Тишина (1983) – Васил Найденов; Росица Кирилова


Музика: Димитър Ковачев; Текст: Георги Начев

Коментар
Първото изпълнение е на Васил Найденов от 1983 г. (не успях да разбера дали е имало и клип; не намирам и видео преди 1989). Необичайното е, че веднага след това – пак 1983 – Росица Кирилова дебютира със същата песен и тъкмо с това изпълнение печели януарската награда към конкурса „Мелодия на годината ’84“ (видео). А с „Любов завинаги“ печели и годишната награда.
Думите при Васил Найденов и при Росица Кирилова се различават. Любопитно е дали промените са направени само от Г. Начев или са плод и на самите изпълнители. Разбира се, изпълненията и аранжиментът са много различни и в някакъв смисъл ясно съответстват на променения текст. Освен това песента на Васил Найденов е и по-кратка с около 20 секунди (2:48 спрямо 3:10).
Най-накрая, 25 години по-късно, Росица Кирилова и Васил Найденов изпълняват песента заедно като съчетават текстовете в различен аранжимент (ето само аудио). Между другото днес и двамата правят леки промени в самостоятелните си изпълнения спрямо записаното през 80-те; особено отчетлива е промяната в интонацията и настроението.

Навсякъде в интернет текстът от двамата изпълнители е с дребни или по-големи повтарящи се грешки: променени са думи, предлози, членуване, има изменения на глаголното време, както и пропуски, добавяния… Затова просто реших да го сваля от самите песни.

Най-сетне архив на трите семинара: Малка носовка, Ъгъл и ФС52

През годините сме организирали множество съвместни научно-образователни инициативи във или покрай Софийския университет. Сред тях има обаче три, които са били и по-упорити, и по-стойностни, и по-важни за израстването на техните участници. След необяснимо дълго отлагане реших най-сетне да възстановя сайтовете на два изчезнали вече семинара (Малка носовка и Ъгъл), както и да обновя страницата на единствения действащ в момента (ФС52).

1. Малка носовка беше изцяло студентски семинар върху филологически и хуманитарни проблеми; преподавателите посещаваха сбирките единствено като слушатели (с изключение на доклада през 2001 на Благовест Златанов). Семинарът просъществува между 1998 и 2002. В самото му начало организаторите бяха във втори-трети курс, което обяснява и патоса, и представите ни за бъдещето, и очарованията ни. Темите бяха еклектични, а докладите – не винаги на високо ниво. Любопитно е все пак, че днес всички основни участници на семинара са докторанти или вече са със защитена докторска степен и преподават.

2. Ъгъл беше хуманитарен семинар за художествени текстове и есеистика. Участваха докторанти, студенти и преподаватели. Семинарът просъществува една година – от февруари 2003 до февруари 2004. Беше разделен тематично на два семестъра – в първия всички доклади бяха посветени на творчеството на Томас Ман и Достоевски; във втория семестър всичко беше концентрирано около Чавдар Мутафов. Изследванията, дискусиите и организацията бяха на добро ниво.

3. ФС52 е съкращение от „Философско студио 52“. Това е неформална и дългосрочна инициатива за докторанти, студенти и млади преподаватели към специалност „Философия“ (замислена е в края на 2006, с първа среща през февруари 2007). Сбирките са в два основни жанра: продължителни семинарни цикли върху класически текстове или пък индивидуални изследователски лекции. Строгата научна регулярност понякога се прекъсва от по-продължителни и немотивирани паузи; но тази инициатива е някак по-спокойна и ще продължава с години…

Роботизиран и скициран от робот. Watch a robot draw your portrait

Гугъл Хром имат експериментална лаборатория с пет интересни проекта.

Единият от тях се нарича Sketchbot и се състои в следното: роботи в Музея на науката (Лондон) скицират на живо върху пясък портрети на хора. Всеки човек по света може да се снима през Гугъл Хром и веднага след това да наблюдава (заедно с посетителите) как скициращият бот възпроизвежда образа в музея. Процесът се филмира, създава се едноминутен клип и после автоматично се качва във вашия Ютюб акаунт, така че само вие да го виждате. Разбира се, можете впоследствие да направите клипа публичен.

По време на скицирането виждате и самите посетители в музея – да обсъждат, снимат или просто да наблюдават процеса. Изпробвах експеримента няколко пъти и в крайна сметка реших да споделя този клип, в който самият аз изглеждам роботизиран, с антени.

Началната скица Скица върху пясъка

Остаряването и живите организми

Миналата година, по покана на списание Философски алтернативи, публикувах кратък текст със заглавие „Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)„. Приемам тази статия само като началото на едно по-дълго и внимателно занимание или изследване (преди няколко дена завърших друг текст, който е доста по-систематичен, въвеждащ и обобщаващ – „Исторически модел на остаряването“; надявам се да бъде публикуван още тази година).

Ето няколко думи за предисторията. От известно време (2-3 години) се интересувам от биологичните и еволюционни основания за стареенето при част от живите организми. Интересът ми се появи сякаш случайно, докато водехме един спецкурс с Огнян Касабов в бакалавърската програма – „Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел„. В началото ми се стори много изненадващо, че не всички животни остаряват. Дотогава приемах това като универсална биологична характеристика, а се оказа, че универсалността й е под въпрос. Впоследствие тази изненада се съчета с нарастващото учудване, че в историко-философската традиция липсва темата стареене. Присъства доста спорадично само „старостта“; при това в две доста тривиални форми – като форма на мъдрост и като знак на/за смъртта. Самият процес по остаряване, който е фундаментално различен от смъртността на организма, сякаш е оставал нерефлектиран и периферен. За това има и социо-културни, и теоретични обяснения; но сега просто искам да констатирам тази липса. Тези два мотива – неуниверсалната природа на стареенето и липсата на теоретично осмисляне на процеса – са в основата на сегашните ми занимания.

Освен самото изложение, предлагам и кратко резюме на статията от „Философски алтернативи“, която е насочена предимно срещу разбирането на живия организъм като непрекъснато самосъздаване (автопойезис с вътрешна телеология). Текстът е може би прекалено терминологичен за блог, но докато го писах, се съобразявах с аудиторията на списанието.
Резюме: Разсъждението е опит да се преразгледа понятието за вътрешна телеология при организмите, като се представи и въведе ‘остаряването’ във всички сложни автопойетични системи. Хипотезата е, че това, което изглежда като „телеологично единство”, е резултат от множествените взаимодействия на две по-общи системи: ‘граници’ и ‘сили’. Т.е. организмът ще е почти целесъобразен и почти в единство. Така представеният теоретичен модел предвижда появата на неизбежни мутации и метаморфози (чиято алтернатива е остаряването) във всички ‘живи системи’ и ги отделя понятийно от ‘живото’. Следователно остаряването е необходим елемент от всяка футуристична програма. Като цяло разсъжденията са възражение както към Матурана-Варела, така и към Дельоз-Гатари.
Ключови понятия: остаряване, автопойезис, взаимодействие, жива система, живо, сили-и-граници, телеология.
Изложението: „Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)

ПП
На някои места текстът е повлиян от разговори със и лекции на Орлин Вакарелов, Боян Манчев, Юнуз М. Юнуз и Кръстьо Вакарелов. Това, разбира се, по никакъв начин не означава, че те биха били съгласни с изложеното по-нагоре.

Аристотел Гаврилов

29 януари 1921 г. – 15 август 2011 г.

Факти: релационната теория за съзнанието, българската дискусия по този въпрос и четвъртото писмо до Лилия Гурова от 2008 година… Като край и поклонение, ето откъс от първото:

Из Писмо до Лилия Гурова. Има ли „Българската дискусия за природата на съзнанието“ своя предистория?

Централният проблем, подлежащ на анализ, засяга съотношението субект-обект на взаимодействието. Оказва се, че между тях е налице удивително взаимопроникване на същностите. Едното съществува чрез съществуването на другото. Организмът като вид е плод на определени условия на средата, закодирани в генетичния му код. Те са негови условия, вътре в него. Организмът като индивид пък е свой за тях, техен питомник, комуто доставят необходимите ресурси за задоволяване на потребностите му. От тази взаимопроникваща диалектика се ражда отношението като дадена вътрешна нагласа, подбуда, мотив за действие на субекта – непосредствено спрямо жизнено значимите за него елементи на средата (= компонент на дразнимостта) или опосредствено спрямо тях чрез жизнено неутрални за него елементи на средата (= психическо). Всичко това слага своя отпечатък върху външните поведенчески актове в живата природа. Те не протичат механично, по шаблон, нито безразборно-хаотично, а избирателно, с оглеждане, съгласно съдържателните предписания на съответния генетичен код

София, 25.11.2004

Поклонението ще бъде утре – 18 август (четвъртък) от 12.30 ч. в Траурната зала на Централните Софийски гробища. Информацията е налична и в специално създадената страница за Аристотел Гаврилов: aristotelgavrilov.wordpress.com.