Чернова. По повод Джими Уейлс

Без да а е забележителна, срещата с основателя на Уикипедия беше хубава, стегната и на места дори по-дълбока от очакванията ми. Надявам се скоро да се появи видео-запис (благодарение на optimiced), така че няма да преразказвам събитието, а ще използвам Уейлс като повод.

* Добавено по-късно: видеото се появи онлайн, вижте го.

Преди време пуснах едни свободни и начални разсъждения под името „Чернова: Общественият интерес и БиБиСи„. Това е продължение, макар темата на пръв поглед да е различна.

4. Принципът е цел и процес.
Принципите, с които конструираме нещата, не са нашите основания; нито са нашите реализирани граници. По-гъвкавото и ежедневно разбиране е, че принципът е това, към което се стремим. Въпреки, че изказването е исторически тривиално (срв. Фихте с „тетичните съждения“, 1794), тук има една малка и любопитна подробност. Смислеността на едно начинание или на една идея не е единствено в нейната окончателна реализация, смислено може да е самото действие, самият процес и тук не става дума за философската категория ‘ставане’, а просто:
– Уикипедия не е нужно да бъде последната енциклопедия, за да бъде добра.
– процесът по организация не е нужно да бъде краен, за да бъде ефективен.
– постигането на свобода не е нужно да бъде нейното получаване, достатъчно е това, което наричаме ‘освобождаване’.
* А това означава, че най-съществената част от принципа е неговата процесуалност.

5. Неуспешните принципи се провалят контекстуално.
Нека говорим за момент единствено за безвредните принципи: можем ли да отличим предварително един ‘ефективен, но непостижим принцип’ (какъвто всъщност е Уикипедия) от един ‘неефективен и непостижим принцип’ (например неуспешното начинание Nupedia – първичната иницатива на Уейлс)? Отговорът трябва да е емпиричен, а не принципен, защото е изключително трудно да се познава цялостният контекст, а неуспешните безвредни проекти са винаги неуспешни контекстуално (поради тази причина могат да бъдат повтаряни в друга среда). Ето така средата ограничава принципите.
* А това означава, че следващата съществена част от принципа е неговото контекстуално взаимодействие.

6. Анархизмът има граници; както и принципите.
В своята същност Уикипедия повтаря идеологията и структурата на ‘анархизма’. За да не се отъждествява това с думата анархия (хаос), нека се обърнем към изконното значение на ἀναρχος + съвременната теоретизация върху него: обществото е по-важно и същностно от централизираната власт на държавата; и свободата е не само възможна, но се проявява спонтанно именно в общностите (а не само индивидуално). Това би звучало напълно утопично, ако нямаше много конкретни неща, реализирани именно по този начин. Но също така е добре да се знае, че универсалната приложимост на подобна идея засега е силно ограничена.
Предимството на Свободната енциклопедия е, че тя е начинание от областта на знанието и осъществявано чрез доброволен труд (което и от двете да се промени, ефективността и съответно правилата биха били различни). Не е случайно, че Уейлс отказа да спекулира по въпроса дали (ползвайки опит от енциклопедията) е възможна икономика, основана на солидарността. Уикипедия не предначертава бъдещето на човечеството, а само определя частично настоящето и оголва предразсъдъците на миналото.
* А това означава, че принципите не са универсални закони и тяхното приложение е ограничено.

ПП
Мисля си, че бих бил скептичен към уики-идеята, ако чуя за нея преди да я видя реализирана. Би ми изглеждало невъзможно и непрофесионално – и това е моят предразсъдък. Т.е. наличието на подобно явление е изключително ценно и като самопознание.