Туитър и съвременната наука

Отдавна забелязах, че една от най-добрите научно-изследователски медии е всъщност Туитър. Изненадващо и ценно откритие… Това е така най-вече заради институциите, които са се регистрирали там. Те сякаш са ми по-интересни от хората – няма спам, информацията е от първа ръка и е наистина нова и съществена. Това е и разликата спрямо аналогичната услуга Identi.ca, където е идеологически по-красиво (свободен софтуер), но все още няма достатъчно ценни новини.
Искам обаче да споделя нещо друго, защото направих две промени:

Обновяване
1. В началото ползвах своя туитър-профил предимно като депозиториум за случайни и скрити #въпроси; поради тази причина беше с ограничен достъп (protect my tweets). Сега обаче изтрих всички свои стари съобщения и го отворих, за да бъде публичен; т.е. направих го (почти) неемоционален. Clean restart: No protection anymore; going public. All previous tweets deleted. Concept reconsidered.
2. Освен това в раздел документация на този сайт сложих тези два изключващи се (а понякога допълъващи се) потока. Те ще се обновяват постоянно, макар и с различно темпо. Първият представя подбрани популярни новини по философия на науката и проследява някои от важните научни експерименти в момента. Вторият поток са публични вълнения на произволни потребители на тема ‘философия’ или ‘наука’. (В RSS-четците тези скриптове не се виждат, така че трябва да посетите оригиналната публикация)

* Разминаването и припокриването между тези две линии е много интересно. Но това е друга тема – злободневна, политическа и икономическа. Оставям я засега на вас. Ето потоците:



Правилници за академичния състав и за арбитражния съвет

Министерският съвет постанови:
Чл. 1. Приема Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Чл. 2. Приема Правилник за дейността на Арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация.

Тъй като това интересува всички бъдещи и настоящи докторанти, асистенти, доценти и професори, а засега документът е пуснат само в „Информационната система за правна информация на Министерски Съвет“, то реших да го предложа и тук (doc).


Самият закон за развитието на академичния състав беше публикуван (pdf) в „Държавен вестник“ още на 21 май 2010.

Открийте разликите

Става дума отново за „Закона за развитие на академичния състав“ „Закона за научните степени и научните длъжности“ (или както там ще се казва).

В момента има вече четвърти вариант на законопроекта. Тъй като промените са впечатляващо много, някои от тях са радикални, а и ситуацията е някак непредсказуема, затова вместо да правя подробен преглед, реших просто да съпоставя новото предложение на Комисията с това, което вече беше гласувано на първо четене в Парламента. Представям резултата в pdf-формат: със синьо са нововъведенията, а отстрани в полето (с червено) са заменените текстове.
За контекст и начален коментар около тези промени, вижте предишната публикация. Мисля си, надявам се, че е имало смисъл от натиска досега, но докато законопроектът не стане закон, всичко е предпоследно.

* Ако предпочитате doc-формата, изтеглете него. Най-добре се сравнява под Normal View.

** Продължавам да допълвам факти, линкове и сведения към общия преглед върху ситуацията. Тъжното е, че той започваше така: „Действията на Министерството на образованието, младежта и науката започнаха да стават леко хаотични (надявам се това да е временно)“… Вижда се, че временно не е; затова най-важното е да се владее хаоса.

Обновяване
След много перипетии законът е публикуван (pdf) в „Държавен вестник“ на 21 май 2010. След няколко месеца обаче е спрян от Конституционния съд.

Закон за развитие на академичния състав

Действията на Министерството на образованието, младежта и науката започнаха да стават леко хаотични (надявам се това да е временно). Затова се налага информацията да бъде структурирана по-ясно. Но тъй като нещата са динамични, тази страница също ще се обновява (ако има нещо пропуснато, напишете коментар).

І. Факти и хронология

1. Първи опит: На 24 ноември МОМН предлага проект (pdf) за „Закон за развитие на академичния състав“. Има и мотиви (pdf) (те остават непроменени).

2. Втори опит: Два дена по-късно, на 26 ноември, се появява втори вариант. Той вече е свален от страницата на МОМН (The requested resource „http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documentsproject/2009/Zakon_ras_261109.pdf“ was not found on the server) и сега единственото място, където могат да се проследят разликите, е в сайта на Иван Колев (вижда се добре само под Internet Explorer).

3. Трети опит: На 9 декември, но вече в Министерски съвет, е внесен изненадващо трети вариант (doc), който е приет на заседанието (има го директно на сайта на МС, но трябва да минете през captcha). Ето и стенограмата (doc) от този ден. Има значителна промяна спрямо предходните законопроекти – отпада например „хабилитиран доктор“, т.е. степента остава една: доктор. Засега това е финалният вариант и в него са взети предвид някои от получените коментари и възражения (вж. по-надолу), но той всъщност противоречи на началните мотиви.

4. Четвърти опит: На 11 декември законопроектът е внесен в Парламента (сигнатура 902-01-56). Между двете четения има постъпили предложения от депутати и ако искате да следите какво реално става, трябва да посетите страницата на комисията. Законопроектът в момента е напълно преработен и имаме четвърти вариант (doc) (предложението на Комисията е от 18 януари 2010 и може да се изтегли директно от сайта на парламента): доктор е отново образователно-научна степен, връща се „доктор на науките“, освен това законът вече урежда „обществените отношения“! (чл. 1), а всяко научно жури се избира чрез жребий (чл. 4, ал. 2), акредитационната оценка на институциите е включена в описаните процедури (университетът и специалността трябва да имат поне „много добър“, чл. 5, ал. 2) и т.н.
* Стенограми от заседания на комисията, където можете да проследите самото обсъждане: 27 януари; 3 февруари; 10 февруари и т.н.

5. Пети опит: На 15 април 2010 законът е гласуван на второ четене; тъй като той се различава от публикувания по-нагоре четвърти вариант, то всъщност имаме пети проект (doc). На 26 април 2010 е наложено президентско вето, което връща закона в Парламента, но надали ще има каквито и да е промени. Именно този пети вариант е публикуван (pdf) в „Държавен вестник“ на 21 май…

6. Предстои шести опит, защото Конституционния съд спря закона на 5 октомври 2010.

В този конкретен случай етапите законопроектът да се превърне в закон са следните (с черно са тези, които са приключили): 1. Проект на МОМН; – 2. Гласуване в Министерски съвет; – 3. Внасяне в Парламента; – 4. Обсъждане в Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта; – 5. Гласуване в Парламента [първо четене, 18.12.2009]; – 6. Предложения, корекции и по-радикални промени; – 7. Гласуване в Парламента [второ четене, 15.04.2010]; – 8. Указ или вето на Президента [вето, 26.04.2010] – 9. Ново обсъждане в Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта [05.05.2010]; – 10. Гласуване на ветото в Парламента [13.05.2010]; – 11. Обнародване (pdf) в Държавен вестник [21.05.2010]; – 12. Конституционният съд спря закона [5.10.2010]…

*

ІІ. Кратко обобщение и коментар

Промените сякаш се правят ad hoc; израз, който присъства дори в самия законопроект, чл. 11, ал. 2…

А. Мотивите са по-добри от закона – Забележително е, че повечето възражения, които открих и представям по-надолу, не са насочени срещу идеята и посоката за промяна, а срещу конкретните формулировки (под тези мотиви могат да бъдат правени различни законопроекти, както и става с тези три варианта на МОМН). Това означава, че общността приема цялостната стратегия и цел. Съгласието е важно понятие.

Б. Проблемът не е в конфликта между млади и стари – Повечето възражения, които открих, са на млади учени и преподаватели – това са хора, които са принципно за промяната и дори я чакат. А това, че именно те възразяват, е много показателно. Става дума за качеството на законопроекта, а не за консерватизъм. Това също е важно понятие: качество.

В. Системата трябва да работи – Участвах в няколко разговора по този законопроект и докато в самото начало го защитавах принципно, сега виждам, че той няма нужда от такава защита: промяната е неизбежна. Именно затова дискусията трябва да се насочи на по-детайлно, практическо ниво, защото системата трябва да сработи – това е целта. Още едно важно понятие: работа.

Всяко прибързване пропуска:
– съгласието на общността;
– качеството на законопроекта;
– и това как той ще сработи;

Всяко прибързване е всъщност ирационално.

*

ІІІ. Конкретни коментари, съгласия, възражения и предложения по законопроекта

1. Становище на БАН със съвсем конкретни предложения по законопроекта. На главната страница има следното допълнение преди становището:

„БАН се отнася положително към идеята за нов закон за развитие на академичния състав, който да замени досегашния ЗНСНЗ. За съжаление, законопроектът публикуван на сайта на МОМН, има много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност. Този законопроект е пряко свързан с националния интерес, който е свързан със запазване на високото ниво на научните изследвания у нас чрез високи критерии за научните степени и звания.“

2. Стенограма от заседание на Академическия съвет на СУ (2 декември) с единствена точка в дневния ред: обсъждане на проектозакон „Развитие на академичния състав в Република България”. Тази сряда (16 декември) ще има ново заседание и в момента тече спешна вътрешноуниверситетска инициатива за предложения, препоръки и забележки по третия вариант на законопроекта. Ето и декларацията, публикувана на 22 декември, която е резултат от обсъждането (в края на текста има качен файл).

3. Бележки на Съюза на учените в България, които очертават някои по-принципни проблеми и/или предимства на законопроекта.

4. Много добър разпределителен център с всички документи (вижда се добре само под Internet Explorer) на Иван Колев (Философия, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“). Засега само на този сайт мога да намеря:
Мнението на Петър Кендеров;
Декларация на асистентския колегиум на СУ;

5. Преди няколко дена се появи блог с конкретни предложения и внимателен анализ по идея на Тодор Христов (Теория на литературата, ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски“). Препоръчвам тази инициатива, тя е достатъчно сериозна и аналитична.

6. На 4 декември беше публикуван коментар във в-к Дневник от Бойко Пенчев (Българска литература, ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски“). На 27 януари има втори – по-общ и принципен – анализ.

7. Една от първите задълбочени реакции въобще беше един интересен и многопосочен анализ от 6 декември в блога на Юнуз Юнуз (Философия, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“).

8. Отворено писмо от Димка Гичева-Гочева (История на философията, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“), в което се прави кратък преглед на предишните законопроекти и се коментира важната връзка с „Националната агенция за оценяване и акредитация„.

9. Има и форумни инициативи: bulgarianscienceproblems (с по-общо разглеждане на проблема от Лазарин Лазаров, CV), Проектория, Pueron и т.н.

Издирване…

амулет от Мароко

Какво е това?
Амулетът е купен от Мароко преди години, това е сигурно. Предположението е, че предпазва от изгубване в пустинята. Ако някой обаче има повече информация какво означава той, моля, нека напише нещо тук. Ще се радвам…

2310 7002

Днес разгледах сайта „Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България„. Позаинтересувах се, тъй като в трудовия ми договор е записано, че съм към клас „аналитични специалисти“ и отдавна се каня да проверя какво точно означава това. Разглеждам класовете и разбирам, че са подредени йерархично (според образователното и квалификационно ниво; вж. за това послеслова). Има общо 9 класа, първите четири са:

    Клас 1 – Президент, законодатели, висши служители и ръководители
    Клас 2 – Аналитични специалисти
    Клас 3 – Техници и други приложни специалисти
    Клас 4 – Административен персонал

Ето какво се казва за втория клас:

    „Аналитичните специалисти увеличават съществуващите знания в дадена област, прилагат научни или художествени методи, концепции и теории и изучават системно водещите постижения в тази област или са ангажирани с изпълнение на някаква комбинация от посочените дейности. Професиите и длъжностите в този клас изискват знания и умения, отговарящи на изискванията на минимум шесто образователно и квалификационно ниво.

    Аналитичните специалисти обикновено изпълняват задачи по: провеждане на изследвания и анализиране на резултатите от тях; разработване на концепции, теории, методологии и методики; прилагане на съществуващите знания в областта на физическите и математическите науки, инженерните науки и технологии, хуманитарните науки, включително медицинските науки и обществените науки; провеждане на теоретическо или практическо обучение по една или повече дисциплини на различни образователни равнища; обучение на лица със специални образователни потребности и/или хронични заболявания; осигуряване на различни видове стопански, юридически и социални услуги; създаване на произведения на изкуството; подготовка на научни доклади и съобщения. В някои случаи към задълженията им се включват и задачи по осъществяване на контрол на други работещи.“

Класът на аналитичните специалисти се подразделя съответно на четири подкласа:

    Подклас 21 – Физици, математици и инженерни специалисти
    Подклас 22 – Природонаучни и здравни специалисти
    Подклас 23 – Преподаватели
    Подклас 24 – Други аналитични специалисти

А подклас 23 (Преподаватели) се диференциира в шест групи:

    Група 231 – Преподаватели в университети, колежи и други висши училища
    Група 232 – Учители в средни училища
    Група 233 – Учители в детски градини, в начални и основни училища
    Група 234 – Учители в специални детски градини и училища
    Група 235 – Помощник-директори и сродни на тях в системата на народната просвета
    Група 236- Друг педагогически персонал

Тъй като 231 е единична група, тя се записва като 2310 – нулата е знак, че няма повече подразделения (подгрупи). Именно в рамките на единичната група се разграничават вече и различните конкретни длъжности (със съответните им длъжностни характеристики). Длъжността се отделя от класовете и групите с пауза, например: 2310 хххх.
И така „главен асистент“ (в единична група 2310) се определя като длъжност 7002. Където 7 е знак за образователно-квалификационно ниво „магистър“ (т.е. отчита се минималната необходима квалификация). А 002 показва поредността на длъжностите в рамките на единичната група по азбучен ред (асистент, главен асистент, доцент, лектор…). Двете нули са очевидно застраховка да не би списъкът от видовете преподаватели да надхвърли някой ден 99… Шегата настрана, просто кодът е 8-цифрен, за да има стандартизация при всички класове (очевидно в някои групи длъжностите могат да бъдат доста).

Всичко това може да се види съвсем прегледно и ясно само на една страница. Там ще намерите и описанията на всеки тип – клас, подклас, група, единична група…

ПП
Интересно е, че има девет образователно-квалификационно нива (вж. повече в рубрика методология). Те помагат за йерархизирането и подразделянето; ето най-високите от тях:

ОКН 6 – образователно-квалификационна степен “бакалавър”;
ОКН 7 – образователно-квалификационна степен “магистър”;
ОКН 8 – длъжността се упражнява по призвание;
ОКН 9 – длъжността се заема чрез избор;