Gallica

Тъй като отдавна ползвам тази услуга, реших че не е лошо да я споделя и с околните, току-виж някой все още не е узнал.
Става дума просто за онлайн библиотека със сканирани стари книги на френски език (ХVІ-ХІХ век). Но тъй като обемът е наистина огромен, а някои от нещата са действително редки, то най-добре е да се убедите сами дали ви върши работа: http://gallica.bnf.fr

ПП
Днес конкретно се интересувах от „Horologium oscillatorium“ на Хюйгенс, което се намира в ХVІІІ том на събраните му съчинения.

Шрьодингер.гиф

Обичате ли котки? А котката на Шрьодингер?
Ще ви подскажа – има само един начин да не я видите умряла: не отваряйте кутията.
Всъщност това няма много да помогне на котката… освен ако не сте упорит привърженик на Копенхагенската интерпретация.

А ето причината за днешното съобщение:

котката (не) е умряла
– за правата върху картинката
– за общественото притежание по принцип

ПП: Квантовият компютър зависи от котката на Шрьодингер
Прочитайки тази статия открих най-очевидния и симпатичен отговор защо още не е създаден квантов компютър. Ами естествено – още не е проведен дори експериментът на Ървин Шрьодингер.
И наистина никой не е виждал котката му жива или умряла. Greenpeace for it (IT)…

Tabula rasa

Малко вероятно е човек, който не е учил философия, да е чувал за французина Пиер Гасенди (1592-1655). И въпреки това, след поредица от изследвания през 80-те на Джон Нортън, Ричард Крол и накрая Фред и Емили Майкъл, именно Гасенди (а не Джон Лок) започва да се споменава все по-често като основател на модерния емпиризъм.
И всъщност противопоставянето между континенталния (европейски) рационализъм и островния (британски) емпиризъм, се оказва малко съмнително за философията през ХVІІ век…
А после нещата се променят.

Като начало: http://en.wikipedia.org/wiki/Gassendi
Като край: http://www.gassendi.net/

Utopia Mathesis

…при Рене Декарт mathesis universalis се появява единствено в Правила за ръководство на ума, в края на правило ІV (AT, x, 377-378). Идеята обаче не е била нова (както посочва изрично Декарт). Той явно е бил вдъхновен от белгийския математик Adriaan van Roomen и по-точно от книгите му Apologia pro Archimede (1597) и Universae Mathesis Idea (1602). В тези издания е и първото систематично изложение на проблема.
Adriaan van Roomen (Adrianus Romanus, 1561-1615) е роден в Leuven. Бил е приятел с Франсоа Виет и познат на Кеплер. Вж. повече за него в Descartes’s mathematical thought на Sasaki (2003: 342-358; 360-361). Най-накратко идеята на Roomen е да създаде Първа Математика по аналогия с Първата Философия.
[Universalis mathesis = Prima mathesis]

Най-интересно е как Декарт решава да изостави тази неизпълнима, утопична идея?

Забележка: всъщност mathesis universalis не е шапката на всички науки или на цялото знание, а е само математическата шапка.