„Що се отнася до поучението какъв трябва да бъде светът, към казаното по-горе може да се добави, че с оглед на това философията винаги идва твърде късно. Като мисълта за света тя се появява едва след като действителността се е формирала и е завършила себе си. Това, на което ни учи понятието, необходимо го показва и историята, а именно, че само в състоянието на зрелост на действителността идеалното се явява заедно с реалното и изгражда за себе си във формата на интелектуално царство същия свят, схванат в неговата субстанция. Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия мрак.“ (62 с.)
Хегел, Георг (2000) – Философия на правото; преводачи Иван Стефанов и Димитър Денков; София: ГАЛ-ИКО, 426 с.