Философията на ХVІІ-ХVІІІ век и съвременната култура

Магистърският курс Философията на ХVІІ-ХVІІІ век и съвременната култура (започнал през 2010-2011) има за цел да представи историко-концептуално осмисляне на шест основни идеи, чиито понятийни трансформации (между ХVІІ век и съвременността) оформят важна историкофилософска фабула. През това лято той беше разработен и като дистанционен курс в рамките на схема „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование“ (BG051PO001-4.3.04) и конкретно проекта „Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски““ (BG051РО001-4.3.04-002).

Първи модул (онтологически)
Разглеждат се последователно Аз, Свят и Бог през две понятизации. Първата понятизация (нечетните лекции) е аналитично представяне на твърдения от философския корпус през ХVІІ-ХVІІІ век. Втората понятизация (четните лекции) е синтетично представяне на съвременни културни проблеми и теми.
1. Идеята за „Аз“ е понятизирана чрез „живото“ (Лекция 1). А на „живото“ е съпоставено „остаряването“ (Лекция 2).
2. Идеята за „Свят“ е понятизирана чрез „законите на природата“ (Лекция 3). А на „законите на природата“ са съпоставени съвременните „статистически модели“ (Лекция 4).
3. Идеята за „Бог“ е понятизирана чрез „метафизическото разбиране за онтология“ (Лекция 5). А на „метафизическото разбиране за онтология“ е съпоставено „алтерфизиологичното разбиране за онтология“ (или с други думи – популярната тема за извънземните) (Лекция 6).

Втори модул (гносеологически)
Разглеждат се последователно Мисъл, Слово и Дело през две понятизации. Първата понятизация (нечетните лекции) е аналитично представяне на твърдения от философския корпус през ХVІІ-ХVІІІ век. Втората понятизация (четните лекции) е синтетично представяне на съвременни културни проблеми и теми.
1. Идеята за „Мисъл“ е понятизирана чрез „метод“ (Лекция 7). А на „метода“ е съпоставен „изкуствения интелект“ (Лекция 8).
2. Идеята за „Слово“ е понятизирана чрез „всеобщия език“ (Лекция 9). А на „всеобщия език“ са съпоставени съвременните проблеми на „масовата култура“ (Лекция 10).
3. Идеята за „Дело“ е понятизирана чрез „практическия разум“ и неговата целокупност (Лекция 11). А на „практическия разум“ и неговото философско разбиране е съпоставено радикалното течение в изкуството „дада“ (Лекция 12).

Лекциите се съпътстват от семинарни дискусии. В края на всеки от двата модула се провежда извънреден методологически семинар, в който се разглеждат и анализират методи, приложими към и изведени през всяка една от шестте основни идеи.
Курсът е част от магистърската програма „История на философията“.

Най-сетне архив на трите семинара: Малка носовка, Ъгъл и ФС52

През годините сме организирали множество съвместни научно-образователни инициативи във или покрай Софийския университет. Сред тях има обаче три, които са били и по-упорити, и по-стойностни, и по-важни за израстването на техните участници. След необяснимо дълго отлагане реших най-сетне да възстановя сайтовете на два изчезнали вече семинара (Малка носовка и Ъгъл), както и да обновя страницата на единствения действащ в момента (ФС52).

1. Малка носовка беше изцяло студентски семинар върху филологически и хуманитарни проблеми; преподавателите посещаваха сбирките единствено като слушатели (с изключение на доклада през 2001 на Благовест Златанов). Семинарът просъществува между 1998 и 2002. В самото му начало организаторите бяха във втори-трети курс, което обяснява и патоса, и представите ни за бъдещето, и очарованията ни. Темите бяха еклектични, а докладите – не винаги на високо ниво. Любопитно е все пак, че днес всички основни участници на семинара са докторанти или вече са със защитена докторска степен и преподават.

2. Ъгъл беше хуманитарен семинар за художествени текстове и есеистика. Участваха докторанти, студенти и преподаватели. Семинарът просъществува една година – от февруари 2003 до февруари 2004. Беше разделен тематично на два семестъра – в първия всички доклади бяха посветени на творчеството на Томас Ман и Достоевски; във втория семестър всичко беше концентрирано около Чавдар Мутафов. Изследванията, дискусиите и организацията бяха на добро ниво.

3. ФС52 е съкращение от „Философско студио 52“. Това е неформална и дългосрочна инициатива за докторанти, студенти и млади преподаватели към специалност „Философия“ (замислена е в края на 2006, с първа среща през февруари 2007). Сбирките са в два основни жанра: продължителни семинарни цикли върху класически текстове или пък индивидуални изследователски лекции. Строгата научна регулярност понякога се прекъсва от по-продължителни и немотивирани паузи; но тази инициатива е някак по-спокойна и ще продължава с години…

Остаряването и живите организми

Миналата година, по покана на списание Философски алтернативи, публикувах кратък текст със заглавие „Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)„. Приемам тази статия само като началото на едно по-дълго и внимателно занимание или изследване (преди няколко дена завърших друг текст, който е доста по-систематичен, въвеждащ и обобщаващ – „Исторически модел на остаряването“; надявам се да бъде публикуван още тази година).

Ето няколко думи за предисторията. От известно време (2-3 години) се интересувам от биологичните и еволюционни основания за стареенето при част от живите организми. Интересът ми се появи сякаш случайно, докато водехме един спецкурс с Огнян Касабов в бакалавърската програма – „Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел„. В началото ми се стори много изненадващо, че не всички животни остаряват. Дотогава приемах това като универсална биологична характеристика, а се оказа, че универсалността й е под въпрос. Впоследствие тази изненада се съчета с нарастващото учудване, че в историко-философската традиция липсва темата стареене. Присъства доста спорадично само „старостта“; при това в две доста тривиални форми – като форма на мъдрост и като знак на/за смъртта. Самият процес по остаряване, който е фундаментално различен от смъртността на организма, сякаш е оставал нерефлектиран и периферен. За това има и социо-културни, и теоретични обяснения; но сега просто искам да констатирам тази липса. Тези два мотива – неуниверсалната природа на стареенето и липсата на теоретично осмисляне на процеса – са в основата на сегашните ми занимания.

Освен самото изложение, предлагам и кратко резюме на статията от „Философски алтернативи“, която е насочена предимно срещу разбирането на живия организъм като непрекъснато самосъздаване (автопойезис с вътрешна телеология). Текстът е може би прекалено терминологичен за блог, но докато го писах, се съобразявах с аудиторията на списанието.
Резюме: Разсъждението е опит да се преразгледа понятието за вътрешна телеология при организмите, като се представи и въведе ‘остаряването’ във всички сложни автопойетични системи. Хипотезата е, че това, което изглежда като „телеологично единство”, е резултат от множествените взаимодействия на две по-общи системи: ‘граници’ и ‘сили’. Т.е. организмът ще е почти целесъобразен и почти в единство. Така представеният теоретичен модел предвижда появата на неизбежни мутации и метаморфози (чиято алтернатива е остаряването) във всички ‘живи системи’ и ги отделя понятийно от ‘живото’. Следователно остаряването е необходим елемент от всяка футуристична програма. Като цяло разсъжденията са възражение както към Матурана-Варела, така и към Дельоз-Гатари.
Ключови понятия: остаряване, автопойезис, взаимодействие, жива система, живо, сили-и-граници, телеология.
Изложението: „Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)

ПП
На някои места текстът е повлиян от разговори със и лекции на Орлин Вакарелов, Боян Манчев, Юнуз М. Юнуз и Кръстьо Вакарелов. Това, разбира се, по никакъв начин не означава, че те биха били съгласни с изложеното по-нагоре.

Антиномии на чистия разум

Изненадах се, че в интернет все още няма публикувани на български език антиномиите на Имануел Кант. Реших, че може за някого да бъдат от полза. Преводът, който представям, е по Критика на чистия разум, преводач Цеко Торбов; София: Издателство на БАН, 1967, 844 с.
Допълнителна информация, начално тълкуване и контекст, можете да получите от семинарните протоколи по „Немска класическа философия“.

Първа антиномия
Теза: Светът има начало във времето и освен това с оглед на пространството е затворен в граници.
Антитеза: Светът няма начало и граници в пространството, а е безкраен както с оглед на времето, така и с оглед на пространството.
(Кант 1967: 460)

Втора антиномия
Теза: Всяка сложна субстанция в света се състои от прости части, и никъде не съществува нищо освен простото или това, което е съставено от него.
Антитеза: Никое сложно нещо в света не се състои от прости части, и никъде в света не съществува нищо просто.
(Кант 1967: 468)

Трета антиномия
Теза: Каузалността според законите на природата не е единствената, от която могат да бъдат изведени всички явления на света. За обяснението на явленията е необходимо да се допусне също и една каузалност чрез свобода.
Антитеза: Няма никаква свобода, а по-скоро в света всичко става единствено според законите на природата.
(Кант 1967: 476)

Четвърта антиномия
Теза: Към света принадлежи нещо, което или като негова част, или като негова причина е една абсолютно необходима същност.
Антитеза: Никъде, нито в света, нито извън света, не съществува една абсолютно необходима същност като негова причина.
(Кант 1967: 484)

Организъм и Механизъм

… Отново направих по-сериозно обновяване на сайта. Бележките от първите семинарни занятия за тази година вече са качени в раздел преподаване.

Новото е спецкурсът, който водим съвместно с Огнян Касабов – „Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел„. Сред останалите материали, които събрахме вече има цитатник в pdf-формат с основните пасажи, които могат да послужат за първоначално запознаване с проблема (част от преводите са направени специално за курса от Касабов и са работни).
Темата е интересна и макар че не е маргинална, всъщност остава встрани от историко-философските или тематични курсове в университета. Тя засяга както биологичните науки, така и проблема за телеологията, както механистичната философия, така и присъствието на „живото“ у Георг Хегел. Най-вероятно времето и усилията ще ни стигнат само за скицирането на един от тези проблеми, но като начало е задоволително.

Витгенщайн: умножение безкрай

Благодарение на отзивчивостта и труда на frege, предлагам още няколко варианта – на френски, италиански и испански.

Този път няколко разяснения: Видях в интернет, че преводът на Granger е редактиран (подобрен?) така: 1. Le monde est tout ce qui est le cas. Аз реших обаче да го оставя и както е бил при него. А пък за почитателите на обновения вариант (с неизвестно авторство), предлагам да подпомогнат френската Уикипедия където има един по-голям откъс, все още недовършен.
Преводът на Luciano Bazzocchi не е излизал в официално книжно издание и нямам представа коя година е направен (писал съм му и чакам отговор).
Този на ARCIS пък е качен, тъй като е популярен (освен това е достъпен билингва).

ІХ. Седемте основни твърдения в превод на Gilles-Gaston Granger (1993):
1. Le monde est tout ce qui a lieu.
2. Ce qui a lieu, le fait, est la subsistance d’états de chose.
3. L’image logique des faits est la pensée.
4. La pensée est la proposition pourvue de sens.
5. La proposition est une fonction de vérité des propositions élémentaires.
6. La forme générale de la fonction de vérité est: [p, ξ, N(ξ)]*. C’est la forme générale de la proposition.
7. Sur ce dont on ne peut parler, il faut garder le silence.

Х. Седемте основни твърдения от „подобрения Granger“ (2008):
1. Le monde est tout ce qui est le cas.
2. Ce qui est le cas, le fait, est l’existence d’états de chose.
3. L’image logique des faits est la pensée.
4. La pensée est la proposition pourvue de sens.
5. La proposition est une fonction de vérité des propositions élémentaires.
6. La forme générale de la fonction de vérité est: [p, ξ, N(ξ)]*. C’est la forme générale de la proposition.
7. Sur ce dont on ne peut parler, il faut garder le silence.

ХІ. Седемте основни твърдения в превод на Luciano Bazzocchi (???):
1. Il mondo è tutto ciò che accade.
2. Ciò che accade, il fatto, è il sussistere di stati di cose.
3. L’immagine logica dei fatti è il pensiero.
4. Il pensiero è la proposizione munita di senso.
5. La proposizione è una funzione di verità delle proposizioni elementari.
6. La forma generale della funzione di verità è: [p, ξ, N(ξ)]*. Questa è la forma generale della proposizione.
7. Su ciò, di cui non si può parlare, si deve tacere.

ХІІ. Седемте основни твърдения в превод на Jacobo Muñoz и Isidoro Reguera (1997):
1. El mundo es todo lo que es el caso.
2. Lo que es el caso, el hecho, es el darse efectivo de estados de cosas.
3. La figura lógica de los hechos es el pensamiento.
4. El pensamiento es la proposición con sentido.
5. La proposición es una función veritativa de las proposiciones elementales.
6. La forma general de la función veritativa es: [p, ξ, N(ξ)]*. Ésta es la forma general de la proposición.
7. De lo que no se puede hablar hay que callar.

ХІІІ. Седемте основни твърдения в превод на Filosofía Universidad ARCIS (2007):
1. El mundo es todo lo que acaece.
2. Lo que acaece, el hecho, es la existencia de los hechos atómicos.
3. La figura lógica de los hechos es un pensamiento.
4. El pensamiento es la proposición con significado.
5. La proposición es un valor de verdad de la proposición elemental.
6. La forma general de una función de verdad es: [p, ξ, N(ξ)]*. Esta es la forma general de la proposición.
7. De lo que no se puede hablar, mejor es callarse.

* – това е точният начин за изписване на формулата.

Обобщение

Не знам дали тази полигамия с преводите ще продължава още, но засега слагам едно резюме само върху първото изречение (идеята отново е на frege), като включвам и неговия собствен вариант: Светът е всичко, което, така или иначе, е; както и този на Иван Ланджев, пуснат още през април: Светът е всичко това, което е дереджето. И така:

1. Die Welt ist alles, was der Fall ist. [de]
1. Светът е това, как стоят нещата [bg]
1. Светът е всичко, което е налице. [bg]
1. Светът е всичко, което, така или иначе, е. [bg]
1. Светът е всичко това, което е дереджето. [bg]
1. The world is everything that is the case. [en]
1. The world is all that is the case. [en]
1. Мир есть все то, что имеет место. [ru]
1. Мир есть все, что происходит. [ru]
1. Мир — это все, чему случается быть. [ru]
1. Le monde est tout ce qui a lieu. [fr]
1. Le monde est tout ce qui est le cas. [fr]
1. Il mondo è tutto ciò che accade. [it]
1. El mundo es todo lo que es el caso. [es]
1. El mundo es todo lo que acaece. [es]

… мисля, че е време да помълча.