Витгенщайн: Седем по пет
19. 04. 2008 | философия | 2 коментара
Тъй като в момента чета “Логико-философски трактат” на Лудвиг Витгенщайн (известен като Tractatus Logico-Philosophicus или в оригинал Logisch-Philosophische Abhandlung), реших, че е добре да се съпоставят двата налични превода на български език. Единият е от “Избрани съчинения” (Наука и изкуство, 1988), другият от “Философия на логиката” (Университетско издателство “Св. Климент Охридски, 2003).
І. Седемте основни твърдения в превод на Николай Милков (1988):
1. Светът е всичко, което е налице.
2. Това, което е налице - фактът, - е съществуването на състояния на нещата.
3. Логическият образ на фактите е мисълта.
4. Мисълта е смислената пропозиция.
5. Пропозицията е функция на истинността на елементарните пропозиции.
6. Общата форма на функцията на истинността е: [p, ξ, N(ξ)]*. Това е общата форма на пропозицията.
7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.
ІІ. Седемте основни твърдения в превод на Евгени Латинов (2003):
1. Светът е това, как стоят нещата.
2. Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.
3. Логическият образ на фактите е мисълта.
4. Мисълта е смисленото изречение.
5. Изречението е истинностна функция от елементарни изречения.
6. Общата форма на истинностната функция е: [p, ξ, N(ξ)]*. Това е общата форма на изречението.
7. За каквото не може да се говори, за това трябва да се мълчи.
ІІІ. Седемте основни твърдения в оригинал (1921):
1. Die Welt ist alles, was der Fall ist.
2. Was der Fall ist, die Tatsache, ist das Bestehen von Sachverhalten.
3. Das logische Bild der Tatsachen ist der Gedanke.
4. Der Gedanke ist der sinnvolle Satz.
5. Der Satz ist eine Wahrheitsfunktion der Elementarsätze.
6. Die allgemeine Wahrheitsfunktion ist: [p, ξ, N(ξ)]*. Die ist die allgemeine Form des Satzes.
7. Wovon man nicht sprechen kann, darüber muss man schweigen.
ІV. Седемте основни твърдения в превод на Ogden (1922):
1. The world is everything that is the case.
2. What is the case, the fact, is the existence of atomic facts.
3. The logical picture of the facts is the thought.
4. The thought is the significant proposition.
5. Propositions are truth-functions of elementary propositions.
6. The general form of truth-function is: [p, ξ, N(ξ)]*. This is the general form of proposition.
7. Whereof one cannot speak, thereof one must be silent.
V. Седемте основни твърдения в превод на Pears & McGuinness (1961):
1. The world is all that is the case.
2. What is the case - a fact - is the existence of states of affairs.
3. A logical picture of facts is a thought.
4. A thought is a proposition with a sense.
5. A proposition is a truth-function of elementary propositions.
6. The general form of a truth-function is [p, ξ, N(ξ)]*. This is the general form of a proposition.
7. What we cannot speak about we must pass over in silence.
*
- това е точният начин на изписване на формулата.
Допълнено след време:
Направих по-разширено съпоставяне (в таблица) на първите две нива от Трактата в превода на Николай Милков и Евгени Латинов. Тъй като изложението е по-дълго реших да не го публикувам тук, а в основния сайт, където има и съвсем начални коментари върху произведението (от семинарите със специалност Европеистика).
ISSU
24. 01. 2008 | интернет | коментирай
Вчера и днес имаше обучение на преподавателите от специалност “Философия” за работа с новата информационна система на Софийския университет - ISSU. Тя все още е в тестова фаза и има възможност за обратна връзка. От началото на следващия месец всичко би трябвало да е готово. Идеята на тази вътрешна мрежа е да оптимизира, регулира и ускори повечето административни и учебни процеси:
- обявяване на курсове;
- записване на курсове;
- конспекти, изисквания, материали, оценки към всяка една дисциплина;
- издаване на всякакви видове административни справки;
- разпределение на часовете;
- отпуски…
В началото тя ще работи само с магистърските програми, а после (следващата година?) ще обхване и бакалавърското ниво. Доколкото разбирам засега само за Философски факултет.
В някакъв смисъл тази новина е ужасно закъсняла (дори копирайта е от 2003 - Designed and powered by BSH Ltd, а пък сертификатът е изтекъл през 2005), но това не я прави по-малко новина.
Вторият лабиринт
10. 08. 2007 | философия | коментирай
Още през 1676 година Лайбниц говори за два лабиринта (впоследствие разделението се повтаря и в произведението Теодицея):
- Първият е на участта, предопределеността и свободата…
- Вторият е на континуума, времето, мястото, безкрайността…
През същата година, в рамките на около 10 дена (докато пътува с кораб към Холандия), той написва диалога Pacidius Philalethi, в който се разглежда именно втория лабиринт. Симптоматично е подзаглавието на диалога - “Първа философия на движението” (Prima de Motu Philosophia). Това не толкова популярно произведение прокарва началния маршрут из лабиринта и се вижда, че загадката на континуума трябва неминуемо да се разглежда през философията на движението. По този повод ще изложа някои свои наблюдения, както и части от чужди коментари или анализи.
Проблемът ми се струва интересен, но засега няма да търся философско решение, а историко-философско проследяване.
Като изворна литература ползвам тези две издания:
Leibniz, Gottfried (1923-…) - Gottfried Wilhelm Leibniz: Sämtliche Schriften und Briefe, под общата редакция на Preußischen Akademie der Wissenschaften ; Darmstadt/Leipzig: Otto Reichl Verlag, 1923-…
Leibniz, Gottfried (2001) - The Labyrinth of the Continuum: Writings on the Continuum Problem, 1672-1686, преводач Richard T. W. Arthur, поредица “The Yale Leibniz”, под общата редакция на Daniel Garber и Robert C. Sleigh; Yale: Yale University Press, 2001, lxxxviii-484 с.
Диалогът “Пацидий към Филалет” е написан на латински език и в него участват четири персонажа (в интернет на свободен достъп е единствено руският превод). Още в началото се твърди, че преходът между геометрия и физика е труден и именно науката за движението (която все още липсва) трябва да може да спомогне за тази връзка като намери общото между материя и форма, умозрителност и практика…
В такъв смисъл науката (философията) за движението ще има обединяващ и интердисциплинарен характер и за самото метазнание (наука); или накратко: форономията е физическа логика, твърди Пацидий, точно както геометрията е математическа логика. Всъщност “форономия” е понятие, използвано от Лайбниц и Кант за обозначаване на това, което днес наричаме кинематика - ето това е съставната връзка на втория лабиринт.
По такъв начин континуумът е непрекъснатост и на науките. Форономията свързва концептуално това, което е реално свързано в природата. Следващата стъпка е да се види мястото на динамиката.
.Иван С. Стефанов
29. 06. 2007 | без име | коментирай
12 януари 1946 г. - 29 юни 2005 г.
Тези, които го познаваха по-добре, казаха преди две години:
…изгубихме част от нашето достойнство.
Благодарност
3. 06. 2007 | събития, философия | коментирай
На 31 май (четвъртък) 2007 се проведе публична защита пред СНС по философия на дисертацията ми “Взаимодействие между философия и физика при Рене Декарт и Исак Нютон (проблемът за относителността)”.
След цялата процедура, след всички криволичения, след добрия финален резултат искам да споделя само едно-единствено нещо: много благодаря на всички, които дойдоха и помогнаха със своето присъствие; както и на тези, които имаха желание, но бяха възпрепятствани!
.ФС52
30. 03. 2007 | събития, философия | 2 коментара
Днес направихме петата сбирка на студио 52 и решихме, че засега спираме заниманията с “Новата наука” на Джамбатиста Вико и се захващаме с “Кант и проблемът за метафизиката” на Мартин Хайдегер…
.Gallica
17. 11. 2006 | философия | 4 коментара
Тъй като отдавна ползвам тази услуга, реших че не е лошо да я споделя и с околните, току-виж някой все още не е узнал.
Става дума просто за онлайн библиотека със сканирани стари книги на френски език (ХVІ-ХІХ век). Но тъй като обемът е наистина огромен, а някои от нещата са действително редки, то най-добре е да се убедите сами дали ви върши работа: http://gallica.bnf.fr
ПП
Днес конкретно се интересувах от “Horologium oscillatorium” на Хюйгенс, което се намира в ХVІІІ том на събраните му съчинения.