Витгенщайн: умножение безкрай

Благодарение на отзивчивостта и труда на frege, предлагам още няколко варианта – на френски, италиански и испански.

Този път няколко разяснения: Видях в интернет, че преводът на Granger е редактиран (подобрен?) така: 1. Le monde est tout ce qui est le cas. Аз реших обаче да го оставя и както е бил при него. А пък за почитателите на обновения вариант (с неизвестно авторство), предлагам да подпомогнат френската Уикипедия където има един по-голям откъс, все още недовършен.
Преводът на Luciano Bazzocchi не е излизал в официално книжно издание и нямам представа коя година е направен (писал съм му и чакам отговор).
Този на ARCIS пък е качен, тъй като е популярен (освен това е достъпен билингва).

ІХ. Седемте основни твърдения в превод на Gilles-Gaston Granger (1993):
1. Le monde est tout ce qui a lieu.
2. Ce qui a lieu, le fait, est la subsistance d’états de chose.
3. L’image logique des faits est la pensée.
4. La pensée est la proposition pourvue de sens.
5. La proposition est une fonction de vérité des propositions élémentaires.
6. La forme générale de la fonction de vérité est: [p, ξ, N(ξ)]*. C’est la forme générale de la proposition.
7. Sur ce dont on ne peut parler, il faut garder le silence.

Х. Седемте основни твърдения от „подобрения Granger“ (2008):
1. Le monde est tout ce qui est le cas.
2. Ce qui est le cas, le fait, est l’existence d’états de chose.
3. L’image logique des faits est la pensée.
4. La pensée est la proposition pourvue de sens.
5. La proposition est une fonction de vérité des propositions élémentaires.
6. La forme générale de la fonction de vérité est: [p, ξ, N(ξ)]*. C’est la forme générale de la proposition.
7. Sur ce dont on ne peut parler, il faut garder le silence.

ХІ. Седемте основни твърдения в превод на Luciano Bazzocchi (???):
1. Il mondo è tutto ciò che accade.
2. Ciò che accade, il fatto, è il sussistere di stati di cose.
3. L’immagine logica dei fatti è il pensiero.
4. Il pensiero è la proposizione munita di senso.
5. La proposizione è una funzione di verità delle proposizioni elementari.
6. La forma generale della funzione di verità è: [p, ξ, N(ξ)]*. Questa è la forma generale della proposizione.
7. Su ciò, di cui non si può parlare, si deve tacere.

ХІІ. Седемте основни твърдения в превод на Jacobo Muñoz и Isidoro Reguera (1997):
1. El mundo es todo lo que es el caso.
2. Lo que es el caso, el hecho, es el darse efectivo de estados de cosas.
3. La figura lógica de los hechos es el pensamiento.
4. El pensamiento es la proposición con sentido.
5. La proposición es una función veritativa de las proposiciones elementales.
6. La forma general de la función veritativa es: [p, ξ, N(ξ)]*. Ésta es la forma general de la proposición.
7. De lo que no se puede hablar hay que callar.

ХІІІ. Седемте основни твърдения в превод на Filosofía Universidad ARCIS (2007):
1. El mundo es todo lo que acaece.
2. Lo que acaece, el hecho, es la existencia de los hechos atómicos.
3. La figura lógica de los hechos es un pensamiento.
4. El pensamiento es la proposición con significado.
5. La proposición es un valor de verdad de la proposición elemental.
6. La forma general de una función de verdad es: [p, ξ, N(ξ)]*. Esta es la forma general de la proposición.
7. De lo que no se puede hablar, mejor es callarse.

* – това е точният начин за изписване на формулата.

Обобщение

Не знам дали тази полигамия с преводите ще продължава още, но засега слагам едно резюме само върху първото изречение (идеята отново е на frege), като включвам и неговия собствен вариант: Светът е всичко, което, така или иначе, е; както и този на Иван Ланджев, пуснат още през април: Светът е всичко това, което е дереджето. И така:

1. Die Welt ist alles, was der Fall ist. [de]
1. Светът е това, как стоят нещата [bg]
1. Светът е всичко, което е налице. [bg]
1. Светът е всичко, което, така или иначе, е. [bg]
1. Светът е всичко това, което е дереджето. [bg]
1. The world is everything that is the case. [en]
1. The world is all that is the case. [en]
1. Мир есть все то, что имеет место. [ru]
1. Мир есть все, что происходит. [ru]
1. Мир — это все, чему случается быть. [ru]
1. Le monde est tout ce qui a lieu. [fr]
1. Le monde est tout ce qui est le cas. [fr]
1. Il mondo è tutto ciò che accade. [it]
1. El mundo es todo lo que es el caso. [es]
1. El mundo es todo lo que acaece. [es]

… мисля, че е време да помълча.

Витгенщайн: умножението продължава

Предложението на frege е много удачно от философска и редакторска гледна точка. Ето като начало още 3 варианта (всичките са на руски; впоследствие, ако имам време, може да се увеличат с френски, испански или италиански преводи):

VІ. Седемте основни твърдения в превод на Делир Лахути и И. С. Добронравов (1958):
1. Мир есть все то, что имеет место.
2. То, что имеет место, что является фактом, – это существование атомарных фактов.
3. Логический образ фактов есть мысль.
4. Мысль есть осмысленное предложение.
5. Предложение есть функция истинности элементарных предложений.
6. Общая форма функции истинности есть: [p, ξ, N(ξ)]*. Это есть общая форма предложения.
7. О чем невозможно говорить, о том следует молчать.

VІІ. Седемте основни твърдения в превод на Мария Козлова (1994):
1. Мир есть все, что происходит.
2. Происходящее, факт — существование со-бытий.
3. Мысль — логическая картина факта.
4. Мысль — осмысленное предложение.
5. Предложение — функция истинности элементарных предложений.
6. Общая форма истинностной функции такова: [p, ξ, N(ξ)]*. Это общая форма предложения.
7. О чем невозможно говорить, о том следует молчать.

VІІІ. Основни твърдения в превод на Вадим Руднев (1999):
1. Мир — это все, чему случается быть.
2. То, чему случается быть, факт, это то, что существуют определенные положения вещей.
3. Логической картиной фактов является мысль.
4. Мысль — это пропозиция, обладающая смыслом.

(не можах да открия дали преводът на Руднев е довършен; това е последният ми известен откъс от списание „Логос“, публикуван в брой 8, 1999)

* – това е точният начин за изписване на формулата.

ПП
Освен това в интернет има много интересни и типични коментари около руските преводи – Руднев, Козлова. Погледнете ги.

Витгенщайн: Седем по пет

Тъй като в момента чета „Логико-философски трактат“ на Лудвиг Витгенщайн (известен като Tractatus Logico-Philosophicus или в оригинал Logisch-Philosophische Abhandlung), реших, че е добре да се съпоставят двата налични превода на български език. Единият е от „Избрани съчинения“ (Наука и изкуство, 1988), другият от „Философия на логиката“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2003).

І. Седемте основни твърдения в превод на Николай Милков (1988):
1. Светът е всичко, което е налице.
2. Това, което е налице – фактът, – е съществуването на състояния на нещата.
3. Логическият образ на фактите е мисълта.
4. Мисълта е смислената пропозиция.
5. Пропозицията е функция на истинността на елементарните пропозиции.
6. Общата форма на функцията на истинността е: [p, ξ, N(ξ)]*. Това е общата форма на пропозицията.
7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

ІІ. Седемте основни твърдения в превод на Евгени Латинов (2003):
1. Светът е това, как стоят нещата.
2. Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.
3. Логическият образ на фактите е мисълта.
4. Мисълта е смисленото изречение.
5. Изречението е истинностна функция от елементарни изречения.
6. Общата форма на истинностната функция е: [p, ξ, N(ξ)]*. Това е общата форма на изречението.
7. За каквото не може да се говори, за това трябва да се мълчи.

ІІІ. Седемте основни твърдения в оригинал (1921):
1. Die Welt ist alles, was der Fall ist.
2. Was der Fall ist, die Tatsache, ist das Bestehen von Sachverhalten.
3. Das logische Bild der Tatsachen ist der Gedanke.
4. Der Gedanke ist der sinnvolle Satz.
5. Der Satz ist eine Wahrheitsfunktion der Elementarsätze.
6. Die allgemeine Wahrheitsfunktion ist: [p, ξ, N(ξ)]*. Die ist die allgemeine Form des Satzes.
7. Wovon man nicht sprechen kann, darüber muss man schweigen.

ІV. Седемте основни твърдения в превод на Ogden (1922):
1. The world is everything that is the case.
2. What is the case, the fact, is the existence of atomic facts.
3. The logical picture of the facts is the thought.
4. The thought is the significant proposition.
5. Propositions are truth-functions of elementary propositions.
6. The general form of truth-function is: [p, ξ, N(ξ)]*. This is the general form of proposition.
7. Whereof one cannot speak, thereof one must be silent.

V. Седемте основни твърдения в превод на Pears & McGuinness (1961):
1. The world is all that is the case.
2. What is the case – a fact – is the existence of states of affairs.
3. A logical picture of facts is a thought.
4. A thought is a proposition with a sense.
5. A proposition is a truth-function of elementary propositions.
6. The general form of a truth-function is [p, ξ, N(ξ)]*. This is the general form of a proposition.
7. What we cannot speak about we must pass over in silence.

* – това е точният начин за изписване на формулата.

Допълнено след време:
Направих по-разширено съпоставяне (в таблица) на първите две нива от Трактата в превода на Николай Милков и Евгени Латинов. Тъй като изложението е по-дълго реших да не го публикувам тук, а в основния сайт, където има и съвсем начални коментари върху произведението (от семинарите със специалност Европеистика).

Кореком

Помните ли, че имаше и такива магазини…
Преди време бях питал в lex.bg какво означава съкращението Corecom (нямам предвид народната етимология „корекция на комунизма“). Симпатични хора ми отговориха и ето в резюме:

Corecom е съкращение на две думи: correspondence и commercial.

Добавано след месеци: Моля, прочетете коментара на Sevastiyana, където се обяснява действителното значение на съкращението.

Гражданско

„Whaz so civil ’bout war anyway?“

Не обичам цитати. Това е въпрос.

Бележки:
1. Има нещо дълбоко досадно в цитатите, в мъдрите, крилати фрази или в поговорките.
2. Все пак за протокола на Google: цитатът е от песента „Civil War“, албумът е „Use Your Illusion ІІ“ (1991) на Guns N’ Roses. Не съм почитател, отнасям се просто (у)потребителски.
3. Самата песен използва също цитати. Два.
3.1. В самото начало се чува гласът на Strother Martin от филма „Непокорният Люк“ („Cool Hand Luke„, 1967):
What we’ve got here is a failure to communicate. Some men you just can’t reach. So you get what we had here last week. Which is the way he wants it. Well, he gets it. I don’t like it anymore than you men„.
3.2. А към края на песента се чува гласът на неизвестен перуански партизански генерал (бележката на Gn’R e „peruvian guerilla general“):
We practice selective annihilation of mayors and government officials – for example to create a vacuum. Then we fill that vacuum. As popular war advances – peace is closer.“
3.2.1. Между другото – никъде не намерих кой е този генерал, нито защо говори на английски, нито защо го прави с темпото на песента, нито дали е от Сияйна пътека (Sendero Luminoso) или от Революционното движение Тупак Амару (MRTA). Ако нещо разберете – напишете един коментар, моля.
3.2.2. В тази перуанска връзка – тъкмо преди 7 дена арестуваха в Чили Алберто Фуджимори, бивш президент на Перу (1990-2000). Но това е друга и дълга история… която тепърва ще се коментира.
4. И все пак – какво й е толкова гражданското на една война?

Utopia Mathesis

…при Рене Декарт mathesis universalis се появява единствено в Правила за ръководство на ума, в края на правило ІV (AT, x, 377-378). Идеята обаче не е била нова (както посочва изрично Декарт). Той явно е бил вдъхновен от белгийския математик Adriaan van Roomen и по-точно от книгите му Apologia pro Archimede (1597) и Universae Mathesis Idea (1602). В тези издания е и първото систематично изложение на проблема.
Adriaan van Roomen (Adrianus Romanus, 1561-1615) е роден в Leuven. Бил е приятел с Франсоа Виет и познат на Кеплер. Вж. повече за него в Descartes’s mathematical thought на Sasaki (2003: 342-358; 360-361). Най-накратко идеята на Roomen е да създаде Първа Математика по аналогия с Първата Философия.
[Universalis mathesis = Prima mathesis]

Най-интересно е как Декарт решава да изостави тази неизпълнима, утопична идея?

Забележка: всъщност mathesis universalis не е шапката на всички науки или на цялото знание, а е само математическата шапка.