Comments on: Закон за развитие на академичния състав

By: каравелов

каравелов — Sat, 24 Jul 2010 18:39:37 +0000

Когато някой някъде се появи да седне на масата с българска баница и иска да вземе парче със сиренце, ето ги и степените. Ей, трудно се дава парчето баница, ей!

By: Стефан Стефанов

Стефан Стефанов — Fri, 12 Mar 2010 07:42:23 +0000

Споделям съображенията на доц.Киров.
Щом се подготвя нов закон би трябвало да се вземат пред вид основните постановки на развитите страни- европейските и американските университети и институти, там където има изключителни постижения в науката и технологиите.Научното звание(длъжност)”доцент” е ненужно,не са нужни две хабилитации. Науката има нужда от изследвания и реални резултати, а не от ненужно разпиляване на време и енергия за комплектоване на документи и преминаване- за няколко години, през различни процедури.
Асистент и професор са достатъчни като длъжностти (звания) и доктор като степен.Защо е нужно повече?

с уважение: ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. Ст. Стефанов.

By: доц. Кирил Киров ТУ Габрово

доц. Кирил Киров ТУ Габрово — Sun, 31 Jan 2010 20:47:48 +0000

За срам на съсловието и държавата 20 години не се каза какво се разбира под преход във висшето образование и науката като общ контур, около който да се обединят всички сили, а не всяко правителство и всяка парламентарна комисия да теглят в различна посока и да ровят терена, маркиран още по времето на силните години на Т. Живков. Аз виждам контурите на завършения преход така:
1. За научните степени и звания.
Щом сме избрали за модел Европа и развитите страни, да въведем най-типичното и разбираемо за тях, което поне 30 години няма да се нуждае от промяна - една степен “доктор” и едно звание “професор”, присъждано от предимно външно жури за определен университет. Сегашният интелектуален онанизъм с две степени и две звания гарантира през цялата си кариера човекът да се занимава предимно със собственото си израстване, което струва скъпо на бедната ни държава. След като добие тези нива, ученият на възраст 32-35 години (млад, активен и комуникативен) нека работи и внедрява у нас и в чужбина, нека стане нобелист, а не да се занимава само със себе си.
Това, че всички са професори не значи че трябва да се увеличават парите за заплати. И сега се получават различни заплати в университетите според възможностите им. Възможно е да се въведат международно установените звания асистент и професор, а заплатите да останат старите докато университетите не въведат свои правила за заплащане. Примерно за асистентите според резултатите от атестирането. Ако се запази сегашната разлика в заплатите на доцентите и професорите след изравняване на званията, до 4-5 години сегашните професори ще напуснат кариерата без да се стига до конфронтации между тях.
2. Учените от БАН трябва да бъдат там, където са студентите и докторантите, за да може чрез тях бързо да се мултиплицират достиженията, които са съдържателни и действителни. Това значи тези от тях, които искат и могат да преподават да преминат в университетите, а останалите да се организират в изследователски институти, които да работят на програмен и конкурсен принцип, подобно на технологичните и др. институти в Германия и др. - да се конкурират с университети и изследователски институти за определени проекти, финансирани от наши и чужди фирми и организации, като не повече от 20-30% от финансите са бюджетни.
3. Едновременно трябва да се работи по няколко нормативни документа - този закон, законът за висшето образование и номенклатурата на научните специалности. Ако остане постановката в ЗВО между правото лекции да бъдат четени от хабилитирани в дадено научно направление или област, трябва да се знае какви са те и дали изобщо ще се дефинират такива.
4. Въпреки мнението ми, че НАОА не изпълнява функциите си добре, считам, че не бива да се реформира засега работата и, защото задачата да се дефинират целите на прехода, маркери и измерими показатели, по които да може да се заключи дали напредваме към целта и кога е изпълнена и разработване на законовия минимум, който ще иска обемна работа по вътрешно университетските правилници е толкова обемна, че усложняването с други задачи и обвръзки ще означава блокиране на работата и победа на побелелия и брадясал ЗНСНЗ.
С уважение към проблема и всички, които желаят решаването му: доц. д-р К. Киров

By: Иван Иванов

Иван Иванов — Wed, 23 Dec 2009 08:23:24 +0000

Много баби - калпаво бебе! Твърде насериозно се вземат тези академични степени и длъжности. Никъде по света те не са критерии за научни приноси и заслуги, а най-обикновени свидетелства за квалификации или просто - длъжностни характеристики. Всичките тези претенции за научно качество на степените и длъжностите от страна на БАН, СУ,Съюза на учените и на небезизвестния Лазарин Лазаров са просто жалки на фона на финансовата мизерия на науката в България. Получава се нещо като “на гол тумбак - чифте докторати”. Истината е, че на българския учен дори един докторат едва му приляга. А два доктората си е направо смехория.

От друга страна, най-сигурният начин да се осуети свястната инициатива на новото правителство е като се отвори дискусия по нея. И като е така - хайде, давайте предложения! Съсипете и този свестен проектозакон!