Критика на чистата глупост – Имануел Кант

В интернет не може да бъде открит на български този известен откъс за природната интелигентност от Критика на чистия разум, А 132-134 | В 172-174, със съответната бележка под линия за тъпотата и secunda Petri.
Цитирано по Кант 1967, 222-223 с. и Кант 2013, 203 с.; вж. оригинала от 1781.

.

Увод
Върху трансценденталната способност за съждение изобщо

Ако разсъдъкът изобщо се определи като способността за правила, способността за съждение е тогава способността да се подвежда под правила, т.е. да се различава дали нещо е подчинено на дадено правило (casus datae legis) или не. Общата логика не съдържа и не може да съдържа никакви предписания за способността за съждение.

[ … ]

…и така се оказва, че разсъдъкът наистина е способен да бъде поучаван и подготвян чрез правила, но че способността за съждение е особен талант, който съвсем не може да се преподава, а може само да се упражнява. Затова тази способност е и специфичното на така наречената природна интелигентност, чиято липса не може да се замени с никаква школа; защото, при все че школата може да предложи и, така да се каже, да присади на някой ограничен разсъдък правила, заети от чуждо познание, все пак способността да се полз[у]ва правилно от тях трябва да принадлежи на самия ученик, и никое правило, което би могло да му се предпише с такава цел, при липса на такава естествена заложба не е сигурно от злоупотреба*. Затова някой лекар, съдия или политик може да има в главата си много хубави патологически, юридически или политически правила, така че да може да стане сам добре подготвен учител, и все пак при приложението им лесно да изпада в грешки, или защото му липсва естествена способност за съждение (ако и да не му липсва разсъдък), и той наистина може да разбере общото in abstracto, но не може да различи дали под него попада някой случай in concreto, или и затова, че не е достатъчно подготвен за това съждение чрез примери и действителна практика. Единствената и голяма полза от примерите е, че изострят способността за съждение.

[ … ]

Така примерите са патериците на способността за съждение, от които онзи, комуто липсва естественият талант за нея, никога не може да се лиши.

–––
* Липсата на способност за съждение е собствено това, което се нарича глупост, и на такъв недостатък съвсем не може да се помогне. Тъп или ограничен ум, на който не липсва друго освен съответната степен разсъдък и точност в разсъдъчните понятия, може да стигне с обучение дори до ученост. Тъй като обаче в такъв случай обикновено липсва съждението (secunda Petri), не е нищо необикновено да се срещат много учени хора, които при употребата на науката си често показват този непоправим недостатък.

.

Библиография:
Кант, Имануел (1967) – Критика на чистия разум, превод Цеко Торбов; София: Издателство на БАН, 844 с.
Кант, Имануел (2013) – Критика на чистия разум, превод Цеко Торбов, ІІІ допълнено изд.; София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 736 с.

Статия: Исторически модел на остаряването

През 2011 година „Културният център на Софийския университет“ организира първата от поредицата интердисциплинарни конференции в Априлци. Темата беше „Модели за мислене на бъдещето„.
След известно забавяне докладите излязоха в сп. Пирон, бр. 7 (премиера: 29 януари 2014). Текстът, който изпратих, е със заглавие „Исторически модел на остаряването“ и както всички останали публикувани статии е на свободен достъп. Ето кратко резюме:

***

Любопитно е, че в история на философията засега сякаш няма систематично разглеждане на остаряването в нито един от четирите му аспекта: термодинамичен, еволюционен, трансцендентален, исторически.

В случая – след общо теоретично въведение – се разглежда стареенето като исторически, културен феномен: природата не познава старостта преди културата. Направена е аналогия с класическите еволюционни изследвания върху старостта в биологията (най-вече Медауар и Уилямс). Остаряването като културен феномен се дефинира като „устойчиво забавяне (трансформиране) на разминаването между идеи и понятия“. Представени са три насоки за анализ:

1. Общ преглед: прилики и разлики между биологично и културно стареене. Наличието и разпознаването на предродители като историческа категория;
2. Приложение: деконструиране на шлагерната „критическа позиция срещу презентизма“ през модела на остаряването и представяне на инверсната симетрия на тези две интерпретации;
3. Последствия: разглеждане на остаряването като мека метаморфоза и описание на преките изводи от това твърдение. В края са представени и няколко методологически проблема.

Изложението си поставя за цел да демонстрира, че историята и футурологията са немислими без понятието за остаряване. Изложението завършва с основната рамка (контекст), от който тръгва анализът: ако бъдещето е непознаваемо, то човек е дългосрочно безотговорен.

Ключови думи: остаряване, разминаване между идеи и понятия, презентизъм, метаморфози, история, предродители, инверсна симетрия

***

ПП
Изследването върху тази тема е продължение на предишни занимания и статии.

Философията на ХVІІ-ХVІІІ век и съвременната култура

Магистърският курс Философията на ХVІІ-ХVІІІ век и съвременната култура (започнал през 2010-2011) има за цел да представи историко-концептуално осмисляне на шест основни идеи, чиито понятийни трансформации (между ХVІІ век и съвременността) оформят важна историкофилософска фабула. През това лято той беше разработен и като дистанционен курс в рамките на схема „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование“ (BG051PO001-4.3.04) и конкретно проекта „Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски““ (BG051РО001-4.3.04-002).

Първи модул (онтологически)
Разглеждат се последователно Аз, Свят и Бог през две понятизации. Първата понятизация (нечетните лекции) е аналитично представяне на твърдения от философския корпус през ХVІІ-ХVІІІ век. Втората понятизация (четните лекции) е синтетично представяне на съвременни културни проблеми и теми.
1. Идеята за „Аз“ е понятизирана чрез „живото“ (Лекция 1). А на „живото“ е съпоставено „остаряването“ (Лекция 2).
2. Идеята за „Свят“ е понятизирана чрез „законите на природата“ (Лекция 3). А на „законите на природата“ са съпоставени съвременните „статистически модели“ (Лекция 4).
3. Идеята за „Бог“ е понятизирана чрез „метафизическото разбиране за онтология“ (Лекция 5). А на „метафизическото разбиране за онтология“ е съпоставено „алтерфизиологичното разбиране за онтология“ (или с други думи – популярната тема за извънземните) (Лекция 6).

Втори модул (гносеологически)
Разглеждат се последователно Мисъл, Слово и Дело през две понятизации. Първата понятизация (нечетните лекции) е аналитично представяне на твърдения от философския корпус през ХVІІ-ХVІІІ век. Втората понятизация (четните лекции) е синтетично представяне на съвременни културни проблеми и теми.
1. Идеята за „Мисъл“ е понятизирана чрез „метод“ (Лекция 7). А на „метода“ е съпоставен „изкуствения интелект“ (Лекция 8).
2. Идеята за „Слово“ е понятизирана чрез „всеобщия език“ (Лекция 9). А на „всеобщия език“ са съпоставени съвременните проблеми на „масовата култура“ (Лекция 10).
3. Идеята за „Дело“ е понятизирана чрез „практическия разум“ и неговата целокупност (Лекция 11). А на „практическия разум“ и неговото философско разбиране е съпоставено радикалното течение в изкуството „дада“ (Лекция 12).

Лекциите се съпътстват от семинарни дискусии. В края на всеки от двата модула се провежда извънреден методологически семинар, в който се разглеждат и анализират методи, приложими към и изведени през всяка една от шестте основни идеи.
Курсът е част от магистърската програма „История на философията“.

Тишина (1983) – Васил Найденов; Росица Кирилова


Музика: Димитър Ковачев; Текст: Георги Начев

Коментар
Първото изпълнение е на Васил Найденов от 1983 г. (не успях да разбера дали е имало и клип; не намирам и видео преди 1989). Необичайното е, че веднага след това – пак 1983 – Росица Кирилова дебютира със същата песен и тъкмо с това изпълнение печели януарската награда към конкурса „Мелодия на годината ’84“ (видео). А с „Любов завинаги“ печели и годишната награда.
Думите при Васил Найденов и при Росица Кирилова се различават. Любопитно е дали промените са направени само от Г. Начев или са плод и на самите изпълнители. Разбира се, изпълненията и аранжиментът са много различни и в някакъв смисъл ясно съответстват на променения текст. Освен това песента на Васил Найденов е и по-кратка с около 20 секунди (2:48 спрямо 3:10).
Най-накрая, 25 години по-късно, Росица Кирилова и Васил Найденов изпълняват песента заедно като съчетават текстовете в различен аранжимент (ето само аудио). Между другото днес и двамата правят леки промени в самостоятелните си изпълнения спрямо записаното през 80-те; особено отчетлива е промяната в интонацията и настроението.

Навсякъде в интернет текстът от двамата изпълнители е с дребни или по-големи повтарящи се грешки: променени са думи, предлози, членуване, има изменения на глаголното време, както и пропуски, добавяния… Затова просто реших да го сваля от самите песни.

Най-сетне архив на трите семинара: Малка носовка, Ъгъл и ФС52

През годините сме организирали множество съвместни научно-образователни инициативи във или покрай Софийския университет. Сред тях има обаче три, които са били и по-упорити, и по-стойностни, и по-важни за израстването на техните участници. След необяснимо дълго отлагане реших най-сетне да възстановя сайтовете на два изчезнали вече семинара (Малка носовка и Ъгъл), както и да обновя страницата на единствения действащ в момента (ФС52).

1. Малка носовка беше изцяло студентски семинар върху филологически и хуманитарни проблеми; преподавателите посещаваха сбирките единствено като слушатели (с изключение на доклада през 2001 на Благовест Златанов). Семинарът просъществува между 1998 и 2002. В самото му начало организаторите бяха във втори-трети курс, което обяснява и патоса, и представите ни за бъдещето, и очарованията ни. Темите бяха еклектични, а докладите – не винаги на високо ниво. Любопитно е все пак, че днес всички основни участници на семинара са докторанти или вече са със защитена докторска степен и преподават.

2. Ъгъл беше хуманитарен семинар за художествени текстове и есеистика. Участваха докторанти, студенти и преподаватели. Семинарът просъществува една година – от февруари 2003 до февруари 2004. Беше разделен тематично на два семестъра – в първия всички доклади бяха посветени на творчеството на Томас Ман и Достоевски; във втория семестър всичко беше концентрирано около Чавдар Мутафов. Изследванията, дискусиите и организацията бяха на добро ниво.

3. ФС52 е съкращение от „Философско студио 52“. Това е неформална и дългосрочна инициатива за докторанти, студенти и млади преподаватели към специалност „Философия“ (замислена е в края на 2006, с първа среща през февруари 2007). Сбирките са в два основни жанра: продължителни семинарни цикли върху класически текстове или пък индивидуални изследователски лекции. Строгата научна регулярност понякога се прекъсва от по-продължителни и немотивирани паузи; но тази инициатива е някак по-спокойна и ще продължава с години…

Роботизиран и скициран от робот. Watch a robot draw your portrait

Гугъл Хром имат експериментална лаборатория с пет интересни проекта.

Единият от тях се нарича Sketchbot и се състои в следното: роботи в Музея на науката (Лондон) скицират на живо върху пясък портрети на хора. Всеки човек по света може да се снима през Гугъл Хром и веднага след това да наблюдава (заедно с посетителите) как скициращият бот възпроизвежда образа в музея. Процесът се филмира, създава се едноминутен клип и после автоматично се качва във вашия Ютюб акаунт, така че само вие да го виждате. Разбира се, можете впоследствие да направите клипа публичен.

По време на скицирането виждате и самите посетители в музея – да обсъждат, снимат или просто да наблюдават процеса. Изпробвах експеримента няколко пъти и в крайна сметка реших да споделя този клип, в който самият аз изглеждам роботизиран, с антени.

Началната скица Скица върху пясъка