Студия: Небето в българската книжнина през ХІХ век

„Въздухът е проточно тяло, влажно, прозирно, пръгаво, връвовато и тяжко.“ – Богоров (1851)

„…тука ако и да ся не види нищо, все пак трябува да има нящо.“ – Груев (1870)

„Аз века знаех, че то [небето] не е ни шапка, ни връшник, ни захлупак, а някак си прилича на мехур, в когото вътре са търкаля земята, като грехово зърно, или на човал, в когото земята е вътре, като зелка, и намира са тя на средата.“ – Иванов (1872)

Студията „Небето в българската книжнина през ХІХ век. Атмосферата, въздушните явления и светилата в речниците, научната книжнина и ранното стихотворство“ (99 стр.) беше доста разширена курсова работа, написана докато бях студент в ІІІ-ІV курс специалност „Българска филология“, т.е. завършена е окончателно в края на 2000 година. Тогава курсът на обучение бе 5-годишен и това проучване беше добра предварителна подготовка за бъдещата ми дипломната работа, която беше върху съвсем различна тема и със съвсем различен, по-теоретичен подход – Функцията на редактора и редактирането (към катедра „Теория на литературата“).
Изследването върху „небето“ бе проведено благодарение на двугодишна изследователска стипендия (1998-2000) към „Отворено общество“, предназначена за студенти от хуманитарните науки. Благодарен съм на Ани Илков и Димитър Камбуров, които оказаха морална подкрепа от началото до края на работата ми. Няколко години след това кратък откъс (9 стр.) бе публикуван в сборника Как с думи се правят светове, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005 г.

Въпреки че като всеки студентски текст и този съдържа множество неточности, слабости и излишна смелост, реших, че ще го пусна онлайн – 15 години по-късно – без никакви смислови, редакторски или коректорски поправки. На моменти текстът прилича на някаква разгърната „речникова статия“, но като минимум той може да бъде полезен поне с някои от цитираните вътре откъси или с библиографската си справка, тъй като на български няма изследвания върху този проблем.

Видински, Васил (2000) – Небето в българската книжнина през ХІХ век. Атмосферата, въздушните явления и светилата в речниците, научната книжнина и ранното стихотворство; url = http://www.vidinsky.com/c/nebeto.pdf, 99 стр.

Най-сетне архив на трите семинара: Малка носовка, Ъгъл и ФС52

През годините сме организирали множество съвместни научно-образователни инициативи във или покрай Софийския университет. Сред тях има обаче три, които са били и по-упорити, и по-стойностни, и по-важни за израстването на техните участници. След необяснимо дълго отлагане реших най-сетне да възстановя сайтовете на два изчезнали вече семинара (Малка носовка и Ъгъл), както и да обновя страницата на единствения действащ в момента (ФС52).

1. Малка носовка беше изцяло студентски семинар върху филологически и хуманитарни проблеми; преподавателите посещаваха сбирките единствено като слушатели (с изключение на доклада през 2001 на Благовест Златанов). Семинарът просъществува между 1998 и 2002. В самото му начало организаторите бяха във втори-трети курс, което обяснява и патоса, и представите ни за бъдещето, и очарованията ни. Темите бяха еклектични, а докладите – не винаги на високо ниво. Любопитно е все пак, че днес всички основни участници на семинара са докторанти или вече са със защитена докторска степен и преподават.

2. Ъгъл беше хуманитарен семинар за художествени текстове и есеистика. Участваха докторанти, студенти и преподаватели. Семинарът просъществува една година – от февруари 2003 до февруари 2004. Беше разделен тематично на два семестъра – в първия всички доклади бяха посветени на творчеството на Томас Ман и Достоевски; във втория семестър всичко беше концентрирано около Чавдар Мутафов. Изследванията, дискусиите и организацията бяха на добро ниво.

3. ФС52 е съкращение от „Философско студио 52“. Това е неформална и дългосрочна инициатива за докторанти, студенти и млади преподаватели към специалност „Философия“ (замислена е в края на 2006, с първа среща през февруари 2007). Сбирките са в два основни жанра: продължителни семинарни цикли върху класически текстове или пък индивидуални изследователски лекции. Строгата научна регулярност понякога се прекъсва от по-продължителни и немотивирани паузи; но тази инициатива е някак по-спокойна и ще продължава с години…

Туитър и съвременната наука

Отдавна забелязах, че една от най-добрите научно-изследователски медии е всъщност Туитър. Изненадващо и ценно откритие… Това е така най-вече заради институциите, които са се регистрирали там. Те сякаш са ми по-интересни от хората – няма спам, информацията е от първа ръка и е наистина нова и съществена. Това е и разликата спрямо аналогичната услуга Identi.ca, където е идеологически по-красиво (свободен софтуер), но все още няма достатъчно ценни новини.
Искам обаче да споделя нещо друго, защото направих две промени:

Обновяване
1. В началото ползвах своя туитър-профил предимно като депозиториум за случайни и скрити #въпроси; поради тази причина беше с ограничен достъп (protect my tweets). Сега обаче изтрих всички свои стари съобщения и го отворих, за да бъде публичен; т.е. направих го (почти) неемоционален. Clean restart: No protection anymore; going public. All previous tweets deleted. Concept reconsidered.
2. Освен това в раздел документация на този сайт сложих тези два изключващи се (а понякога допълъващи се) потока. Те ще се обновяват постоянно, макар и с различно темпо. Първият представя подбрани популярни новини по философия на науката и проследява някои от важните научни експерименти в момента. Вторият поток са публични вълнения на произволни потребители на тема ‘философия’ или ‘наука’. (В RSS-четците тези скриптове не се виждат, така че трябва да посетите оригиналната публикация)

* Разминаването и припокриването между тези две линии е много интересно. Но това е друга тема – злободневна, политическа и икономическа. Оставям я засега на вас. Ето потоците:



Текущо, техническо и концептуално

Абсолютно ненавременно и изненадващо реших да обновя няколко неща в сайта и покрай това изникнаха доста нови въпроси и решения. Ето по-основните промени:

* Creative Commons License – както на заглавната страница, така и в блога посочих авторските права, под които се списва този сайт – беше крайно време. Освен ако изрично не е упоменато, той е лицензиран под Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License. Преди да използвате каквито и да е материали от сайта, моля, запознайте се с условията на лиценза, за да знаете какво правите. Това се отнася особено до публикациите в печатни издания, които са качени тук.

* Навигацията в сайта и в блога визуално вече е напълно идентична (става дума за линковете най-отгоре). Останаха дребни проблеми под Internet Explorer, с които не смятам да се занимавам. Когато сте в блога, горе вдясно линкът „блог“ е винаги маркиран, останалите линкове от горното меню действат по същия начин. Това е за ориентация къде се намирате;

* Навигацията тук вдясно – рубрики, архив, обща информация, мета – е с по-различен дизайн, по-опростена, с по-малко цветове. Описанието на блога вече е сложено най-отгоре, а разредката между редовете е променена (и уеднаквена) навсякъде. Нещата станаха по-сгъстени, но и по-обозрими… и вече всичко е на български.

* Блог класация – включих се най-сетне и към TopBlogLog, макар че нещата, за които пиша и честотата, с която го правя, са обезкуражаващи за всякакви обществени класации. Хиляда и шестстотното място на този блог е достатъчно красноречиво като начало.

* Реших тестово да изпробвам услугата Google Friend Connect, която съществува от 2 години. Ако някой иска да се включи в сайта, може да го направи в дял документация, най-горе на страницата. Смислеността на подобно начинание е в две посоки – идеологическа (поддържане на OpenSocial, OpenId…) и социална. Друг въпрос е дали самата услуга е направена добре и дали е ефективна; върху това текат дискусии. Що се отнася до социалната страна, засега съм активирал само две възможности – (1) можете да се включите към сайта и да намерите свои познати (или пък да срещнете нови хора със сходни интереси, но без досада а ла Фейсбук); (2) освен това вече можете да оставяте коментари и препоръки, вж. най-долу на страницата документация. Впоследствие мога да кача и други функционалности.

* Сложих Facebook Like Button на три места – заглавната страница, тук в блога (долу под страничното меню) и освен това в документацията накрая (тази „документация“ става все по-странна и разнопосочна, може би трябва да я преименувам скоро на „видрица“). Опитах се да направя бутона колкото се може по-малко дразнещ, защото има някои недомислени неща при него (ако е центриран с таг, визуално стои леко вляво)… Що се отнася до идеологическата страна при FB, вж. „Разликата между социалната мрежа и Фейсбук“ – все още е валидно.

* Вмъкнах едно кратко слайдшоу от мои любителски снимки в Пикаса (самото слайдшоу е във видрицата, разбира се). Гугъл са направили почти прилично нещо, с изключение на финалния голям и зелен play-бутон, който се оказа линк. Ще допълвам снимките от време на време, но в тях няма да има почти нищо лично.

* Редактирах внимателно информацията за мен и открих още правописни грешки из сайта (доста са, процесът е безкраен). Разпределих документацията в четири непреходни частисоциална, материална, персонална и идеална. Вие сте идеалната част… Освен това сведох поддомейните на сайта до десет. Повечето от тях не са афиширани или пък са с ограничен достъп, видимите са само два: blog.vidinsky.com и 52.vidinsky.com. Сега нещата изглеждат по-завършени.

* По отношение на работата със студентите по философия: най-сетне сложих общи правила за цитиране и оформяне на библиография, подробни изисквания към бъдещи дипломанти, както и различни възможности за връзка с мен.

* Освен това промених цялостната структура на сайта, така че разни линкове, които хората са поставяли към конкретни мои страници или файлове, най-вероятно вече не са валидни. Съжалявам, времето тече.

След тези промени сайтът стана малко по-консистентен и „социален“. Очевидно това е влияние от глобалното и повсеместно Web 2.0 (този бавен и неразумен еволюционен процес на мрежата)… В публичността има едновременно и нещо дискомфортно, и нещо възпитателно – опитвам да намеря баланса. И предпочитам Web 3.0.

Организъм и Механизъм

… Отново направих по-сериозно обновяване на сайта. Бележките от първите семинарни занятия за тази година вече са качени в раздел преподаване.

Новото е спецкурсът, който водим съвместно с Огнян Касабов – „Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел„. Сред останалите материали, които събрахме вече има цитатник в pdf-формат с основните пасажи, които могат да послужат за първоначално запознаване с проблема (част от преводите са направени специално за курса от Касабов и са работни).
Темата е интересна и макар че не е маргинална, всъщност остава встрани от историко-философските или тематични курсове в университета. Тя засяга както биологичните науки, така и проблема за телеологията, както механистичната философия, така и присъствието на „живото“ у Георг Хегел. Най-вероятно времето и усилията ще ни стигнат само за скицирането на един от тези проблеми, но като начало е задоволително.

Обновяване

Отдавна се канех да обновя основния сайт. Дори бях ангажирал през април няколко души като изпратих въпроси по и-мейл относно навигацията, визуалната страна и информацията изложена тук. Част от хората, към които се обърнах, се занимават професионално или любителски с уеб-дизайн или пък просто съм държал на тяхното мнение. Получих забележителни коментари и анализи – много проницателни и то в най-различни посоки (за цветове, заглавия, връзки, структура, много за излишната служебна информация, скрити технически пропуски, etc).
За съжаление нямах нито време, нито умения да реализирам много от предложенията, но поне получих изключително ценна обратна връзка, която е важна стратегически. С почти всичко съм съгласен и част от нещата вече са дори приложени. Засега – толкова; защото явно ще трябва да понауча още.

(1) Опростих началната страница, която беше удивително претрупана.
(2) Сложих малко повече информация за себе си и за сайта, но така че да не е прекалено натрапчива.
(3) Вместо да правя само сухи таблици, опитах да разкажа накратко за завършените си проекти: дипломна работа, специализации, дисертация, изследвания… И преработих частта за текущите проекти.
(4) Добавих към публикациите информация за излязлата още през пролетта статия „Dynamical Interpretation of Leibniz’s Continuum“ (която стоеше forthcoming) и качих текста си за „Небето в българската книжнина през ХIХ век“, публикуван още… 2005.
(5) Промених и разни неща в раздела документация.
(6) И махнах най-сетне „английската“ версия на сайта.
(7) А тук в блога смених картинката. Ябълката отиде на закачалката.