Всяка съвременна култура описва виртуалното през неговото бъдеще. Именно в този футуристичен поглед има важни и не толкова скрити ритуални нотки. Т.е. еднопосочното движение на виртуалното е да стане в крайна сметка виритуално. Това не е просто игра на думи, а дефиниция (в телеологична форма) на цяла една култура… Подобен процес може да се наблюдава при всяка крайна литература, която се превръща в експериментална поезия.
Засега, преди да бъде разгърнат, неологизмът ‘виритуално’ е по-скоро психологическо и технологичeско понятиe; неговото дълбоко основание обаче е идея: влагането на смисъл… а това, за съжаление, изглежда неизкоренимо.