Антиномии на чистия разум

Изненадах се, че в интернет все още няма публикувани на български език антиномиите на Имануел Кант. Реших, че може за някого да бъдат от полза. Преводът, който представям, е по Критика на чистия разум, преводач Цеко Торбов; София: Издателство на БАН, 1967, 844 с.
Допълнителна информация, начално тълкуване и контекст, можете да получите от семинарните протоколи по „Немска класическа философия“.

Първа антиномия
Теза: Светът има начало във времето и освен това с оглед на пространството е затворен в граници.
Антитеза: Светът няма начало и граници в пространството, а е безкраен както с оглед на времето, така и с оглед на пространството.
(Кант 1967: 460)

Втора антиномия
Теза: Всяка сложна субстанция в света се състои от прости части, и никъде не съществува нищо освен простото или това, което е съставено от него.
Антитеза: Никое сложно нещо в света не се състои от прости части, и никъде в света не съществува нищо просто.
(Кант 1967: 468)

Трета антиномия
Теза: Каузалността според законите на природата не е единствената, от която могат да бъдат изведени всички явления на света. За обяснението на явленията е необходимо да се допусне също и една каузалност чрез свобода.
Антитеза: Няма никаква свобода, а по-скоро в света всичко става единствено според законите на природата.
(Кант 1967: 476)

Четвърта антиномия
Теза: Към света принадлежи нещо, което или като негова част, или като негова причина е една абсолютно необходима същност.
Антитеза: Никъде, нито в света, нито извън света, не съществува една абсолютно необходима същност като негова причина.
(Кант 1967: 484)

Организъм и Механизъм

… Отново направих по-сериозно обновяване на сайта. Бележките от първите семинарни занятия за тази година вече са качени в раздел преподаване.

Новото е спецкурсът, който водим съвместно с Огнян Касабов – „Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел„. Сред останалите материали, които събрахме вече има цитатник в pdf-формат с основните пасажи, които могат да послужат за първоначално запознаване с проблема (част от преводите са направени специално за курса от Касабов и са работни).
Темата е интересна и макар че не е маргинална, всъщност остава встрани от историко-философските или тематични курсове в университета. Тя засяга както биологичните науки, така и проблема за телеологията, както механистичната философия, така и присъствието на „живото“ у Георг Хегел. Най-вероятно времето и усилията ще ни стигнат само за скицирането на един от тези проблеми, но като начало е задоволително.

Витгенщайн: умножение безкрай

Благодарение на отзивчивостта и труда на frege, предлагам още няколко варианта – на френски, италиански и испански.

Този път няколко разяснения: Видях в интернет, че преводът на Granger е редактиран (подобрен?) така: 1. Le monde est tout ce qui est le cas. Аз реших обаче да го оставя и както е бил при него. А пък за почитателите на обновения вариант (с неизвестно авторство), предлагам да подпомогнат френската Уикипедия където има един по-голям откъс, все още недовършен.
Преводът на Luciano Bazzocchi не е излизал в официално книжно издание и нямам представа коя година е направен (писал съм му и чакам отговор).
Този на ARCIS пък е качен, тъй като е популярен (освен това е достъпен билингва).

ІХ. Седемте основни твърдения в превод на Gilles-Gaston Granger (1993):
1. Le monde est tout ce qui a lieu.
2. Ce qui a lieu, le fait, est la subsistance d’états de chose.
3. L’image logique des faits est la pensée.
4. La pensée est la proposition pourvue de sens.
5. La proposition est une fonction de vérité des propositions élémentaires.
6. La forme générale de la fonction de vérité est: [p, ξ, N(ξ)]*. C’est la forme générale de la proposition.
7. Sur ce dont on ne peut parler, il faut garder le silence.

Х. Седемте основни твърдения от „подобрения Granger“ (2008):
1. Le monde est tout ce qui est le cas.
2. Ce qui est le cas, le fait, est l’existence d’états de chose.
3. L’image logique des faits est la pensée.
4. La pensée est la proposition pourvue de sens.
5. La proposition est une fonction de vérité des propositions élémentaires.
6. La forme générale de la fonction de vérité est: [p, ξ, N(ξ)]*. C’est la forme générale de la proposition.
7. Sur ce dont on ne peut parler, il faut garder le silence.

ХІ. Седемте основни твърдения в превод на Luciano Bazzocchi (???):
1. Il mondo è tutto ciò che accade.
2. Ciò che accade, il fatto, è il sussistere di stati di cose.
3. L’immagine logica dei fatti è il pensiero.
4. Il pensiero è la proposizione munita di senso.
5. La proposizione è una funzione di verità delle proposizioni elementari.
6. La forma generale della funzione di verità è: [p, ξ, N(ξ)]*. Questa è la forma generale della proposizione.
7. Su ciò, di cui non si può parlare, si deve tacere.

ХІІ. Седемте основни твърдения в превод на Jacobo Muñoz и Isidoro Reguera (1997):
1. El mundo es todo lo que es el caso.
2. Lo que es el caso, el hecho, es el darse efectivo de estados de cosas.
3. La figura lógica de los hechos es el pensamiento.
4. El pensamiento es la proposición con sentido.
5. La proposición es una función veritativa de las proposiciones elementales.
6. La forma general de la función veritativa es: [p, ξ, N(ξ)]*. Ésta es la forma general de la proposición.
7. De lo que no se puede hablar hay que callar.

ХІІІ. Седемте основни твърдения в превод на Filosofía Universidad ARCIS (2007):
1. El mundo es todo lo que acaece.
2. Lo que acaece, el hecho, es la existencia de los hechos atómicos.
3. La figura lógica de los hechos es un pensamiento.
4. El pensamiento es la proposición con significado.
5. La proposición es un valor de verdad de la proposición elemental.
6. La forma general de una función de verdad es: [p, ξ, N(ξ)]*. Esta es la forma general de la proposición.
7. De lo que no se puede hablar, mejor es callarse.

* – това е точният начин за изписване на формулата.

Обобщение

Не знам дали тази полигамия с преводите ще продължава още, но засега слагам едно резюме само върху първото изречение (идеята отново е на frege), като включвам и неговия собствен вариант: Светът е всичко, което, така или иначе, е; както и този на Иван Ланджев, пуснат още през април: Светът е всичко това, което е дереджето. И така:

1. Die Welt ist alles, was der Fall ist. [de]
1. Светът е това, как стоят нещата [bg]
1. Светът е всичко, което е налице. [bg]
1. Светът е всичко, което, така или иначе, е. [bg]
1. Светът е всичко това, което е дереджето. [bg]
1. The world is everything that is the case. [en]
1. The world is all that is the case. [en]
1. Мир есть все то, что имеет место. [ru]
1. Мир есть все, что происходит. [ru]
1. Мир — это все, чему случается быть. [ru]
1. Le monde est tout ce qui a lieu. [fr]
1. Le monde est tout ce qui est le cas. [fr]
1. Il mondo è tutto ciò che accade. [it]
1. El mundo es todo lo que es el caso. [es]
1. El mundo es todo lo que acaece. [es]

… мисля, че е време да помълча.

Витгенщайн: умножението продължава

Предложението на frege е много удачно от философска и редакторска гледна точка. Ето като начало още 3 варианта (всичките са на руски; впоследствие, ако имам време, може да се увеличат с френски, испански или италиански преводи):

VІ. Седемте основни твърдения в превод на Делир Лахути и И. С. Добронравов (1958):
1. Мир есть все то, что имеет место.
2. То, что имеет место, что является фактом, – это существование атомарных фактов.
3. Логический образ фактов есть мысль.
4. Мысль есть осмысленное предложение.
5. Предложение есть функция истинности элементарных предложений.
6. Общая форма функции истинности есть: [p, ξ, N(ξ)]*. Это есть общая форма предложения.
7. О чем невозможно говорить, о том следует молчать.

VІІ. Седемте основни твърдения в превод на Мария Козлова (1994):
1. Мир есть все, что происходит.
2. Происходящее, факт — существование со-бытий.
3. Мысль — логическая картина факта.
4. Мысль — осмысленное предложение.
5. Предложение — функция истинности элементарных предложений.
6. Общая форма истинностной функции такова: [p, ξ, N(ξ)]*. Это общая форма предложения.
7. О чем невозможно говорить, о том следует молчать.

VІІІ. Основни твърдения в превод на Вадим Руднев (1999):
1. Мир — это все, чему случается быть.
2. То, чему случается быть, факт, это то, что существуют определенные положения вещей.
3. Логической картиной фактов является мысль.
4. Мысль — это пропозиция, обладающая смыслом.

(не можах да открия дали преводът на Руднев е довършен; това е последният ми известен откъс от списание „Логос“, публикуван в брой 8, 1999)

* – това е точният начин за изписване на формулата.

ПП
Освен това в интернет има много интересни и типични коментари около руските преводи – Руднев, Козлова. Погледнете ги.

Витгенщайн: Седем по пет

Тъй като в момента чета „Логико-философски трактат“ на Лудвиг Витгенщайн (известен като Tractatus Logico-Philosophicus или в оригинал Logisch-Philosophische Abhandlung), реших, че е добре да се съпоставят двата налични превода на български език. Единият е от „Избрани съчинения“ (Наука и изкуство, 1988), другият от „Философия на логиката“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2003).

І. Седемте основни твърдения в превод на Николай Милков (1988):
1. Светът е всичко, което е налице.
2. Това, което е налице – фактът, – е съществуването на състояния на нещата.
3. Логическият образ на фактите е мисълта.
4. Мисълта е смислената пропозиция.
5. Пропозицията е функция на истинността на елементарните пропозиции.
6. Общата форма на функцията на истинността е: [p, ξ, N(ξ)]*. Това е общата форма на пропозицията.
7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

ІІ. Седемте основни твърдения в превод на Евгени Латинов (2003):
1. Светът е това, как стоят нещата.
2. Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.
3. Логическият образ на фактите е мисълта.
4. Мисълта е смисленото изречение.
5. Изречението е истинностна функция от елементарни изречения.
6. Общата форма на истинностната функция е: [p, ξ, N(ξ)]*. Това е общата форма на изречението.
7. За каквото не може да се говори, за това трябва да се мълчи.

ІІІ. Седемте основни твърдения в оригинал (1921):
1. Die Welt ist alles, was der Fall ist.
2. Was der Fall ist, die Tatsache, ist das Bestehen von Sachverhalten.
3. Das logische Bild der Tatsachen ist der Gedanke.
4. Der Gedanke ist der sinnvolle Satz.
5. Der Satz ist eine Wahrheitsfunktion der Elementarsätze.
6. Die allgemeine Wahrheitsfunktion ist: [p, ξ, N(ξ)]*. Die ist die allgemeine Form des Satzes.
7. Wovon man nicht sprechen kann, darüber muss man schweigen.

ІV. Седемте основни твърдения в превод на Ogden (1922):
1. The world is everything that is the case.
2. What is the case, the fact, is the existence of atomic facts.
3. The logical picture of the facts is the thought.
4. The thought is the significant proposition.
5. Propositions are truth-functions of elementary propositions.
6. The general form of truth-function is: [p, ξ, N(ξ)]*. This is the general form of proposition.
7. Whereof one cannot speak, thereof one must be silent.

V. Седемте основни твърдения в превод на Pears & McGuinness (1961):
1. The world is all that is the case.
2. What is the case – a fact – is the existence of states of affairs.
3. A logical picture of facts is a thought.
4. A thought is a proposition with a sense.
5. A proposition is a truth-function of elementary propositions.
6. The general form of a truth-function is [p, ξ, N(ξ)]*. This is the general form of a proposition.
7. What we cannot speak about we must pass over in silence.

* – това е точният начин за изписване на формулата.

Допълнено след време:
Направих по-разширено съпоставяне (в таблица) на първите две нива от Трактата в превода на Николай Милков и Евгени Латинов. Тъй като изложението е по-дълго реших да не го публикувам тук, а в основния сайт, където има и съвсем начални коментари върху произведението (от семинарите със специалност Европеистика).

Вторият лабиринт

Още през 1676 година Лайбниц говори за два лабиринта (впоследствие разделението се повтаря и в произведението Теодицея):

– Първият е на участта, предопределеността и свободата…
– Вторият е на континуума, времето, мястото, безкрайността…

През същата година, в рамките на около 10 дена (докато пътува с кораб към Холандия), той написва диалога Pacidius Philalethi, в който се разглежда именно втория лабиринт. Симптоматично е подзаглавието на диалога – „Първа философия на движението“ (Prima de Motu Philosophia). Това не толкова популярно произведение прокарва началния маршрут из лабиринта и се вижда, че загадката на континуума трябва неминуемо да се разглежда през философията на движението. По този повод ще изложа някои свои наблюдения, както и части от чужди коментари или анализи.

Проблемът ми се струва интересен, но засега няма да търся философско решение, а историко-философско проследяване.

Като изворна литература ползвам тези две издания:

Leibniz, Gottfried (1923-…)Gottfried Wilhelm Leibniz: Sämtliche Schriften und Briefe, под общата редакция на Preußischen Akademie der Wissenschaften ; Darmstadt/Leipzig: Otto Reichl Verlag, 1923-…
Leibniz, Gottfried (2001)The Labyrinth of the Continuum: Writings on the Continuum Problem, 1672-1686, преводач Richard T. W. Arthur, поредица „The Yale Leibniz“, под общата редакция на Daniel Garber и Robert C. Sleigh; Yale: Yale University Press, 2001, lxxxviii-484 с.

Диалогът „Пацидий към Филалет“ е написан на латински език и в него участват четири персонажа (в интернет на свободен достъп е единствено руският превод). Още в началото се твърди, че преходът между геометрия и физика е труден и именно науката за движението (която все още липсва) трябва да може да спомогне за тази връзка като намери общото между материя и форма, умозрителност и практика…
В такъв смисъл науката (философията) за движението ще има обединяващ и интердисциплинарен характер и за самото метазнание (наука); или накратко: форономията е физическа логика, твърди Пацидий, точно както геометрията е математическа логика. Всъщност „форономия“ е понятие, използвано от Лайбниц и Кант за обозначаване на това, което днес наричаме кинематика – ето това е съставната връзка на втория лабиринт.

По такъв начин континуумът е непрекъснатост и на науките. Форономията свързва концептуално това, което е реално свързано в природата. Следващата стъпка е да се види мястото на динамиката.

Благодарност

На 31 май (четвъртък) 2007 се проведе публична защита пред СНС по философия на дисертацията ми „Взаимодействие между философия и физика при Рене Декарт и Исак Нютон (проблемът за относителността)“.

След цялата процедура, след всички криволичения, след добрия финален резултат искам да споделя само едно-единствено нещо: много благодаря на всички, които дойдоха и помогнаха със своето присъствие; както и на тези, които имаха желание, но бяха възпрепятствани!