта. Тъй като промените са впечатляващо много, някои от тях са радикални, а и ситуацията е някак непредсказуема, затова вместо да правя подробен преглед, реших просто да съпоставя новото предложение на Комисията с това, което вече беше гласувано на първо четене в Парламента. Представям резултата в pdf-формат: със синьо са нововъведенията, а отстрани в полето (с червено) са заменените текстове.
За контекст и начален коментар около тези промени, вижте предишната публикация. Мисля си, надявам се, че е имало смисъл от натиска досега, но докато законопроектът не стане закон, всичко е предпоследно.
* Ако предпочитате doc-формата, изтеглете него. Най-добре се сравнява под Normal View.
** Продължавам да допълвам факти, линкове и сведения към общия преглед върху ситуацията. Тъжното е, че той започваше така: “Действията на Министерството на образованието, младежта и науката започнаха да стават леко хаотични (надявам се това да е временно)”… Вижда се, че временно не е; затова най-важното е да се владее хаоса.
.Закон за развитие на академичния състав
12. 12. 2009 | разследване | 2 коментара
Действията на Министерството на образованието, младежта и науката започнаха да стават леко хаотични (надявам се това да е временно). Затова се налага информацията да бъде структурирана по-ясно. Но тъй като нещата са динамични, тази страница също ще се обновява (ако има нещо пропуснато, напишете коментар).
І. Факти и хронология
1. На 24 ноември МОМН предлага проект (pdf) за “Закон за развитие на академичния състав”. Има и мотиви (pdf) (те остават непроменени).
2. Два дена по-късно, на 26 ноември, се появява втори вариант. Той вече е свален от страницата на МОМН (The requested resource “http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documentsproject/2009/Zakon_ras_261109.pdf” was not found on the server) и сега единственото място, където могат да се проследят разликите, е в сайта на Иван Колев (вижда се добре само под Internet Explorer).
3. На 9 декември, но вече в Министерски съвет, е внесен изненадващо трети вариант (doc), който е приет на заседанието (има го директно на сайта на МС, но трябва да минете през captcha). Ето и стенограмата (doc) от този ден. Има значителна промяна спрямо предходните законопроекти - отпада например “хабилитиран доктор”, т.е. степента остава една: доктор. Засега това е финалният вариант и в него са взети предвид някои от получените коментари и възражения (вж. по-надолу), но той всъщност противоречи на началните мотиви.
4. На 11 декември законопроектът е внесен в Парламента (сигнатура 902-01-56). Между двете четения има постъпили предложения от депутати и ако искате да следите какво реално става, трябва да посетите страницата на комисията. Законопроектът в момента е напълно преработен и имаме четвърти вариант (doc) (предложението на Комисията е от 18 януари 2010 и може да се изтегли директно от сайта на парламента): доктор е отново образователно-научна степен, връща се “доктор на науките”, освен това законът вече урежда “обществените отношения”! (чл. 1), а всяко научно жури се избира чрез жребий (чл. 4, ал. 2), акредитационната оценка на институциите е включена в описаните процедури (университетът и специалността трябва да имат поне “много добър”, чл. 5, ал. 2) и т.н.
* Стенограми от заседания на комисията, където можете да проследите самото обсъждане: 27 януари; 3 февруари; 10 февруари;
…
В този конкретен случай етапите законопроектът да се превърне в закон са следните (с черно са тези, които са приключили): 1. Проект на МОМН - 2. Гласуване в Министерски съвет - 3. Внасяне в Парламента - 4. Обсъждане в Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта - 5. Гласуване в Парламента (първо четене) - 6. Предложения, корекции и по-радикални промени - 7. Гласуване в Парламента (второ четене) - 8. Указ на Президента - 9. Обнародване в Държавен вестник.
*
ІІ. Кратко обобщение и коментар
Промените сякаш се правят ad hoc; израз, който присъства дори в самия законопроект, чл. 11, ал. 2…
А. Мотивите са по-добри от закона - Забележително е, че повечето възражения, които открих и представям по-надолу, не са насочени срещу идеята и посоката за промяна, а срещу конкретните формулировки (под тези мотиви могат да бъдат правени различни законопроекти, както и става с тези три варианта на МОМН). Това означава, че общността приема цялостната стратегия и цел. Съгласието е важно понятие.
Б. Проблемът не е в конфликта между млади и стари - Повечето възражения, които открих, са на млади учени и преподаватели - това са хора, които са принципно за промяната и дори я чакат. А това, че именно те възразяват, е много показателно. Става дума за качеството на законопроекта, а не за консерватизъм. Това също е важно понятие: качество.
В. Системата трябва да работи - Участвах в няколко разговора по този законопроект и докато в самото начало го защитавах принципно, сега виждам, че той няма нужда от такава защита: промяната е неизбежна. Именно затова дискусията трябва да се насочи на по-детайлно, практическо ниво, защото системата трябва да сработи - това е целта. Още едно важно понятие: работа.
Всяко прибързване пропуска:
- съгласието на общността;
- качеството на законопроекта;
- и това как той ще сработи;
Всяко прибързване е всъщност ирационално.
*
ІІІ. Конкретни коментари, съгласия, възражения и предложения по законопроекта
1. Становище на БАН със съвсем конкретни предложения по законопроекта. На главната страница има следното допълнение преди становището:
“БАН се отнася положително към идеята за нов закон за развитие на академичния състав, който да замени досегашния ЗНСНЗ. За съжаление, законопроектът публикуван на сайта на МОМН, има много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност. Този законопроект е пряко свързан с националния интерес, който е свързан със запазване на високото ниво на научните изследвания у нас чрез високи критерии за научните степени и звания.”
2. Стенограма от заседание на Академическия съвет на СУ (2 декември) с единствена точка в дневния ред: обсъждане на проектозакон „Развитие на академичния състав в Република България”. Тази сряда (16 декември) ще има ново заседание и в момента тече спешна вътрешноуниверситетска инициатива за предложения, препоръки и забележки по третия вариант на законопроекта. Ето и декларацията, публикувана на 22 декември, която е резултат от обсъждането (в края на текста има качен файл).
3. Бележки на Съюза на учените в България, които очертават някои по-принципни проблеми и/или предимства на законопроекта.
4. Много добър разпределителен център с всички документи (вижда се добре само под Internet Explorer) на Иван Колев (Философия, ФФ, СУ “Св. Климент Охридски”). Засега само на този сайт мога да намеря:
- Мнението на Петър Кендеров;
- Декларация на асистентския колегиум на СУ;
5. Преди няколко дена се появи блог с конкретни предложения и внимателен анализ по идея на Тодор Христов (Теория на литературата, ФСФ, СУ “Св. Климент Охридски”). Препоръчвам тази инициатива, тя е достатъчно сериозна и аналитична.
6. На 4 декември беше публикуван коментар във в-к Дневник от Бойко Пенчев (Българска литература, ФСФ, СУ “Св. Климент Охридски”). На 27 януари има втори - по-общ и принципен - анализ.
7. Една от първите задълбочени реакции въобще беше един интересен и многопосочен анализ от 6 декември в блога на Юнуз Юнуз (Философия, ФФ, СУ “Св. Климент Охридски”).
8. Отворено писмо от Димка Гичева-Гочева (История на философията, ФФ, СУ “Св. Климент Охридски”), в което се прави кратък преглед на предишните законопроекти и се коментира важната връзка с “Националната агенция за оценяване и акредитация“.
9. Има и форумни инициативи: bulgarianscienceproblems (с по-общо разглеждане на проблема от Лазарин Лазаров, CV), Проектория, Pueron и т.н.
.Лукас
7. 12. 2009 | без име | коментирай
Lucas Van Langendonck
Café Amedee, Muntstraat 4, 3000 Leuven [преди 4 години бях написал нещо кратко за това изключително място]
Идващата събота ще има голямо събиране, както е пожелал Лукас…
.Иван Пунчев
17. 09. 2009 | без име | коментирай
9 юни 1942 г. - 13 септември 2009 г.
Произволен откъс: “…[тук] се крие загадъчното „космическо” преизобилие на математико-логическите конструкции – то е образ на космическото многообразие на потенциално възможните абстрактни системи – днешната „инфлационна” космология се връща към моделите на Голямата Вселена като актуално-безкрайно множество от космологични светове с безкрайно структурно разнообразие.”
.Издирване…
28. 08. 2009 | разследване | 3 коментара
Какво е това?
Амулетът е купен от Мароко преди години, това е сигурно. Предположението е, че предпазва от изгубване в пустинята. Ако някой обаче има повече информация какво означава той, моля, нека напише нещо тук. Ще се радвам…
Чернова. По повод Джими Уейлс
7. 06. 2009 | събития, философия | 2 коментара
Без да а е забележителна, срещата с основателя на Уикипедия беше хубава, стегната и на места дори по-дълбока от очакванията ми. Надявам се скоро да се появи видео-запис (благодарение на optimiced), така че няма да преразказвам събитието, а ще използвам Уейлс като повод.
* Добавено по-късно: видеото се появи онлайн, вижте го.
Преди време пуснах едни свободни и начални разсъждения под името “Чернова: Общественият интерес и БиБиСи“. Това е продължение, макар темата на пръв поглед да е различна.
4. Принципът е цел и процес.
Принципите, с които конструираме нещата, не са нашите основания; нито са нашите реализирани граници. По-гъвкавото и ежедневно разбиране е, че принципът е това, към което се стремим. Въпреки, че изказването е исторически тривиално (срв. Фихте с “тетичните съждения”, 1794), тук има една малка и любопитна подробност. Смислеността на едно начинание или на една идея не е единствено в нейната окончателна реализация, смислено може да е самото действие, самият процес и тук не става дума за философската категория ‘ставане’, а просто:
- Уикипедия не е нужно да бъде последната енциклопедия, за да бъде добра.
- процесът по организация не е нужно да бъде краен, за да бъде ефективен.
- постигането на свобода не е нужно да бъде нейното получаване, достатъчно е това, което наричаме ‘освобождаване’.
* А това означава, че най-съществената част от принципа е неговата процесуалност.
5. Неуспешните принципи се провалят контекстуално.
Нека говорим за момент единствено за безвредните принципи: можем ли да отличим предварително един ‘ефективен, но непостижим принцип’ (какъвто всъщност е Уикипедия) от един ‘неефективен и непостижим принцип’ (например неуспешното начинание Nupedia - първичната иницатива на Уейлс)? Отговорът трябва да е емпиричен, а не принципен, защото е изключително трудно да се познава цялостният контекст, а неуспешните безвредни проекти са винаги неуспешни контекстуално (поради тази причина могат да бъдат повтаряни в друга среда). Ето така средата ограничава принципите.
* А това означава, че следващата съществена част от принципа е неговото контекстуално взаимодействие.
6. Анархизмът има граници; както и принципите.
В своята същност Уикипедия повтаря идеологията и структурата на ‘анархизма’. За да не се отъждествява това с думата анархия (хаос), нека се обърнем към изконното значение на ἀναρχος + съвременната теоретизация върху него: обществото е по-важно и същностно от централизираната власт на държавата; и свободата е не само възможна, но се проявява спонтанно именно в общностите (а не само индивидуално). Това би звучало напълно утопично, ако нямаше много конкретни неща, реализирани именно по този начин. Но също така е добре да се знае, че универсалната приложимост на подобна идея засега е силно ограничена.
Предимството на Свободната енциклопедия е, че тя е начинание от областта на знанието и осъществявано чрез доброволен труд (което и от двете да се промени, ефективността и съответно правилата биха били различни). Не е случайно, че Уейлс отказа да спекулира по въпроса дали (ползвайки опит от енциклопедията) е възможна икономика, основана на солидарността. Уикипедия не предначертава бъдещето на човечеството, а само определя частично настоящето и оголва предразсъдъците на миналото.
* А това означава, че принципите не са универсални закони и тяхното приложение е ограничено.
ПП
Мисля си, че бих бил скептичен към уики-идеята, ако чуя за нея преди да я видя реализирана. Би ми изглеждало невъзможно и непрофесионално - и това е моят предразсъдък. Т.е. наличието на подобно явление е изключително ценно и като самопознание.
Платон - Митът за пещерата
1. 03. 2009 | философия | 4 коментара
.