Премиера на „Случайности“

На 23 ноември 2017 г., четвъртък, 18:30 часа в Нова конферентна зала (СУ, Ректорат) ще бъде премиерата на „Случайности. Историческа типология“. В книгата се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени пет основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел – и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа.

На премиерата ще говорят проф. Димитър Денков, проф. Стилиян Йотов и проф. Александър Кънев. Благодаря на Университетско издателство и на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ за оказаното съдействие.

Прекрасната картина, която е използвана за корицата, е „organic parts in warm environment“ от Съдбина Видинска. Тя е автор и на плаката.

Няколко допълнителни връзки:
Рецензентите на научното жури по хабилитацията от преди половин година;
Рецензия за книгата от Стилиян Йотов в „Литературен вестник“ (18 октомври 2017 г.);
– Първи подстъпи към проблема около случайността в студията, която публикувах през 2014 г. – „Три съвременни понятия за случайност“.

Благодаря за всички критични бележки, за сериозното отношение и предложенията за качествени подобрения още по време на писането, както и при изнасянето на доклади на различни конференции.

Университетът: какво да се прави

„Точно преди десет години, все още студенти, публикувахме на страниците на в-к “Култура” статията “Университетът: никой не знае защо” (8 декември 2000 г, бр. 48). Сега, толкова години по-късно, се събрахме да помислим заедно върху проблемите, които още тогава формулирахме и решенията, които можем да предоставим днес. Заради различията помежду ни, смятаме, че в крайна сметка този текст стои между жанровете статия и дискусия.
Тогава си позволихме констатация, която, ако се освободи от нервността на изказа и непоследователността в критиката, би могла да звучи така: никой (държава, общество, преподавателска общност, студенти) не е на висотата на ролята си, никой не е легитимен; това не изключваше и не изключва самите нас.
Сега се насочихме към по-важната част – бъдещето.“

Така започва общата статия-дискусия, която произведохме чрез бавен, сложен и интересен процес (и на живо, и онлайн) и която е публикувана днес във в-к „Култура“. Тя, разбира се, е продукт на едно раздразнение от дългосрочните събития у нас. Опитахме да рационализираме това чувство и да го превърнем в разбиране: за университета, за проектността, за науката, за образованието, за държавата, за либерализма и за самите нас (тъй като сме различни по между си)… Вероятно ефектът отново ще е нулев, но смятам, че дори непостижимите неща заслужават съвместни усилия. Благодарим на в-к „Култура“ и за неочакваното доверие преди 10 години (ето тогавашната статия), и за отзивчивостта сега.

Авторите (по азбучен ред): Васил Видински, Галина Георгиева, Дарин Тенев, Еньо Стоянов, Йордан Люцканов, Лидия Динкова, Петя Абрашева, Юнуз М. Юнуз.

Тъй като говоренето за самото говорене е неприятно, след всички по-общи и по-конкретни предложения в статията (вижте ги), бих искал накрая да повторя само последното изречение: „…това обаче е все още текст; по-важно е какво да се прави.“

МРРБ предупреждава: Бойко Магистралата води към Терминал 2.

Всеки социален протест в полза на образованието е и ще бъде парадоксален – това са хора, които излизат със своите тела на площада, за да защитят своя интелект. Излизат, защото искат качество. В това има нещо наистина забележително и социално. Затова протестът е задължително политически – той мисли и освирква политиката. Вувузели срещу простотията.

Протест

Според мен е крайно време Министерството на регионалното развитие и благоустройството да предупреди, че магистралите, които усилено строят, всъщност водят директно към Терминал 2. Това означава, че в момента има два основни изхода – площадът или летището.

Засега повечето хора избират първото.

Големите адронни очаквания

LHC - Luminosity
Image copyright CERN

Какво става с Големия адронен ускорител?
Медиите са много тихи напоследък; а всъщност в ЦЕРН светимостта се увеличава все повече и повече (както може да се види от графиката). Какво се случи дотук и какво ни очаква оттам нататък?
Следете ICHEP 2010 (Париж), от 22 до 28 юли.

Чернова. По повод Джими Уейлс

Без да а е забележителна, срещата с основателя на Уикипедия беше хубава, стегната и на места дори по-дълбока от очакванията ми. Надявам се скоро да се появи видео-запис (благодарение на optimiced), така че няма да преразказвам събитието, а ще използвам Уейлс като повод.

* Добавено по-късно: видеото се появи онлайн, вижте го.

Преди време пуснах едни свободни и начални разсъждения под името „Чернова: Общественият интерес и БиБиСи„. Това е продължение, макар темата на пръв поглед да е различна.

Джими Уейлс

4. Принципът е цел и процес.
Принципите, с които конструираме нещата, не са нашите основания; нито са нашите реализирани граници. По-гъвкавото и ежедневно разбиране е, че принципът е това, към което се стремим. Въпреки, че изказването е исторически тривиално (срв. Фихте с „тетичните съждения“, 1794), тук има една малка и любопитна подробност. Смислеността на едно начинание или на една идея не е единствено в нейната окончателна реализация, смислено може да е самото действие, самият процес и тук не става дума за философската категория ‘ставане’, а просто:
– Уикипедия не е нужно да бъде последната енциклопедия, за да бъде добра.
– процесът по организация не е нужно да бъде краен, за да бъде ефективен.
– постигането на свобода не е нужно да бъде нейното получаване, достатъчно е това, което наричаме ‘освобождаване’.
* А това означава, че най-съществената част от принципа е неговата процесуалност.

5. Неуспешните принципи се провалят контекстуално.
Нека говорим за момент единствено за безвредните принципи: можем ли да отличим предварително един ‘ефективен, но непостижим принцип’ (какъвто всъщност е Уикипедия) от един ‘неефективен и непостижим принцип’ (например неуспешното начинание Nupedia – първичната иницатива на Уейлс)? Отговорът трябва да е емпиричен, а не принципен, защото е изключително трудно да се познава цялостният контекст, а неуспешните безвредни проекти са винаги неуспешни контекстуално (поради тази причина могат да бъдат повтаряни в друга среда). Ето така средата ограничава принципите.
* А това означава, че следващата съществена част от принципа е неговото контекстуално взаимодействие.

6. Анархизмът има граници; както и принципите.
В своята същност Уикипедия повтаря идеологията и структурата на ‘анархизма’. За да не се отъждествява това с думата анархия (хаос), нека се обърнем към изконното значение на ἀναρχος + съвременната теоретизация върху него: обществото е по-важно и същностно от централизираната власт на държавата; и свободата е не само възможна, но се проявява спонтанно именно в общностите (а не само индивидуално). Това би звучало напълно утопично, ако нямаше много конкретни неща, реализирани именно по този начин. Но също така е добре да се знае, че универсалната приложимост на подобна идея засега е силно ограничена.
Предимството на Свободната енциклопедия е, че тя е начинание от областта на знанието и осъществявано чрез доброволен труд (което и от двете да се промени, ефективността и съответно правилата биха били различни). Не е случайно, че Уейлс отказа да спекулира по въпроса дали (ползвайки опит от енциклопедията) е възможна икономика, основана на солидарността. Уикипедия не предначертава бъдещето на човечеството, а само определя частично настоящето и оголва предразсъдъците на миналото.
* А това означава, че принципите не са универсални закони и тяхното приложение е ограничено.

ПП
Мисля си, че бих бил скептичен към уики-идеята, ако чуя за нея преди да я видя реализирана. Би ми изглеждало невъзможно и непрофесионално – и това е моят предразсъдък. Т.е. наличието на подобно явление е изключително ценно и като самопознание.