Чернова. Общественият интерес и БиБиСи

На 91.00 MHz вече има само шум. Отдавна исках да направя коментар заради това, че БиБиСи спря да излъчва в София и вече няма начин да се слуша чрез радио. Причината за този регрес е естествено СЕМ.

(а) Коментарът, който исках да напиша щеше да е личен, тъй като ме засегна пряко – това беше единствената станция, която слушах редовно. Това не означава, че съм бил съмишленик или дори съгласен с техните анализи, коментари или интерпретации на събития. Причината да ги слушам бе от друго естество – просто това бяха радиопредавания (спортни, културни, политически, социални, икономически, екологични, чисто музикални), чиито професионализъм, качество на подбора, начини за общуване със слушателите, дълбочина на прогнозите и хумор бяха на ниво, което надхвърля в пъти останалия радио-ефир. Не съм бил почитател на това, което казват, а на това как го правят – привличаше ме професионализмът.
(б) После се отказах да правя лични коментари. Пострадалите от това решение на СЕМ са реално съвсем малък процент (от 1% до 5% в различните проучвания). От друга страна има по-драматични събития, заради които човек действително да се жалва. Дори накрая осъзнах, че нямам и какво толкова да споделя освен преценката си, че СЕМ (както в повечето случаи) въобще не осъзнават какво правят и каква точно е тяхната функция. Бях просто разочарован и ядосан. Особено когато прочетох самодоволните им коментари, които звучаха така сякаш са си свършили добре работата.
– Формално погледнато лицензът на БиБиСи е бил действително нарушен заради това, че са сменили програмната схема и са излъчвали единствено на английски (за разлика от преди 3 години когато имаше българска редакция). Но от друга страна очевидно не е имало желание за предоговаряне и нов лиценз, защото според член 12, ал. 2 от Закона за радио и телевизия програмите могат да се излъчват на чужд език ако „препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми“.
(в) Замислих се, че възмущението ми ще е крайно неефективно и няма да породи абсолютно нищо, дори няма значение дали ще го споделя публично или не. Затова ми се прииска да погледна встрани от конкретната ситуация и да споделя някои по-общи заключения. В такъв смисъл това вече не е началният ми гневнен коментар, а мисли по повод забраната на БиБиСи да излъчва своите предавания на чужд език, като с този акт СЕМ защитава националните интереси.

По-надолу следват размишления на глас, в такъв смисъл това е работен вариант, който полека-лека ще редактирам в зависимост от отзивите, собствените ми нови разсъждения или новопоявили се факти. Желанието ми е свързано със стремежа към продължително размишление, а не окончателни заключения. Въпреки това стилът на твърденията, естествено, трябва да е дефинитивен.

1. Общественият интерес не съвпада с националния.
Мисля, че това са различни понятия. В такъв смисъл географията (езикът, историята, местната култура, институциите) не винаги защитават обществения интерес. Понякога е по-важно човек да знае, дори по-важно отколкото да се самосъхранява – в такъв смисъл общественият интерес е пряко свързан с информираността, а националният много често е обвързан с тайната и държавността. Добре е да има баланс между двете, но не смятам, че трябва да се отъждествяват. Бих се радвал ако СЕМ започне да защитава обществените интереси.

2. Общественият интерес е всичко това, което помага за развитието на общността.
Ако ще говоря за „обществен интерес“, добре е да кажа и нещо повече за конкретния проблем с езика. Подкрепям идеята филмите, книгите, термините, предаванията да се превеждат на български език. Това обаче не бива да бъде за сметка на чуждите езици – те обогатяват и езиково, и културно. Не виждам как нещо може да се съхранява продължително време (още повече българския) като се слагат огради и ограничения. Процедурата трябва да бъде точно обратната: трябва да се махат оградите и да се полива редовно. В такъв смисъл общественият интерес би трябвало да работи в посока за по-висока езикова култура, което включва и знание на английски, руски, френски, немски и т.н.

3. Защитата на националните интереси не може да е задължително условие за всяко едно възможно действие.
Това всъщност е нещо очевидно. Може да има събития, предавания, тенденции, които не защитават националния интерес, но същевременно нито го заплашват, нито го нарушават. Няма как да съществува общество, в което всеки един възможен акт е защита на националните интереси. Смятам, че предаванията на чужд език са неутрални спрямо подобна прблематика. Една конкретна информация може да се окаже „заплашителна“, но езикът е ирелевантен.

ISSU

Вчера и днес имаше обучение на преподавателите от специалност „Философия“ за работа с новата информационна система на Софийския университет – ISSU. Тя все още е в тестова фаза и има възможност за обратна връзка. От началото на следващия месец всичко би трябвало да е готово. Идеята на тази вътрешна мрежа е да оптимизира, регулира и ускори повечето административни и учебни процеси:
– обявяване на курсове;
– записване на курсове;
– конспекти, изисквания, материали, оценки към всяка една дисциплина;
– издаване на всякакви видове административни справки;
– разпределение на часовете;
– отпуски…

В началото тя ще работи само с магистърските програми, а после (следващата година?) ще обхване и бакалавърското ниво. Доколкото разбирам засега само за Философски факултет.
В някакъв смисъл тази новина е ужасно закъсняла (дори копирайта е от 2003 – Designed and powered by BSH Ltd, а пък сертификатът е изтекъл през 2005), но това не я прави по-малко новина.

Mijn Dagboek

Временна лична библиотека:

Пол ван Остайен
„Окупирания град“ (нидерландска) – на френски

Велемир Хлебников
„Избрани стихотворения“ (руска) – на английски

Джеймс Джойс
„Одисей“ (английска) – на немски

Имануел Кант
„Критика на чистия разум“ (немска) – на литовски

Брайън Грийн
„Елегантната вселена“ (английска) – на руски

Еугениус Алишанка
„Добър вечер“ (литовска) – на шведски

Аристотел
„Метафизика“ (старогръцка) – на нидерландски

ПП
Съобщението „Mijn Dagboek“ е любезно редактирано от Юнуз Юнуз.

Кореком

Помните ли, че имаше и такива магазини…
Преди време бях питал в lex.bg какво означава съкращението Corecom (нямам предвид народната етимология „корекция на комунизма“). Симпатични хора ми отговориха и ето в резюме:

Corecom е съкращение на две думи: correspondence и commercial.

Добавано след месеци: Моля, прочетете коментара на Sevastiyana, където се обяснява действителното значение на съкращението.

Гражданско

„Whaz so civil ’bout war anyway?“

Не обичам цитати. Това е въпрос.

Бележки:
1. Има нещо дълбоко досадно в цитатите, в мъдрите, крилати фрази или в поговорките.
2. Все пак за протокола на Google: цитатът е от песента „Civil War“, албумът е „Use Your Illusion ІІ“ (1991) на Guns N’ Roses. Не съм почитател, отнасям се просто (у)потребителски.
3. Самата песен използва също цитати. Два.
3.1. В самото начало се чува гласът на Strother Martin от филма „Непокорният Люк“ („Cool Hand Luke„, 1967):
What we’ve got here is a failure to communicate. Some men you just can’t reach. So you get what we had here last week. Which is the way he wants it. Well, he gets it. I don’t like it anymore than you men„.
3.2. А към края на песента се чува гласът на неизвестен перуански партизански генерал (бележката на Gn’R e „peruvian guerilla general“):
We practice selective annihilation of mayors and government officials – for example to create a vacuum. Then we fill that vacuum. As popular war advances – peace is closer.“
3.2.1. Между другото – никъде не намерих кой е този генерал, нито защо говори на английски, нито защо го прави с темпото на песента, нито дали е от Сияйна пътека (Sendero Luminoso) или от Революционното движение Тупак Амару (MRTA). Ако нещо разберете – напишете един коментар, моля.
3.2.2. В тази перуанска връзка – тъкмо преди 7 дена арестуваха в Чили Алберто Фуджимори, бивш президент на Перу (1990-2000). Но това е друга и дълга история… която тепърва ще се коментира.
4. И все пак – какво й е толкова гражданското на една война?

Amedee

Малки, стари, дървени маси. Не е запушено, въпреки, че хората пушат. Има класическа или етно-музика за фон, спокойно може да се говори, без да се напрягаш. Светлината е приглушена, все пак е достатъчно силна, за да може да се виждат шахматните фигури на съседната маса. Двете момчета гледат в една и съща точка. Дълго. На нашата маса има три книги – Езра Паунд, Книга върху историята на срама, Холандско-английски речник. Чаят е в прозрачна, стъклена чаша. За момент мълчим. Гледам хората наоколо. Собственикът е възрастен, но много жив, с прошарена дълга брада и очила; играе незнайна за мен игра на собствената си маса. Поглеждам към червената свещ…
– А какво мислиш за Европа?

Amedee
Muntstraat 4, 3000 Leuven