Сизиф и Одисей

„Разказва се, че когато в шафраново червената дъбова гора все още ненаказаният, но вече починал Сизиф, разхождал своя свободен дух – който скоро преди това бил избягал с хитрост от подземното царство, – то те срещнали сина си Одисей до един благун. Имало голяма есенна тъга по между им, макар че Одисей не знаел кой стои пред него. Сизиф видял в очите на своето дете как цяла нощ една тежка, каменна Луна била търкаляна нагоре от огромни, чугунени и величествени ръце, но после неизбежно падала стремглаво от другата страна на небето. И тъгата се удвоила. Сизиф искал да помогне на Одисей и да го предпази от тази нерадостна съдба. Предложил му варена горска билка с малина, която да го защити от лунната прокоба. Одисей отказал дара на странника и рекъл: „Способността за съдене е като сезоните – тя започва да залинява точно тогава, когато човек е в силата си; и започва да се възмогва, когато е на дъното. Но това, което прекъсва съденето, думите и наранява сезоните, е смъртта на човека.“ Сизиф отвърнал: „Аз превъзмогнах смъртта и се завърнах. Не отхвърляй моя дар. Преди време Лаерт, твоят баща, не го отхвърли и стана щастлив.“ Един голям маслинов присмехулник бе кацнал на близкия вергилиев дъб и не обръщаше внимание на срещата. През лъчисто оранжевите листа на дърветата преминаваше тънка светлина в охра, която на свой ред се срещаше с ярката жълта шума по земята. Лъчите бяха навсякъде и всеки момент очаквахме да пристигне вятърът.“

Видински, Васил (2022) – Разнообразие II; – Битие и присъствие. Сборник в памет на доцент д-р Стоян Асенов, редактор Веселин Дафов и Пламен Макариев; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр. 311–323.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.