Неделя, 20 градуса, слънчева есен. По улиците няма хора.
Тръгнах с колелото на юг – по Naamsesteenweg, излязох от града, после влязох в Heverlee и след известно време стигнах до селото Blanden (Oud-Heverlee). И още, и още… и там където е Bierbeek, свих в гората. Наляво.
Около мен само дървета.
Дърветата са хубаво нещо, едни такива живи, големи, стари и дървени.
Един много скъп на сърцето ми човек твърди, че си говори с дърветата, прегръща ги и им свири със самоделно подобие на флейта… Вероятно звучи малко налудничаво… И на мен така ми се стори, в началото…
Всъщност, с тях (дърветата) е много лесно да си говориш… Няма мрънкане, няма скандали, а само едва доловимо вълнение… И е много успокояващо…