Роботизиран и скициран от робот. Watch a robot draw your portrait

Гугъл Хром имат експериментална лаборатория с пет интересни проекта.

Единият от тях се нарича Sketchbot и се състои в следното: роботи в Музея на науката (Лондон) скицират на живо върху пясък портрети на хора. Всеки човек по света може да се снима през Гугъл Хром и веднага след това да наблюдава (заедно с посетителите) как скициращият бот възпроизвежда образа в музея. Процесът се филмира, създава се едноминутен клип и после автоматично се качва във вашия Ютюб акаунт, така че само вие да го виждате. Разбира се, можете впоследствие да направите клипа публичен.

По време на скицирането виждате и самите посетители в музея – да обсъждат, снимат или просто да наблюдават процеса. Изпробвах експеримента няколко пъти и в крайна сметка реших да споделя този клип, в който самият аз изглеждам роботизиран, с антени.

Началната скица Скица върху пясъка

Остаряването и живите организми

Миналата година, по покана на списание Философски алтернативи, публикувах кратък текст със заглавие „Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)„. Приемам тази статия само като началото на едно по-дълго и внимателно занимание или изследване (преди няколко дена завърших друг текст, който е доста по-систематичен, въвеждащ и обобщаващ – „Исторически модел на остаряването“; надявам се да бъде публикуван още тази година).

Ето няколко думи за предисторията. От известно време (2-3 години) се интересувам от биологичните и еволюционни основания за стареенето при част от живите организми. Интересът ми се появи сякаш случайно, докато водехме един спецкурс с Огнян Касабов в бакалавърската програма – „Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел„. В началото ми се стори много изненадващо, че не всички животни остаряват. Дотогава приемах това като универсална биологична характеристика, а се оказа, че универсалността й е под въпрос. Впоследствие тази изненада се съчета с нарастващото учудване, че в историко-философската традиция липсва темата стареене. Присъства доста спорадично само „старостта“; при това в две доста тривиални форми – като форма на мъдрост и като знак на/за смъртта. Самият процес по остаряване, който е фундаментално различен от смъртността на организма, сякаш е оставал нерефлектиран и периферен. За това има и социо-културни, и теоретични обяснения; но сега просто искам да констатирам тази липса. Тези два мотива – неуниверсалната природа на стареенето и липсата на теоретично осмисляне на процеса – са в основата на сегашните ми занимания.

Освен самото изложение, предлагам и кратко резюме на статията от „Философски алтернативи“, която е насочена предимно срещу разбирането на живия организъм като непрекъснато самосъздаване (автопойезис с вътрешна телеология). Текстът е може би прекалено терминологичен за блог, но докато го писах, се съобразявах с аудиторията на списанието.
Резюме: Разсъждението е опит да се преразгледа понятието за вътрешна телеология при организмите, като се представи и въведе ‘остаряването’ във всички сложни автопойетични системи. Хипотезата е, че това, което изглежда като „телеологично единство”, е резултат от множествените взаимодействия на две по-общи системи: ‘граници’ и ‘сили’. Т.е. организмът ще е почти целесъобразен и почти в единство. Така представеният теоретичен модел предвижда появата на неизбежни мутации и метаморфози (чиято алтернатива е остаряването) във всички ‘живи системи’ и ги отделя понятийно от ‘живото’. Следователно остаряването е необходим елемент от всяка футуристична програма. Като цяло разсъжденията са възражение както към Матурана-Варела, така и към Дельоз-Гатари.
Ключови понятия: остаряване, автопойезис, взаимодействие, жива система, живо, сили-и-граници, телеология.
Изложението: „Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)

ПП
На някои места текстът е повлиян от разговори със и лекции на Орлин Вакарелов, Боян Манчев, Юнуз М. Юнуз и Кръстьо Вакарелов. Това, разбира се, по никакъв начин не означава, че те биха били съгласни с изложеното по-нагоре.

Аристотел Гаврилов

29 януари 1921 г. – 15 август 2011 г.

Факти: релационната теория за съзнанието, българската дискусия по този въпрос и четвъртото писмо до Лилия Гурова от 2008 година… Като край и поклонение, ето откъс от първото:

Из Писмо до Лилия Гурова. Има ли „Българската дискусия за природата на съзнанието“ своя предистория?

Централният проблем, подлежащ на анализ, засяга съотношението субект-обект на взаимодействието. Оказва се, че между тях е налице удивително взаимопроникване на същностите. Едното съществува чрез съществуването на другото. Организмът като вид е плод на определени условия на средата, закодирани в генетичния му код. Те са негови условия, вътре в него. Организмът като индивид пък е свой за тях, техен питомник, комуто доставят необходимите ресурси за задоволяване на потребностите му. От тази взаимопроникваща диалектика се ражда отношението като дадена вътрешна нагласа, подбуда, мотив за действие на субекта – непосредствено спрямо жизнено значимите за него елементи на средата (= компонент на дразнимостта) или опосредствено спрямо тях чрез жизнено неутрални за него елементи на средата (= психическо). Всичко това слага своя отпечатък върху външните поведенчески актове в живата природа. Те не протичат механично, по шаблон, нито безразборно-хаотично, а избирателно, с оглеждане, съгласно съдържателните предписания на съответния генетичен код

София, 25.11.2004

Поклонението ще бъде утре – 18 август (четвъртък) от 12.30 ч. в Траурната зала на Централните Софийски гробища. Информацията е налична и в специално създадената страница за Аристотел Гаврилов: aristotelgavrilov.wordpress.com.

МВнР: „Снощи бяхме на рожден ден”

Начален контекст
Това вероятно е дребен случай, но все пак… Петък е, 1 юли 2011. Още в сряда Кенаров е арестуван в Беларус без документи. Ситуацията е напрегната, защото от МВнР не могат да обяснят какво става, какво правят (на какъв етап са) и какво следва – нелеп информационен хаос и противоречиви слухове. А казусът не е чак толкова сложен в сравнение с други известни случаи. Всеки момент ще изтекат 48-те часа (в които може законно да бъде задържан в арест) и преди изтичането им е добре да си получи пасавана. Това обаче няма да стане; но още по-абсурдно е, че по-рано в медиите излиза следното:

    Петък, 1 юли 2011, 10:48 часа
    „Благодарение на бързата и ефективна намеса на временно управляващия мисията ни в Минск проблемът е бил разрешен, увериха от Министерство на външните работи. Очаква се Димитър да бъде освободен днес след обед, когато изтича 48-часовият му арест…“

До вечерта обаче няма все още никаква информация. Напрежението сред близките разбираемо се покачва. А думите „бързо” и „ефективно” губят смисъл. Разбира се, има далеч по-фрапантни случаи, така че може би това закъснение е напълно пренебрежимо. Но да се насочим към най-същественото – общуването.

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена

Редакторски намеси: Смисълът е максимално запазен, стилистиката е близо до случилото се, словоредът – надали, а интонацията – тя си е неповторима. Телефонните разговори бяха повече; в тях няма значение кои са участниците. От страна на Външно (поне трима души участваха) стои абревиатурата МВнР, а репликите на гражданите са анонимизирани до неизвестното х. Понятията „екстрадиран” и „консул” се употребяват на места некоректно, но пък спазвам достоверността на разказа.

.

ОТКЪС ОТ ПЪРВИЯ РАЗГОВОР
Консул-изненада
Петък, 20:00 вечерта. Кофти, срокът вече е изтекъл.
МВнР: Нека първо ви помоля този разговор да си остане между нас…
х: Защо? Не знам; не мога да обещая… Зависи от разговора.
МВнР: Нали знаете какво е в Беларус!
… [започва да тече таен разговор] …
МВнР: …и утре рано сутринта ще бъде екстрадиран с конвой до украинската граница.
х: Добре, разбрах. Бих искал да попитам, защото не схванах – кое от всичко това, което ми казахте, трябва да си остане между нас?
МВнР: Това, че току-що временно-изпълняващият дейността и консулът са тръгнали към Мозир; там ще са след малко повече от 4 часа…
х: Това ли?…

[х: Замислям се… Ние трябва да скрием от властите и милицията на Беларус, че към тях пътува официално консулът ни? Хм. Предполагам целта е той да свари милиционерите нощем и неподготвени. Ще се появи внезапно преоблечен като не-консул и ще каже: „Па!… Пасаван!” и Кенаров е свободен. Или направо ще го отвлекат от изолатора, нали пътували двама.
Хитър план; реших да не съобщавам публично за тайното движение на нашите власти. Апропо, консул-изненада ми прилича на куче-касичка; трябва да го сменя.]

.

ОТКЪС ОТ ВТОРИЯ РАЗГОВОР
На хотел в Минск
Събота сутринта, 09:00. Никой изобщо не се обажда от МВнР, не е ясно какво става или какво е станало. Звъним.
х: Ало…
МВнР: Консулът е сега при него с пасаван, всичко е наред. Но има промяна, няма да пътуват сега, а в понеделник със самолетния си билет.
х: Как така? Защо?… А дотогава къде ще бъдат?
МВнР: Всичко е наред. Ще отидат до Минск, и там ще бъдат на хотел. В понеделник ще си лети със своя билет, всичко е наред.
х: Е…
МВнР: Пак ще ви държа в течение.
х:

[х: Държали ни в течение… само ние ги търсим. В хотел значи; а защо не в посолството? Странно… И с кого ли ще е в хотела; може да е сам? Или пък Кенаров заедно с консула? Или може би ще е под хотелски арест, а с него ще стои беларусокоса милиционерка… Егати, нещата вече въобще не изглеждат толкова зле!]

.

ОТКЪСИ ОТ ТРЕТИЯ РАЗГОВОР
1. Екзистенциални въпроси
Събота, един час по-късно, около 10:00, откъс от третия разговор. х е бесен на МВнР и взаимно си викат.
х: Как смеете да лъжете? Той в момента е в изолатора, консулът си е тръгнал, оставил му е пасаван и Кенаров изобщо не знае какво става.
МВнР: Консулът е при него! Никой не лъже, всичко е наред! Ние си вършим работата.
х: Ама вие просто непрекъснато лъжете, за какви хотели говорите…
МВнР: Консулът е…
х: Консулът не е при него! Сега е говорено с Димитър Кенаров, той е сам.
МВнР: …вие сте говорили с Димитър Кенаров?!… [ехидно] И как точно?
х: Милиционерите са му разрешили да се обади. Така.
МВнР: И какво сега, вие на него ли ще вярвате!
х:

[х: Абе…]

.

2. МВнР: „Не можете да ми давате оценка”
Събота, 10:00, откъс от третия разговор.
х: Не ми викайте!
МВнР: Не ми викайте!
х: Не ми викайте!
МВнР: Не ми викайте!
… [продължават да си викат известно време] …
х: Вие знаете ли, че вече 4 (четири) пъти ме излъгахте, направо е удивително! Не може институция, министерство да се държи така. Вие просто не си вършите работата…
МВнР: Вие няма да ми давате на мен оценка!
х: Току-що ви я дадох.
МВнР: Нямате право да ми давате оценка!
х: Напротив, ето пак: не си вършите работата.
МВнР: Не!
х: Аз съм гражданин…
МВнР: Оценката – на изборите си я дайте!
х:

[х: Леко удивление. Какви избори? Явно започнахме с политиката. Освен това после четири години… гражданско общество и чушки.]

.

ОТКЪСИ ОТ ЧЕТВЪРТИЯ РАЗГОВОР
1. МВнР: „Снощи бяхме на рожден ден”
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор. Внезапно всичко става по-мило; целта е да няма литературно четене-протест. Идеята на четенето е проста: да има най-сетне ясна и обективна информация от МВнР.
х: Вие разбирате ли, че това, което говорите от вчера: че снощи се бил обадил на майка си, защото там бил консулът… а той тогава нали пътуваше същият този консул? За това, че ще спи на хотел; за това, че не бил сам сега; за границата с Украйна…
МВнР: Вижте сега аз…
х: Няма какво да гледам.
МВнР: …снощи бяхме на рожден ден и…
х:
МВнР: …и нали разбирате…
х:
МВнР: …останахме до късно…
х:
МВнР: Нали разбирате? И тази сутрин като съм говорил с консула в просъница сутринта…
х:
МВнР: И съм бил сънен… и сигурно затова не съм разбрал. И съм се объркал…
х: g?@rtsrr–!?@@#%&&(^%^*++”=+?+”=%”!

Редакторска бележка: тук х е абсолютно неподготвен; според мен реакцията може да се предаде само анимационно.

.

2. Да не ви се случва, съветва МВнР.
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
х: Вижте, как да го кажа по-така: за първи път говоря с Министерство на външните работи…
МВнР: Така ли!?
х: Да! Толкова ли е странно; никога преди това не съм имал тази възможност. И да ви призная – много съм изненадан! Направо съм удивен…
МВнР: Дано никога не ви се наложи пак!
х: Да… и аз това се замислих… направо ми изглежда опасно сега.

.

3. Станахме си приятели
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
МВнР: Ето: и вчера, и сега… ние с вас толкова често се чуваме вече, че си станахме близки.
Х: Не, не сме!
МВнР: Приятели станахме.
Х: Не, не! Вие сте министерство и това е формален разговор. Представлявате министерството на външните…
МВнР: Като близки…
Х: Не!

[х: На косъм… А можеше да се сприятелим и после иди обяснявай.]

.

4. МВнР: „Щях да го изстрелям оттам”
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
МВнР: Вижте какво, ако зависеше от мен, щях да го изстрелям оттам!
х: Е, то остава да кажете нещо друго, всеки се хвали…
МВнР: Щях да го изстрелям оттам!
х: Няма как да проверим обаче. Не виждам как мога да ви вярвам след като вече…
МВнР: Щях да го изстрелям!
х:

[х: Фукльо!]

.

5. Институционално кафе
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор. Тонът е вече съвсем мек, започват обяснения, става ясно откъде е дошло забавянето…
МВнР: …случват се грешки. Не правете излишни протести. В понеделник, ако искате, елате, каня ви на кафе, елате в Министерството, при нас…
х: Вие се шегувате?
МВнР: Не се шегувам изобщо, елате на кафе, да обсъдим, къде има пропуски, да си вземем бележка. Не правете публични протести… Да подобрим дейността си. Нали това е целта.
х: Аз ще приема думите ви като шега.
МВнР: Сериозно ви казвам. Каня…
х: Шега!

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена

Вследствие на всичко Димитър Кенаров престоя 5-6 дена в изолатор. След като напусна ареста в Мозир (Беларус), върна се в България и разказа за престоя си там, нещата се поуспокоиха. И скоро неприятните емоции ще се забравят. Реших обаче, че може би е добре да се съхранят веселите, фарсовите и абсурдните моменти. Иначе ще ги забравим и тях; и ще се смеем само на Беларус. Възприемам това не като проблем на конкретни хора, а като обща илюстрация на една забележителна система. Институцията първо защитава и пази себе си – бързо и ефективно.
Разбира се, самите разговори бяха гневни, манипулативни и напрегнати, имаше и изнудване, но сега ми изглеждат все по-смешни и глупави. И тогава, и сега обаче усещах абсурдността им. Абсолютно всичко това можеше да бъде спестено чрез едно съвсем просто действие – откритост. Но тя липсваше.

В крайна сметка всичко завърши по-бързо, защото имаше ясен натиск. Поука?

ПП
Иначе Митко ще напише скоро пътепис; това ще е по-важната и интересна част от тази история. Докато някой друг не закъса по-зле.

Вир(и)туално | Vir(i)tual

Всяка съвременна култура описва виртуалното през неговото бъдеще. Именно в този футуристичен поглед има важни и не толкова скрити ритуални нотки. Т.е. еднопосочното движение на виртуалното е да стане в крайна сметка виритуално. Това не е просто игра на думи, а дефиниция (в телеологична форма) на цяла една култура… Подобен процес може да се наблюдава при всяка крайна литература, която се превръща в експериментална поезия.

Засега, преди да бъде разгърнат, неологизмът ‘виритуално’ е по-скоро психологическо и технологичeско понятиe; неговото дълбоко основание обаче е идея: влагането на смисъл… а това, за съжаление, изглежда неизкоренимо.