Трите понятия, за които става дума, са:
– случайността като алтернатива (контингентност, contingency);
– случайността като процес (шанс, chance);
– случайността като обект (произволност, randomness).
Те са разгледани – исторически и типологично – в студията „Три съвременни понятия за случайност“, която бе публикувана миналата година в сборника История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке с редактор Александър Кънев (ето и рецензия от Богдана Паскалева за самия сборник). В момента продължавам да работя върху същата тема. Едно от основанията за този продължителен интерес към случайното е формулирано в началото на студията:
„Интуитивен контекст: В исторически план ХХ век създава усещане за някакъв радикален философски и научен обрат, „нова ера в метафизиката“: преход от детерминизъм към индетерминизъм. Все по-често доста разнородни идеи и понятия като хаос, теория на вероятностите, нестабилност, квантова механика, относителност, ентропия, сложност, стохастика започват да се превръщат във всеобщи и произволни метафори, образуват некоректни синонимни редове, неправилни и странни употреби, но пък така създават усещания за познавателна революция. Симптоматично е, че по-голяма част от тях гравитират и се сродяват със „случайността“ – всъщност една доста традиционна, проигравана идея; дори антична. Ала въпреки античността й сега има усещане, че нещо действително се е променило със случайното, че има нещо ново и обнадеждаващо. Атаките срещу детерминизма идват от най-различни посоки, при това непрестанно. От друга страна – изненадващо – детерминизмът всъщност не е изгубен и за това има сериозни научни и философски основания.“
Сега цялата студия може да бъде прочетена или смъкната като pdf-файл, а това е пълната й библиографска справка:
Видински, Васил (2014) – „Три съвременни понятия за случайност“; История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке, редактор Александър Кънев; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 146-195