2310 7002

Днес разгледах сайта „Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България„. Позаинтересувах се, тъй като в трудовия ми договор е записано, че съм към клас „аналитични специалисти“ и отдавна се каня да проверя какво точно означава това. Разглеждам класовете и разбирам, че са подредени йерархично (според образователното и квалификационно ниво; вж. за това послеслова). Има общо 9 класа, първите четири са:

    Клас 1 – Президент, законодатели, висши служители и ръководители
    Клас 2 – Аналитични специалисти
    Клас 3 – Техници и други приложни специалисти
    Клас 4 – Административен персонал

Ето какво се казва за втория клас:

    „Аналитичните специалисти увеличават съществуващите знания в дадена област, прилагат научни или художествени методи, концепции и теории и изучават системно водещите постижения в тази област или са ангажирани с изпълнение на някаква комбинация от посочените дейности. Професиите и длъжностите в този клас изискват знания и умения, отговарящи на изискванията на минимум шесто образователно и квалификационно ниво.

    Аналитичните специалисти обикновено изпълняват задачи по: провеждане на изследвания и анализиране на резултатите от тях; разработване на концепции, теории, методологии и методики; прилагане на съществуващите знания в областта на физическите и математическите науки, инженерните науки и технологии, хуманитарните науки, включително медицинските науки и обществените науки; провеждане на теоретическо или практическо обучение по една или повече дисциплини на различни образователни равнища; обучение на лица със специални образователни потребности и/или хронични заболявания; осигуряване на различни видове стопански, юридически и социални услуги; създаване на произведения на изкуството; подготовка на научни доклади и съобщения. В някои случаи към задълженията им се включват и задачи по осъществяване на контрол на други работещи.“

Класът на аналитичните специалисти се подразделя съответно на четири подкласа:

    Подклас 21 – Физици, математици и инженерни специалисти
    Подклас 22 – Природонаучни и здравни специалисти
    Подклас 23 – Преподаватели
    Подклас 24 – Други аналитични специалисти

А подклас 23 (Преподаватели) се диференциира в шест групи:

    Група 231 – Преподаватели в университети, колежи и други висши училища
    Група 232 – Учители в средни училища
    Група 233 – Учители в детски градини, в начални и основни училища
    Група 234 – Учители в специални детски градини и училища
    Група 235 – Помощник-директори и сродни на тях в системата на народната просвета
    Група 236- Друг педагогически персонал

Тъй като 231 е единична група, тя се записва като 2310 – нулата е знак, че няма повече подразделения (подгрупи). Именно в рамките на единичната група се разграничават вече и различните конкретни длъжности (със съответните им длъжностни характеристики). Длъжността се отделя от класовете и групите с пауза, например: 2310 хххх.
И така „главен асистент“ (в единична група 2310) се определя като длъжност 7002. Където 7 е знак за образователно-квалификационно ниво „магистър“ (т.е. отчита се минималната необходима квалификация). А 002 показва поредността на длъжностите в рамките на единичната група по азбучен ред (асистент, главен асистент, доцент, лектор…). Двете нули са очевидно застраховка да не би списъкът от видовете преподаватели да надхвърли някой ден 99… Шегата настрана, просто кодът е 8-цифрен, за да има стандартизация при всички класове (очевидно в някои групи длъжностите могат да бъдат доста).

Всичко това може да се види съвсем прегледно и ясно само на една страница. Там ще намерите и описанията на всеки тип – клас, подклас, група, единична група…

ПП
Интересно е, че има девет образователно-квалификационно нива (вж. повече в рубрика методология). Те помагат за йерархизирането и подразделянето; ето най-високите от тях:

ОКН 6 – образователно-квалификационна степен “бакалавър”;
ОКН 7 – образователно-квалификационна степен “магистър”;
ОКН 8 – длъжността се упражнява по призвание;
ОКН 9 – длъжността се заема чрез избор;

Чернова. Общественият интерес и БиБиСи

На 91.00 MHz вече има само шум. Отдавна исках да направя коментар заради това, че БиБиСи спря да излъчва в София и вече няма начин да се слуша чрез радио. Причината за този регрес е естествено СЕМ.

(а) Коментарът, който исках да напиша щеше да е личен, тъй като ме засегна пряко – това беше единствената станция, която слушах редовно. Това не означава, че съм бил съмишленик или дори съгласен с техните анализи, коментари или интерпретации на събития. Причината да ги слушам бе от друго естество – просто това бяха радиопредавания (спортни, културни, политически, социални, икономически, екологични, чисто музикални), чиито професионализъм, качество на подбора, начини за общуване със слушателите, дълбочина на прогнозите и хумор бяха на ниво, което надхвърля в пъти останалия радио-ефир. Не съм бил почитател на това, което казват, а на това как го правят – привличаше ме професионализмът.
(б) После се отказах да правя лични коментари. Пострадалите от това решение на СЕМ са реално съвсем малък процент (от 1% до 5% в различните проучвания). От друга страна има по-драматични събития, заради които човек действително да се жалва. Дори накрая осъзнах, че нямам и какво толкова да споделя освен преценката си, че СЕМ (както в повечето случаи) въобще не осъзнават какво правят и каква точно е тяхната функция. Бях просто разочарован и ядосан. Особено когато прочетох самодоволните им коментари, които звучаха така сякаш са си свършили добре работата.
– Формално погледнато лицензът на БиБиСи е бил действително нарушен заради това, че са сменили програмната схема и са излъчвали единствено на английски (за разлика от преди 3 години когато имаше българска редакция). Но от друга страна очевидно не е имало желание за предоговаряне и нов лиценз, защото според член 12, ал. 2 от Закона за радио и телевизия програмите могат да се излъчват на чужд език ако „препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми“.
(в) Замислих се, че възмущението ми ще е крайно неефективно и няма да породи абсолютно нищо, дори няма значение дали ще го споделя публично или не. Затова ми се прииска да погледна встрани от конкретната ситуация и да споделя някои по-общи заключения. В такъв смисъл това вече не е началният ми гневнен коментар, а мисли по повод забраната на БиБиСи да излъчва своите предавания на чужд език, като с този акт СЕМ защитава националните интереси.

По-надолу следват размишления на глас, в такъв смисъл това е работен вариант, който полека-лека ще редактирам в зависимост от отзивите, собствените ми нови разсъждения или новопоявили се факти. Желанието ми е свързано със стремежа към продължително размишление, а не окончателни заключения. Въпреки това стилът на твърденията, естествено, трябва да е дефинитивен.

1. Общественият интерес не съвпада с националния.
Мисля, че това са различни понятия. В такъв смисъл географията (езикът, историята, местната култура, институциите) не винаги защитават обществения интерес. Понякога е по-важно човек да знае, дори по-важно отколкото да се самосъхранява – в такъв смисъл общественият интерес е пряко свързан с информираността, а националният много често е обвързан с тайната и държавността. Добре е да има баланс между двете, но не смятам, че трябва да се отъждествяват. Бих се радвал ако СЕМ започне да защитава обществените интереси.

2. Общественият интерес е всичко това, което помага за развитието на общността.
Ако ще говоря за „обществен интерес“, добре е да кажа и нещо повече за конкретния проблем с езика. Подкрепям идеята филмите, книгите, термините, предаванията да се превеждат на български език. Това обаче не бива да бъде за сметка на чуждите езици – те обогатяват и езиково, и културно. Не виждам как нещо може да се съхранява продължително време (още повече българския) като се слагат огради и ограничения. Процедурата трябва да бъде точно обратната: трябва да се махат оградите и да се полива редовно. В такъв смисъл общественият интерес би трябвало да работи в посока за по-висока езикова култура, което включва и знание на английски, руски, френски, немски и т.н.

3. Защитата на националните интереси не може да е задължително условие за всяко едно възможно действие.
Това всъщност е нещо очевидно. Може да има събития, предавания, тенденции, които не защитават националния интерес, но същевременно нито го заплашват, нито го нарушават. Няма как да съществува общество, в което всеки един възможен акт е защита на националните интереси. Смятам, че предаванията на чужд език са неутрални спрямо подобна прблематика. Една конкретна информация може да се окаже „заплашителна“, но езикът е ирелевантен.

ISSU

Вчера и днес имаше обучение на преподавателите от специалност „Философия“ за работа с новата информационна система на Софийския университет – ISSU. Тя все още е в тестова фаза и има възможност за обратна връзка. От началото на следващия месец всичко би трябвало да е готово. Идеята на тази вътрешна мрежа е да оптимизира, регулира и ускори повечето административни и учебни процеси:
– обявяване на курсове;
– записване на курсове;
– конспекти, изисквания, материали, оценки към всяка една дисциплина;
– издаване на всякакви видове административни справки;
– разпределение на часовете;
– отпуски…

В началото тя ще работи само с магистърските програми, а после (следващата година?) ще обхване и бакалавърското ниво. Доколкото разбирам засега само за Философски факултет.
В някакъв смисъл тази новина е ужасно закъсняла (дори копирайта е от 2003 – Designed and powered by BSH Ltd, а пък сертификатът е изтекъл през 2005), но това не я прави по-малко новина.

Mijn Dagboek

Временна лична библиотека:

Пол ван Остайен
„Окупирания град“ (нидерландска) – на френски

Велемир Хлебников
„Избрани стихотворения“ (руска) – на английски

Джеймс Джойс
„Одисей“ (английска) – на немски

Имануел Кант
„Критика на чистия разум“ (немска) – на литовски

Брайън Грийн
„Елегантната вселена“ (английска) – на руски

Еугениус Алишанка
„Добър вечер“ (литовска) – на шведски

Аристотел
„Метафизика“ (старогръцка) – на нидерландски

ПП
Съобщението „Mijn Dagboek“ е любезно редактирано от Юнуз Юнуз.

Кореком

Помните ли, че имаше и такива магазини…
Преди време бях питал в lex.bg какво означава съкращението Corecom (нямам предвид народната етимология „корекция на комунизма“). Симпатични хора ми отговориха и ето в резюме:

Corecom е съкращение на две думи: correspondence и commercial.

Добавано след месеци: Моля, прочетете коментара на Sevastiyana, където се обяснява действителното значение на съкращението.

Гражданско

„Whaz so civil ’bout war anyway?“

Не обичам цитати. Това е въпрос.

Бележки:
1. Има нещо дълбоко досадно в цитатите, в мъдрите, крилати фрази или в поговорките.
2. Все пак за протокола на Google: цитатът е от песента „Civil War“, албумът е „Use Your Illusion ІІ“ (1991) на Guns N’ Roses. Не съм почитател, отнасям се просто (у)потребителски.
3. Самата песен използва също цитати. Два.
3.1. В самото начало се чува гласът на Strother Martin от филма „Непокорният Люк“ („Cool Hand Luke„, 1967):
What we’ve got here is a failure to communicate. Some men you just can’t reach. So you get what we had here last week. Which is the way he wants it. Well, he gets it. I don’t like it anymore than you men„.
3.2. А към края на песента се чува гласът на неизвестен перуански партизански генерал (бележката на Gn’R e „peruvian guerilla general“):
We practice selective annihilation of mayors and government officials – for example to create a vacuum. Then we fill that vacuum. As popular war advances – peace is closer.“
3.2.1. Между другото – никъде не намерих кой е този генерал, нито защо говори на английски, нито защо го прави с темпото на песента, нито дали е от Сияйна пътека (Sendero Luminoso) или от Революционното движение Тупак Амару (MRTA). Ако нещо разберете – напишете един коментар, моля.
3.2.2. В тази перуанска връзка – тъкмо преди 7 дена арестуваха в Чили Алберто Фуджимори, бивш президент на Перу (1990-2000). Но това е друга и дълга история… която тепърва ще се коментира.
4. И все пак – какво й е толкова гражданското на една война?