Month: декември 2008

Wise is the child that knows its father

Попаднах на тази английска поговорка докато четях статията „De-Centring the ‘Big Picture’: The Origins of Modern Science and the Modern Origins of Science“ на Андрю Кънингам и Пери Уилямс от декември 1993 (в The British Journal for the History of Science, том 26, брой 4, с. 407-432). В нея се проследява отслабването на еднозначното и идеологическо понятие за „научна революция през ХVІІ век“ като се прилага по-детайлен исторически подход. В резултат на това от революционен символ този период преминава към роднинска връзка със собствения си предходен контекст. Поговорката явно в този случай е направо теоретичен исторически модел, а не само епиграф в статията; и с този модел се критикуват Бътърфийлд, Койре, Кун…

God, give us grace to accept with serenity the things that cannot be changed, courage to change the things that should be changed, and the wisdom to distinguish the one from the other

Попаднах на тази известна молитва (вж. Карл Паул Райнхолд Нибур, The Serenity Prayer, 1943) докато преглеждах статията „Reality and Economic Theory“ на Пол Дейвидсън от лятото на 1996 (в Journal of Post Keynesian Economics, том 18, брой 4, с. 479-508). Там молитвата на Райнхолд Нибур е леко трансформирана, защото става дума за ергодични и неергодични реалности и тяхната разлика (immutable & transmutable realities & the wisdom to distinguish). Молитвата се явява в заключение като поуката от цялостния теоретичен анализ (506 страница), защото разграничението е същественото. Естествено, както се случва в научните среди историята не спира дотук; и отново в същото пост-кейнсианско списание, но през лятото на 2001, Дж. Баркли Роусър (младши) ще коментира същия цитат в статията си „Alternative Keynesian and Post Keynesian Perspectives on Uncertainty and Expectations“ (Journal of Post Keynesian Economics, том 23, брой 4, с. 545-566). Като заключителен коментар Роусър отбелязва, че фундаменталната несигурност (която разколебава и хипотезата за рационалните очаквания) се отнася дори до самото разграничаване, заради което се молим за мъдрост (558 страница); така би мислил дори Кейнс, добавя Роусър. И така – в първата статия молитвата е решение и описание на теоретичен икономически модел; във втората тя илюстрира проблем в същия този модел. Т.е. спори се какво е (постижима) мъдрост – дали можем да очакваме като икономисти хората да бъдат мъдри?
След кратко безрезултатно търсене установих, че цитирането на тази молитва е явно пост-кейнсианско явление. При това спорадично – май съм улучил почти единствените научни икономически позовавания, но както се вижда те са симптоматични за разбирането на самата теория и нейните търсения (може да се добави за пълнота и „Theory of Decision under Uncertainty“ [pdf] на Ицхак Жилбоа от юли 2008).

Понякога колкото и да се занимаваш с наука попадаш на мъдрост. Обикновенно тя е кратка и наситена, а обясненията към нея – излишно обширни. Както опитах да илюстрирам подробно тук.

Иначе и двете срещи с мъдростта бяха някак неочаквани. Е, все пак една от най-силните и най-банални страни на поговорките е, че не зависят от контекста, а той зависи от тях. Затова винаги могат да го поемат, понесат и трансформират. Например – цитираната молитва може да се срещне освен в статиите на пост-кейнсианците, също и в романа Кланица 5 на Кърт Вонегът, или написана на латински върху гърба на албума Re-ac-tor на Нийл Йънг, или в идеологията и сувенирите на организацията „Анонимни алкохолици“, или в патриотичното видео „Надежда“ (תִּקְוָה) на Subliminal & The Shadow, също и при Бил Клинтън, при Станишев, в една песничка на 50 cent, в романа Заслушани в молитвата на вселената от „събирача на лайна“ Марло Морган, или татуирана на дясната ръка на Роби Уйлямс (където вместо Бог присъства естествено Елвис), а сигурно я има и при Стивън Кинг и така нататък…

Мъдростите са крилати не само, защото ни отвеждат в метафизиката, но и защото се движат бързо и навсякъде; преминават разстояния и свързват различия; и най-важното – летят над времето като се повтарят. А това е много досадно.

The urgent does not leave time for the important

Днес изненадващо разбрах, че войната в Ирак била вече приключила. При това преди около месец – на 22 ноември 2008 година. Чувствам се много неловко, че залисан в работа съм пропуснал това събитие; или пък съм решил, че повтарят изявлението на Буш за победа в Ирак от преди 5 години. Още повече, че Република България участва във войната; така де – излиза, че държавата спечели – нали на 17 декември се прибраха и последните български войници.

Инициативата за подобно патриотично съобщение е на анонимния автор от zombietime.com*, който очевидно говори с гласа на народа – „we the people have taken it upon ourselves to commemorate November 22, 2008 as the day of victory“.

Това надали е важно събитие, че някой анонимно, но от името на народа, е обявил някъде нещо. Но вследствие на драматизма и гордостта в съобщението множество блогове и сайтове в интернет се присъединяват към „края на войната“ и заедно с факта на постоянно намаляващите жертви напоследък и изтеглящите се контингенти, това си става почти реалност. Ако трябва да съм прецизен обаче хората не се присъединяват толкова към края на войната, а директно към победата в Ирак. Като илюстрация има множество красиви и трогателни снимки на снаряжени американски войници сред усмихнати иракски деца. На победителите – честито!

–
* За съжаление авторът на зомбитайм е официално анонимен:
Q: Who are you?
A: I choose to remain anonymous.

Днес разгледах сайта „Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България„. Позаинтересувах се, тъй като в трудовия ми договор е записано, че съм към клас „аналитични специалисти“ и отдавна се каня да проверя какво точно означава това. Разглеждам класовете и разбирам, че са подредени йерархично (според образователното и квалификационно ниво; вж. за това послеслова). Има общо 9 класа, първите четири са:

Клас 1 – Президент, законодатели, висши служители и ръководители
Клас 2 – Аналитични специалисти
Клас 3 – Техници и други приложни специалисти
Клас 4 – Административен персонал
…

Ето какво се казва за втория клас:

„Аналитичните специалисти увеличават съществуващите знания в дадена област, прилагат научни или художествени методи, концепции и теории и изучават системно водещите постижения в тази област или са ангажирани с изпълнение на някаква комбинация от посочените дейности. Професиите и длъжностите в този клас изискват знания и умения, отговарящи на изискванията на минимум шесто образователно и квалификационно ниво.

Аналитичните специалисти обикновено изпълняват задачи по: провеждане на изследвания и анализиране на резултатите от тях; разработване на концепции, теории, методологии и методики; прилагане на съществуващите знания в областта на физическите и математическите науки, инженерните науки и технологии, хуманитарните науки, включително медицинските науки и обществените науки; провеждане на теоретическо или практическо обучение по една или повече дисциплини на различни образователни равнища; обучение на лица със специални образователни потребности и/или хронични заболявания; осигуряване на различни видове стопански, юридически и социални услуги; създаване на произведения на изкуството; подготовка на научни доклади и съобщения. В някои случаи към задълженията им се включват и задачи по осъществяване на контрол на други работещи.“

Класът на аналитичните специалисти се подразделя съответно на четири подкласа:

Подклас 21 – Физици, математици и инженерни специалисти
Подклас 22 – Природонаучни и здравни специалисти
Подклас 23 – Преподаватели
Подклас 24 – Други аналитични специалисти

А подклас 23 (Преподаватели) се диференциира в шест групи:

Група 231 – Преподаватели в университети, колежи и други висши училища
Група 232 – Учители в средни училища
Група 233 – Учители в детски градини, в начални и основни училища
Група 234 – Учители в специални детски градини и училища
Група 235 – Помощник-директори и сродни на тях в системата на народната просвета
Група 236- Друг педагогически персонал

Тъй като 231 е единична група, тя се записва като 2310 – нулата е знак, че няма повече подразделения (подгрупи). Именно в рамките на единичната група се разграничават вече и различните конкретни длъжности (със съответните им длъжностни характеристики). Длъжността се отделя от класовете и групите с пауза, например: 2310 хххх.
И така „главен асистент“ (в единична група 2310) се определя като длъжност 7002. Където 7 е знак за образователно-квалификационно ниво „магистър“ (т.е. отчита се минималната необходима квалификация). А 002 показва поредността на длъжностите в рамките на единичната група по азбучен ред (асистент, главен асистент, доцент, лектор…). Двете нули са очевидно застраховка да не би списъкът от видовете преподаватели да надхвърли някой ден 99… Шегата настрана, просто кодът е 8-цифрен, за да има стандартизация при всички класове (очевидно в някои групи длъжностите могат да бъдат доста).

Всичко това може да се види съвсем прегледно и ясно само на една страница. Там ще намерите и описанията на всеки тип – клас, подклас, група, единична група…

ПП
Интересно е, че има девет образователно-квалификационно нива (вж. повече в рубрика методология). Те помагат за йерархизирането и подразделянето; ето най-високите от тях:

ОКН 6 – образователно-квалификационна степен “бакалавър”;
ОКН 7 – образователно-квалификационна степен “магистър”;
ОКН 8 – длъжността се упражнява по призвание;
ОКН 9 – длъжността се заема чрез избор;