общи приказки

Малки, стари, дървени маси. Не е запушено, въпреки, че хората пушат. Има класическа или етно-музика за фон, спокойно може да се говори, без да се напрягаш. Светлината е приглушена, все пак е достатъчно силна, за да може да се виждат шахматните фигури на съседната маса. Двете момчета гледат в една и съща точка. Дълго. На нашата маса има три книги – Езра Паунд, Книга върху историята на срама, Холандско-английски речник. Чаят е в прозрачна, стъклена чаша. За момент мълчим. Гледам хората наоколо. Собственикът е възрастен, но много жив, с прошарена дълга брада и очила; играе незнайна за мен игра на собствената си маса. Поглеждам към червената свещ…
– А какво мислиш за Европа?

Amedee
Muntstraat 4, 3000 Leuven

Неделя, 20 градуса, слънчева есен. По улиците няма хора.
Тръгнах с колелото на юг – по Naamsesteenweg, излязох от града, после влязох в Heverlee и след известно време стигнах до селото Blanden (Oud-Heverlee). И още, и още… и там където е Bierbeek, свих в гората. Наляво.

Около мен само дървета.
Дърветата са хубаво нещо, едни такива живи, големи, стари и дървени.

Тази вечер звънарят в Leuven изпълни Summertime на Джордж Гершуин. Не знаех, че камбаните могат да звучат едновременно като ксилофон и клавесин. Наистина беше впечатляващо и вечерно… а небето – тъмно.
Ако искате да си припомните музиката, отидете на http://www.gershwin.com/. Там я има в Джубокса.

Summertime,
And the livin’ is easy
Fish are jumpin’
And the cotton is high
…

Между другото… звънарят на „Александър Невски“ е жена.

В момента се намирам в този град – Leuven. Той е във фламандската част на Белгия. Топло, есенно време… Хубаво е да се разхождаш с колело. Има катедрала в центъра, а звънарят всеки ден изпълнява някаква своя композиция с камбани. Вечер…