Предложението на frege е много удачно от философска и редакторска гледна точка. Ето като начало още 3 варианта (всичките са на руски; впоследствие, ако имам време, може да се увеличат с френски, испански или италиански преводи):
VІ. Седемте основни твърдения в превод на Делир Лахути и И. С. Добронравов (1958):
1. Мир есть все то, что имеет место.
2. То, что имеет место, что является фактом, – это существование атомарных фактов.
3. Логический образ фактов есть мысль.
4. Мысль есть осмысленное предложение.
5. Предложение есть функция истинности элементарных предложений.
6. Общая форма функции истинности есть: [p, ξ, N(ξ)]*. Это есть общая форма предложения.
7. О чем невозможно говорить, о том следует молчать.
VІІ. Седемте основни твърдения в превод на Мария Козлова (1994):
1. Мир есть все, что происходит.
2. Происходящее, факт — существование со-бытий.
3. Мысль — логическая картина факта.
4. Мысль — осмысленное предложение.
5. Предложение — функция истинности элементарных предложений.
6. Общая форма истинностной функции такова: [p, ξ, N(ξ)]*. Это общая форма предложения.
7. О чем невозможно говорить, о том следует молчать.
VІІІ. Основни твърдения в превод на Вадим Руднев (1999):
1. Мир — это все, чему случается быть.
2. То, чему случается быть, факт, это то, что существуют определенные положения вещей.
3. Логической картиной фактов является мысль.
4. Мысль — это пропозиция, обладающая смыслом.
…
(не можах да открия дали преводът на Руднев е довършен; това е последният ми известен откъс от списание „Логос“, публикуван в брой 8, 1999)
*
– това е точният начин за изписване на формулата.
ПП
Освен това в интернет има много интересни и типични коментари около руските преводи – Руднев, Козлова. Погледнете ги.
Ето италианският превод на Амедео Конте, 1964 г.
1. Il mondo è tutto ciò che accade.
2. Ciò che accade, il fatto, è il sussistere di stati di cose.
3. L’immagine logica dei fatti è il pensiero.
4. Il pensiero è la proposizione munita di senso.
5. La proposizione è una funzione di verità delle proposizioni elementari.(La proposizione elementare è una funzione di verità di se stessa.)
6. La forma generale della funzione di verità è: [p, ξ, N(ξ)]. Questa è la forma generale della proposizione.
7. Su ciò, di cui non si può parlare, si deve tacere.
–
Според мен ще ви е много интересно да видите и този вариант на пространствено разположение на сентенциите –> http://www.bazzocchi.net/wittgenstein/tractatus/it/mappa.htm
Copyright – Luciano Bazzocchi:
http://www.bazzocchi.net/wittgenstein/tractatus/it/index.htm
Благодаря. Но тук, под номер ХІ, стои именно този превод. Освен това не виждам разлика между Амедео и Лучано…
Ето вариантите, които съм открил (само първото твърдение):
1. Die Welt ist alles, was der Fall ist. [de]
1. Светът е това, как стоят нещата [bg]
1. Светът е всичко, което е налице. [bg]
1. Светът е всичко, което, така или иначе, е. [bg]
1. The world is everything that is the case. [en]
1. The world is all that is the case. [en]
1. Мир есть все то, что имеет место. [ru]
1. Мир есть все, что происходит. [ru]
1. Мир — это все, чему случается быть. [ru]
1. Le monde est tout ce qui a lieu. [fr]
1. Le monde est tout ce qui est le cas. [fr]
1. Il mondo è tutto ciò che accade. [it]
1. El mundo es todo lo que es el caso. [es]
1. El mundo es todo lo que acaece. [es]