Архив на публикации, конференции и проекти

Реших, че е крайно време да събера на едно място информацията за всички мои научни публикации, забелязаните цитирания, докладите на конференци и финансираните проекти, в които съм участвал или съм ръководил. Засега най-удобно ми се струва да ползвам Гугъл Драйв, тъй като обновяването става мигновено.

Ето линк към таблицата, която своевременно ще актуализирам.

В рамките на основния сайт обнових съответно архива за публикации и конференции, както и раздел проекти, така че една и съща информация се появява автоматично на различни места.
Обнових най-сетне и основния раздел публикации:
– добавих множество линкове към самите текстове в PDF-формат;
– сканирах някои по-стари и недостъпни статии;
– добавих връзки към отзиви и рецензии за книгите.

Всъщност тази година сайтът ми става на 20 години и е добре още доста неща да се подобрят.

(Не)възможни текстове на Nirvana от началото на 1990-те

Наскоро открих едни забравени листа от преди почти 30 години. В началото на 1990-те по всякакви възможни сергии и в разни странни помещения се продаваха нелегално записани аудиокасети с музика. Освен това на същите места човек можеше понякога да си купи чуждестранни музикални книги, издания и брошурки, които се препродаваха само в няколко ограничени бройки. И, разбира се, имаше текстове на песни, като поне в началото много от тях бяха сваляни по слух. Реших да сканирам два листа, които си бях закупил през 1992 г. Те са забележителни не толкова с правописните си грешки или пък с обърканите фрази (Кърт Кобейн на места пее действително неясно, вж. по-долу), а заради това, че свалящият текста е опитвал да изгради все пак някакъв конкретен смисъл. И поне част от хората пееха точно така тези песни, с точно това послание (и по купони, и по улицата): „I must get out of here“. Тук не ме интересува идеята за грешка, а точно обратното: изграждането на смисъл, когато това е трудно или невъзможно.

Трябва задължително да се кажат поне три неща. Първо, Nirvana оригинално не включват текстовете на песните си към албума Nevermind, а само някакви откъси. Второ, самият Кобейн пее неясно. [„We can’t play this. I can’t understand what the guy is saying.“ вж. повече тук]. И трето, често самите им текстове са противоречиви или неразбираеми.

Ето и сканираният файл; минах го и през OCR: Nirvana 91 [I-II].

А това е бърза съпоставка на част от „Smells Like Teen Spirit“. Запазих структурата и редовете на закупения текст и за по-лесно сравнение накъсах някъде редовете в оригиналния текст на Nirvana.

Разговор върху книгата „Случайности“

В разговора участваха Димитър Денков, Стилиян Йотов и Александър Кънев. Благодаря на всички, които отделиха време, за да дойдат; и по-специално за подкрепата, коментарите, възраженията и оценките.

Допълнителна информация за събитието и книгата.
Съдържанието на книгата.

Премиера на „Случайности“

На 23 ноември 2017 г., четвъртък, 18:30 часа в Нова конферентна зала (СУ, Ректорат) ще бъде премиерата на „Случайности. Историческа типология“. В книгата се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени пет основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел – и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа.

На премиерата ще говорят проф. Димитър Денков, проф. Стилиян Йотов и проф. Александър Кънев. Благодаря на Университетско издателство и на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ за оказаното съдействие.

Прекрасната картина, която е използвана за корицата, е „organic parts in warm environment“ от Съдбина Видинска. Тя е автор и на плаката.

Няколко допълнителни връзки:
Рецензентите на научното жури по хабилитацията от преди половин година;
Рецензия за книгата от Стилиян Йотов в „Литературен вестник“ (18 октомври 2017 г.);
– Първи подстъпи към проблема около случайността в студията, която публикувах през 2014 г. – „Три съвременни понятия за случайност“.

Благодаря за всички критични бележки, за сериозното отношение и предложенията за качествени подобрения още по време на писането, както и при изнасянето на доклади на различни конференции.

Математическата книга на природата и Галилео Галилей

Началото на ХVІІ век е историческият период, в който възниква съвременната математизирана физика – една от най-радикалните промени в Западната култура.

Вие може би мислите, че философията е книга, която принадлежи на въображението на един човек, подобно на „Илиада“ или „Безумният Роланд“ — книги, по отношение на които най-малко значение има въпросът, вярно ли е това, което е написано в тях. Не, синьор Сарси, работата не стои така. Фи­лософията е написана в тази величествена книга, която постоянно лежи отво­рена пред нашите очи (имам предвид природата), но която е невъзможно да се разбере, ако не научим предварително нейния език и ако не познаваме буквите, с които тя е написана. А нейният език е език на математиката и нейните фи­гури са триъгълници, окръжности и други геометрически фигури, без помощта на които е невъзможно да се разбере в нея по човешки даже и една дума; без тях ние можем само напразно да бродим в тъмен лабиринт.

Цитатът е от произведението Il Saggiatore, nel quale con bilancia squisita e giusta si ponderano le cose contenute nella Libra (1623) (думата „saggiatore“ може да се преведе и като „точна везна“, и като „изпитател“). Съчинението е отговор на Орацио Граси (1583-1654) и неговата книга Libra astronomica ac philosophica qua Galilaei Galilaei opiniones de cometis a Mario Guicucio in Florentina Academia expositae, atque in lucem nuper editae, examinantur a Lothario Sarsio Sigensano (1619), публикувана, както си личи и от заглавието, под псевдонима Лотарио Сарси и насочена директно срещу Галилей. Играта на думи ясно противопоставя Галилеевата точна везна (Saggiatore) срещу обикновената везна (Libra) на Граси-Сарси.

Книгата на Галилей не е превеждана на български език, но този изключително известен откъс, превърнал се в един от символите на съвременната наука, е поместен в бележките към първия том от избраните произведения на Галилей.

Галилей, Галилео (1984)Избрани произведения – Звездно съобщение, Диалог за двете главни системи на света – Птолемеевата и Коперниковата, в 2 тома, том І, превод Симеон Тодоров; София: Наука и изкуство, 559 с.

Студия: Небето в българската книжнина през ХІХ век

„Въздухът е проточно тяло, влажно, прозирно, пръгаво, връвовато и тяжко.“ – Богоров (1851)

„…тука ако и да ся не види нищо, все пак трябува да има нящо.“ – Груев (1870)

„Аз века знаех, че то [небето] не е ни шапка, ни връшник, ни захлупак, а някак си прилича на мехур, в когото вътре са търкаля земята, като грехово зърно, или на човал, в когото земята е вътре, като зелка, и намира са тя на средата.“ – Иванов (1872)

Студията „Небето в българската книжнина през ХІХ век. Атмосферата, въздушните явления и светилата в речниците, научната книжнина и ранното стихотворство“ (99 стр.) беше доста разширена курсова работа, написана докато бях студент в ІІІ-ІV курс специалност „Българска филология“, т.е. завършена е окончателно в края на 2000 година. Тогава курсът на обучение бе 5-годишен и това проучване беше добра предварителна подготовка за бъдещата ми дипломната работа, която беше върху съвсем различна тема и със съвсем различен, по-теоретичен подход – Функцията на редактора и редактирането (към катедра „Теория на литературата“).
Изследването върху „небето“ бе проведено благодарение на двугодишна изследователска стипендия (1998-2000) към „Отворено общество“, предназначена за студенти от хуманитарните науки. Благодарен съм на Ани Илков и Димитър Камбуров, които оказаха морална подкрепа от началото до края на работата ми. Няколко години след това кратък откъс (9 стр.) бе публикуван в сборника Как с думи се правят светове, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005 г.

Въпреки че като всеки студентски текст и този съдържа множество неточности, слабости и излишна смелост, реших, че ще го пусна онлайн – 15 години по-късно – без никакви смислови, редакторски или коректорски поправки. На моменти текстът прилича на някаква разгърната „речникова статия“, но като минимум той може да бъде полезен поне с някои от цитираните вътре откъси или с библиографската си справка, тъй като на български няма изследвания върху този проблем.

Видински, Васил (2000) – Небето в българската книжнина през ХІХ век. Атмосферата, въздушните явления и светилата в речниците, научната книжнина и ранното стихотворство; url = http://www.vidinsky.com/c/nebeto.pdf, 99 стр.