Критика на чистата глупост – Имануел Кант

В интернет не може да бъде открит на български този известен откъс за природната интелигентност от Критика на чистия разум, А 132-134 | В 172-174, със съответната бележка под линия за тъпотата и secunda Petri.
Цитирано по Кант 1967, 222-223 с. и Кант 2013, 203 с.; вж. оригинала от 1781.

.

Увод
Върху трансценденталната способност за съждение изобщо

Ако разсъдъкът изобщо се определи като способността за правила, способността за съждение е тогава способността да се подвежда под правила, т.е. да се различава дали нещо е подчинено на дадено правило (casus datae legis) или не. Общата логика не съдържа и не може да съдържа никакви предписания за способността за съждение.

[ … ]

…и така се оказва, че разсъдъкът наистина е способен да бъде поучаван и подготвян чрез правила, но че способността за съждение е особен талант, който съвсем не може да се преподава, а може само да се упражнява. Затова тази способност е и специфичното на така наречената природна интелигентност, чиято липса не може да се замени с никаква школа; защото, при все че школата може да предложи и, така да се каже, да присади на някой ограничен разсъдък правила, заети от чуждо познание, все пак способността да се полз[у]ва правилно от тях трябва да принадлежи на самия ученик, и никое правило, което би могло да му се предпише с такава цел, при липса на такава естествена заложба не е сигурно от злоупотреба*. Затова някой лекар, съдия или политик може да има в главата си много хубави патологически, юридически или политически правила, така че да може да стане сам добре подготвен учител, и все пак при приложението им лесно да изпада в грешки, или защото му липсва естествена способност за съждение (ако и да не му липсва разсъдък), и той наистина може да разбере общото in abstracto, но не може да различи дали под него попада някой случай in concreto, или и затова, че не е достатъчно подготвен за това съждение чрез примери и действителна практика. Единствената и голяма полза от примерите е, че изострят способността за съждение.

[ … ]

Така примерите са патериците на способността за съждение, от които онзи, комуто липсва естественият талант за нея, никога не може да се лиши.

–––
* Липсата на способност за съждение е собствено това, което се нарича глупост, и на такъв недостатък съвсем не може да се помогне. Тъп или ограничен ум, на който не липсва друго освен съответната степен разсъдък и точност в разсъдъчните понятия, може да стигне с обучение дори до ученост. Тъй като обаче в такъв случай обикновено липсва съждението (secunda Petri), не е нищо необикновено да се срещат много учени хора, които при употребата на науката си често показват този непоправим недостатък.

.

Библиография:
Кант, Имануел (1967) – Критика на чистия разум, превод Цеко Торбов; София: Издателство на БАН, 844 с.
Кант, Имануел (2013) – Критика на чистия разум, превод Цеко Торбов, ІІІ допълнено изд.; София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 736 с.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *