Чернова. По повод Джими Уейлс
7. 06. 2009 | събития, философия | коментирай
Без да а е забележителна, срещата с основателя на Уикипедия беше хубава, стегната и на места дори по-дълбока от очакванията ми. Надявам се скоро да се появи видео-запис (благодарение на optimiced), така че няма да преразказвам събитието, а ще използвам Уейлс като повод.
* Добавено по-късно: видеото се появи онлайн, вижте го.
Преди време пуснах едни свободни и начални разсъждения под името “Чернова: Общественият интерес и БиБиСи“. Това е продължение, макар темата на пръв поглед да е различна.
4. Принципът е цел и процес.
Принципите, с които конструираме нещата, не са нашите основания; нито са нашите реализирани граници. По-гъвкавото и ежедневно разбиране е, че принципът е това, към което се стремим. Въпреки, че изказването е исторически тривиално (срв. Фихте с “тетичните съждения”, 1794), тук има една малка и любопитна подробност. Смислеността на едно начинание или на една идея не е единствено в нейната окончателна реализация, смислено може да е самото действие, самият процес и тук не става дума за философската категория ‘ставане’, а просто:
- Уикипедия не е нужно да бъде последната енциклопедия, за да бъде добра.
- процесът по организация не е нужно да бъде краен, за да бъде ефективен.
- постигането на свобода не е нужно да бъде нейното получаване, достатъчно е това, което наричаме ‘освобождаване’.
* А това означава, че най-съществената част от принципа е неговата процесуалност.
5. Неуспешните принципи се провалят контекстуално.
Нека говорим за момент единствено за безвредните принципи: можем ли да отличим предварително един ‘ефективен, но непостижим принцип’ (какъвто всъщност е Уикипедия) от един ‘неефективен и непостижим принцип’ (например неуспешното начинание Nupedia - първичната иницатива на Уейлс)? Отговорът трябва да е емпиричен, а не принципен, защото е изключително трудно да се познава цялостният контекст, а неуспешните безвредни проекти са винаги неуспешни контекстуално (поради тази причина могат да бъдат повтаряни в друга среда). Ето така средата ограничава принципите.
* А това означава, че следващата съществена част от принципа е неговото контекстуално взаимодействие.
6. Анархизмът има граници; както и принципите.
В своята същност Уикипедия повтаря идеологията и структурата на ‘анархизма’. За да не се отъждествява това с думата анархия (хаос), нека се обърнем към изконното значение на ἀναρχος + съвременната теоретизация върху него: обществото е по-важно и същностно от централизираната власт на държавата; и свободата е не само възможна, но се проявява спонтанно именно в общностите (а не само индивидуално). Това би звучало напълно утопично, ако нямаше много конкретни неща, реализирани именно по този начин. Но също така е добре да се знае, че универсалната приложимост на подобна идея засега е силно ограничена.
Предимството на Свободната енциклопедия е, че тя е начинание от областта на знанието и осъществявано чрез доброволен труд (което и от двете да се промени, ефективността и съответно правилата биха били различни). Не е случайно, че Уейлс отказа да спекулира по въпроса дали (ползвайки опит от енциклопедията) е възможна икономика, основана на солидарността. Уикипедия не предначертава бъдещето на човечеството, а само определя частично настоящето и оголва предразсъдъците на миналото.
* А това означава, че принципите не са универсални закони и тяхното приложение е ограничено.
ПП
Мисля си, че бих бил скептичен към уики-идеята, ако чуя за нея преди да я видя реализирана. Би ми изглеждало невъзможно и непрофесионално - и това е моят предразсъдък. Т.е. наличието на подобно явление е изключително ценно и като самопознание.
Платон - Митът за пещерата
1. 03. 2009 | философия | коментирай
.Срещи и материали
5. 02. 2009 | общи приказки | 2 коментара
Това е запис от срещата на Бойко Борисов в Чикаго (3 февруари, вторник, православната църква “Свети Иван Рилски”). В него има едно донякъде важно съобщение (за евентуални бъдещи отношения с ДСБ) и един коментар за населението на България. Тъй като целият аудио-файл е доста дълъг (над 40 минути), тук съм оставил само най-важното - 40 секунди; чуйте го. Без коментар.
Транскрипция
“… ако има нещо радостно, е, сега, че с господин Костов намерихме общ език. Даже това българските медии не го знаят, но ние направихме няколко срещи…”
“…в България да останат да не казваш, ами това е основата на населението в момента - един милион цигани, седем-осемстотин хиляди турци, два милиона и половина пенсионери. Е, това е срещу ГЕРБ…”
“…и вие като избегахте, милион и половина… материалът, който се явява на избори или можеме да избираме като кадри, никак не е голям…”
.Антиномии на чистия разум
18. 01. 2009 | философия | коментирай
Изненадах се, че в интернет все още няма публикувани на български език антиномиите на Имануел Кант. Реших, че може за някого да бъдат от полза. Преводът, който представям, е по Критика на чистия разум, преводач Цеко Торбов; София: Издателство на БАН, 1967, 844 с.
Допълнителна информация, начално тълкуване и контекст, можете да получите от семинарните протоколи по “Немска класическа философия”.
Първа антиномия
Теза: Светът има начало във времето и освен това с оглед на пространството е затворен в граници.
Антитеза: Светът няма начало и граници в пространството, а е безкраен както с оглед на времето, така и с оглед на пространството.
(Кант 1967: 460)
Втора антиномия
Теза: Всяка сложна субстанция в света се състои от прости части, и никъде не съществува нищо освен простото или това, което е съставено от него.
Антитеза: Никое сложно нещо в света не се състои от прости части, и никъде в света не съществува нищо просто.
(Кант 1967: 468)
Трета антиномия
Теза: Каузалността според законите на природата не е единствената, от която могат да бъдат изведени всички явления на света. За обяснението на явленията е необходимо да се допусне също и една каузалност чрез свобода.
Антитеза: Няма никаква свобода, а по-скоро в света всичко става единствено според законите на природата.
(Кант 1967: 476)
Четвърта антиномия
Теза: Към света принадлежи нещо, което или като негова част, или като негова причина е една абсолютно необходима същност.
Антитеза: Никъде, нито в света, нито извън света, не съществува една абсолютно необходима същност като негова причина.
(Кант 1967: 484)
Образна памет
6. 01. 2009 | разследване | коментирай
Внезапни мъдрости
27. 12. 2008 | общи приказки | коментирай
-
Попаднах на тази английска поговорка докато четях статията “De-Centring the ‘Big Picture’: The Origins of Modern Science and the Modern Origins of Science” на Андрю Кънингам и Пери Уилямс от декември 1993 (в The British Journal for the History of Science, том 26, брой 4, с. 407-432). В нея се проследява отслабването на еднозначното и идеологическо понятие за “научна революция през ХVІІ век” като се прилага по-детайлен исторически подход. В резултат на това от революционен символ този период преминава към роднинска връзка със собствения си предходен контекст. Поговорката явно в този случай е направо теоретичен исторически модел, а не само епиграф в статията; и с този модел се критикуват Бътърфийлд, Койре, Кун…
Попаднах на тази известна молитва (вж. Карл Паул Райнхолд Нибур, The Serenity Prayer, 1943) докато преглеждах статията “Reality and Economic Theory” на Пол Дейвидсън от лятото на 1996 (в Journal of Post Keynesian Economics, том 18, брой 4, с. 479-508). Там молитвата на Райнхолд Нибур е леко трансформирана, защото става дума за ергодични и неергодични реалности и тяхната разлика (immutable & transmutable realities & the wisdom to distinguish). Молитвата се явява в заключение като поуката от цялостния теоретичен анализ (506 страница), защото разграничението е същественото. Естествено, както се случва в научните среди историята не спира дотук; и отново в същото пост-кейнсианско списание, но през лятото на 2001, Дж. Баркли Роусър (младши) ще коментира същия цитат в статията си “Alternative Keynesian and Post Keynesian Perspectives on Uncertainty and Expectations” (Journal of Post Keynesian Economics, том 23, брой 4, с. 545-566). Като заключителен коментар Роусър отбелязва, че фундаменталната несигурност (която разколебава и хипотезата за рационалните очаквания) се отнася дори до самото разграничаване, заради което се молим за мъдрост (558 страница); така би мислил дори Кейнс, добавя Роусър. И така - в първата статия молитвата е решение и описание на теоретичен икономически модел; във втората тя илюстрира проблем в същия този модел. Т.е. спори се какво е (постижима) мъдрост - дали можем да очакваме като икономисти хората да бъдат мъдри?
След кратко безрезултатно търсене установих, че цитирането на тази молитва е явно пост-кейнсианско явление. При това спорадично - май съм улучил почти единствените научни икономически позовавания, но както се вижда те са симптоматични за разбирането на самата теория и нейните търсения (може да се добави за пълнота и “Theory of Decision under Uncertainty” [pdf] на Ицхак Жилбоа от юли 2008).
Понякога колкото и да се занимаваш с наука попадаш на мъдрост. Обикновенно тя е кратка и наситена, а обясненията към нея - излишно обширни. Както опитах да илюстрирам подробно тук.
Иначе и двете срещи с мъдростта бяха някак неочаквани. Е, все пак една от най-силните и най-банални страни на поговорките е, че не зависят от контекста, а той зависи от тях. Затова винаги могат да го поемат, понесат и трансформират. Например - цитираната молитва може да се срещне освен в статиите на пост-кейнсианците, също и в романа Кланица 5 на Кърт Вонегът, или написана на латински върху гърба на албума Re-ac-tor на Нийл Йънг, или в идеологията и сувенирите на организацията “Анонимни алкохолици”, или в патриотичното видео “Надежда” (תִּקְוָה) на Subliminal & The Shadow, също и при Бил Клинтън, при Станишев, в една песничка на 50 cent, в романа Заслушани в молитвата на вселената от “събирача на лайна” Марло Морган, или татуирана на дясната ръка на Роби Уйлямс (където вместо Бог присъства естествено Елвис), а сигурно я има и при Стивън Кинг и така нататък…
Мъдростите са крилати не само, защото ни отвеждат в метафизиката, но и защото се движат бързо и навсякъде; преминават разстояния и свързват различия; и най-важното - летят над времето като се повтарят. А това е много досадно.
Файнъл виктори ин Айрак
26. 12. 2008 | общи приказки, събития | коментирай
Днес изненадващо разбрах, че войната в Ирак била вече приключила. При това преди около месец - на 22 ноември 2008 година. Чувствам се много неловко, че залисан в работа съм пропуснал това събитие; или пък съм решил, че повтарят изявлението на Буш за победа в Ирак от преди 5 години. Още повече, че Република България участва във войната; така де - излиза, че държавата спечели - нали на 17 декември се прибраха и последните български войници.
Инициативата за подобно патриотично съобщение е на анонимния автор от zombietime.com*, който очевидно говори с гласа на народа - “we the people have taken it upon ourselves to commemorate November 22, 2008 as the day of victory”.
Това надали е важно събитие, че някой анонимно, но от името на народа, е обявил някъде нещо. Но вследствие на драматизма и гордостта в съобщението множество блогове и сайтове в интернет се присъединяват към “края на войната” и заедно с факта на постоянно намаляващите жертви напоследък и изтеглящите се контингенти, това си става почти реалност. Ако трябва да съм прецизен обаче хората не се присъединяват толкова към края на войната, а директно към победата в Ирак. Като илюстрация има множество красиви и трогателни снимки на снаряжени американски войници сред усмихнати иракски деца. На победителите - честито!
—
* За съжаление авторът на зомбитайм е официално анонимен:
Q: Who are you?
A: I choose to remain anonymous.