Аристотел Гаврилов

29 януари 1921 г. – 15 август 2011 г.

Факти: релационната теория за съзнанието, българската дискусия по този въпрос и четвъртото писмо до Лилия Гурова от 2008 година… Като край и поклонение, ето откъс от първото:

Из Писмо до Лилия Гурова. Има ли „Българската дискусия за природата на съзнанието“ своя предистория?

Централният проблем, подлежащ на анализ, засяга съотношението субект-обект на взаимодействието. Оказва се, че между тях е налице удивително взаимопроникване на същностите. Едното съществува чрез съществуването на другото. Организмът като вид е плод на определени условия на средата, закодирани в генетичния му код. Те са негови условия, вътре в него. Организмът като индивид пък е свой за тях, техен питомник, комуто доставят необходимите ресурси за задоволяване на потребностите му. От тази взаимопроникваща диалектика се ражда отношението като дадена вътрешна нагласа, подбуда, мотив за действие на субекта – непосредствено спрямо жизнено значимите за него елементи на средата (= компонент на дразнимостта) или опосредствено спрямо тях чрез жизнено неутрални за него елементи на средата (= психическо). Всичко това слага своя отпечатък върху външните поведенчески актове в живата природа. Те не протичат механично, по шаблон, нито безразборно-хаотично, а избирателно, с оглеждане, съгласно съдържателните предписания на съответния генетичен код

София, 25.11.2004

Поклонението ще бъде утре – 18 август (четвъртък) от 12.30 ч. в Траурната зала на Централните Софийски гробища. Информацията е налична и в специално създадената страница за Аристотел Гаврилов: aristotelgavrilov.wordpress.com.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *