Month: септември 2008

На 91.00 MHz вече има само шум. Отдавна исках да направя коментар заради това, че БиБиСи спря да излъчва в София и вече няма начин да се слуша чрез радио. Причината за този регрес е естествено СЕМ.

(а) Коментарът, който исках да напиша щеше да е личен, тъй като ме засегна пряко – това беше единствената станция, която слушах редовно. Това не означава, че съм бил съмишленик или дори съгласен с техните анализи, коментари или интерпретации на събития. Причината да ги слушам бе от друго естество – просто това бяха радиопредавания (спортни, културни, политически, социални, икономически, екологични, чисто музикални), чиито професионализъм, качество на подбора, начини за общуване със слушателите, дълбочина на прогнозите и хумор бяха на ниво, което надхвърля в пъти останалия радио-ефир. Не съм бил почитател на това, което казват, а на това как го правят – привличаше ме професионализмът.
(б) После се отказах да правя лични коментари. Пострадалите от това решение на СЕМ са реално съвсем малък процент (от 1% до 5% в различните проучвания). От друга страна има по-драматични събития, заради които човек действително да се жалва. Дори накрая осъзнах, че нямам и какво толкова да споделя освен преценката си, че СЕМ (както в повечето случаи) въобще не осъзнават какво правят и каква точно е тяхната функция. Бях просто разочарован и ядосан. Особено когато прочетох самодоволните им коментари, които звучаха така сякаш са си свършили добре работата.
– Формално погледнато лицензът на БиБиСи е бил действително нарушен заради това, че са сменили програмната схема и са излъчвали единствено на английски (за разлика от преди 3 години когато имаше българска редакция). Но от друга страна очевидно не е имало желание за предоговаряне и нов лиценз, защото според член 12, ал. 2 от Закона за радио и телевизия програмите могат да се излъчват на чужд език ако „препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми“.
(в) Замислих се, че възмущението ми ще е крайно неефективно и няма да породи абсолютно нищо, дори няма значение дали ще го споделя публично или не. Затова ми се прииска да погледна встрани от конкретната ситуация и да споделя някои по-общи заключения. В такъв смисъл това вече не е началният ми гневнен коментар, а мисли по повод забраната на БиБиСи да излъчва своите предавания на чужд език, като с този акт СЕМ защитава националните интереси.

По-надолу следват размишления на глас, в такъв смисъл това е работен вариант, който полека-лека ще редактирам в зависимост от отзивите, собствените ми нови разсъждения или новопоявили се факти. Желанието ми е свързано със стремежа към продължително размишление, а не окончателни заключения. Въпреки това стилът на твърденията, естествено, трябва да е дефинитивен.

1. Общественият интерес не съвпада с националния.
Мисля, че това са различни понятия. В такъв смисъл географията (езикът, историята, местната култура, институциите) не винаги защитават обществения интерес. Понякога е по-важно човек да знае, дори по-важно отколкото да се самосъхранява – в такъв смисъл общественият интерес е пряко свързан с информираността, а националният много често е обвързан с тайната и държавността. Добре е да има баланс между двете, но не смятам, че трябва да се отъждествяват. Бих се радвал ако СЕМ започне да защитава обществените интереси.

2. Общественият интерес е всичко това, което помага за развитието на общността.
Ако ще говоря за „обществен интерес“, добре е да кажа и нещо повече за конкретния проблем с езика. Подкрепям идеята филмите, книгите, термините, предаванията да се превеждат на български език. Това обаче не бива да бъде за сметка на чуждите езици – те обогатяват и езиково, и културно. Не виждам как нещо може да се съхранява продължително време (още повече българския) като се слагат огради и ограничения. Процедурата трябва да бъде точно обратната: трябва да се махат оградите и да се полива редовно. В такъв смисъл общественият интерес би трябвало да работи в посока за по-висока езикова култура, което включва и знание на английски, руски, френски, немски и т.н.

3. Защитата на националните интереси не може да е задължително условие за всяко едно възможно действие.
Това всъщност е нещо очевидно. Може да има събития, предавания, тенденции, които не защитават националния интерес, но същевременно нито го заплашват, нито го нарушават. Няма как да съществува общество, в което всеки един възможен акт е защита на националните интереси. Смятам, че предаванията на чужд език са неутрални спрямо подобна прблематика. Една конкретна информация може да се окаже „заплашителна“, но езикът е ирелевантен.

Благодарение на отзивчивостта и труда на frege, предлагам още няколко варианта – на френски, италиански и испански.

Този път няколко разяснения: Видях в интернет, че преводът на Granger е редактиран (подобрен?) така: 1. Le monde est tout ce qui est le cas. Аз реших обаче да го оставя и както е бил при него. А пък за почитателите на обновения вариант (с неизвестно авторство), предлагам да подпомогнат френската Уикипедия където има един по-голям откъс, все още недовършен.
Преводът на Luciano Bazzocchi не е излизал в официално книжно издание и нямам представа коя година е направен (писал съм му и чакам отговор).
Този на ARCIS пък е качен, тъй като е популярен (освен това е достъпен билингва).

ІХ. Седемте основни твърдения в превод на Gilles-Gaston Granger (1993):
1. Le monde est tout ce qui a lieu.
2. Ce qui a lieu, le fait, est la subsistance d’états de chose.
3. L’image logique des faits est la pensée.
4. La pensée est la proposition pourvue de sens.
5. La proposition est une fonction de vérité des propositions élémentaires.
6. La forme générale de la fonction de vérité est: [p, ξ, N(ξ)]*. C’est la forme générale de la proposition.
7. Sur ce dont on ne peut parler, il faut garder le silence.

Х. Седемте основни твърдения от „подобрения Granger“ (2008):
1. Le monde est tout ce qui est le cas.
2. Ce qui est le cas, le fait, est l’existence d’états de chose.
3. L’image logique des faits est la pensée.
4. La pensée est la proposition pourvue de sens.
5. La proposition est une fonction de vérité des propositions élémentaires.
6. La forme générale de la fonction de vérité est: [p, ξ, N(ξ)]*. C’est la forme générale de la proposition.
7. Sur ce dont on ne peut parler, il faut garder le silence.

ХІ. Седемте основни твърдения в превод на Luciano Bazzocchi (???):
1. Il mondo è tutto ciò che accade.
2. Ciò che accade, il fatto, è il sussistere di stati di cose.
3. L’immagine logica dei fatti è il pensiero.
4. Il pensiero è la proposizione munita di senso.
5. La proposizione è una funzione di verità delle proposizioni elementari.
6. La forma generale della funzione di verità è: [p, ξ, N(ξ)]*. Questa è la forma generale della proposizione.
7. Su ciò, di cui non si può parlare, si deve tacere.

ХІІ. Седемте основни твърдения в превод на Jacobo Muñoz и Isidoro Reguera (1997):
1. El mundo es todo lo que es el caso.
2. Lo que es el caso, el hecho, es el darse efectivo de estados de cosas.
3. La figura lógica de los hechos es el pensamiento.
4. El pensamiento es la proposición con sentido.
5. La proposición es una función veritativa de las proposiciones elementales.
6. La forma general de la función veritativa es: [p, ξ, N(ξ)]*. Ésta es la forma general de la proposición.
7. De lo que no se puede hablar hay que callar.

ХІІІ. Седемте основни твърдения в превод на Filosofía Universidad ARCIS (2007):
1. El mundo es todo lo que acaece.
2. Lo que acaece, el hecho, es la existencia de los hechos atómicos.
3. La figura lógica de los hechos es un pensamiento.
4. El pensamiento es la proposición con significado.
5. La proposición es un valor de verdad de la proposición elemental.
6. La forma general de una función de verdad es: [p, ξ, N(ξ)]*. Esta es la forma general de la proposición.
7. De lo que no se puede hablar, mejor es callarse.

* – това е точният начин за изписване на формулата.

–

Обобщение

Не знам дали тази полигамия с преводите ще продължава още, но засега слагам едно резюме само върху първото изречение (идеята отново е на frege), като включвам и неговия собствен вариант: Светът е всичко, което, така или иначе, е; както и този на Иван Ланджев, пуснат още през април: Светът е всичко това, което е дереджето. И така:

1. Die Welt ist alles, was der Fall ist. [de]
1. Светът е това, как стоят нещата [bg]
1. Светът е всичко, което е налице. [bg]
1. Светът е всичко, което, така или иначе, е. [bg]
1. Светът е всичко това, което е дереджето. [bg]
1. The world is everything that is the case. [en]
1. The world is all that is the case. [en]
1. Мир есть все то, что имеет место. [ru]
1. Мир есть все, что происходит. [ru]
1. Мир — это все, чему случается быть. [ru]
1. Le monde est tout ce qui a lieu. [fr]
1. Le monde est tout ce qui est le cas. [fr]
1. Il mondo è tutto ciò che accade. [it]
1. El mundo es todo lo que es el caso. [es]
1. El mundo es todo lo que acaece. [es]

… мисля, че е време да помълча.

Отдавна се канех да обновя основния сайт. Дори бях ангажирал през април няколко души като изпратих въпроси по и-мейл относно навигацията, визуалната страна и информацията изложена тук. Част от хората, към които се обърнах, се занимават професионално или любителски с уеб-дизайн или пък просто съм държал на тяхното мнение. Получих забележителни коментари и анализи – много проницателни и то в най-различни посоки (за цветове, заглавия, връзки, структура, много за излишната служебна информация, скрити технически пропуски, etc).
За съжаление нямах нито време, нито умения да реализирам много от предложенията, но поне получих изключително ценна обратна връзка, която е важна стратегически. С почти всичко съм съгласен и част от нещата вече са дори приложени. Засега – толкова; защото явно ще трябва да понауча още.

(1) Опростих началната страница, която беше удивително претрупана.
(2) Сложих малко повече информация за себе си и за сайта, но така че да не е прекалено натрапчива.
(3) Вместо да правя само сухи таблици, опитах да разкажа накратко за завършените си проекти: дипломна работа, специализации, дисертация, изследвания… И преработих частта за текущите проекти.
(4) Добавих към публикациите информация за излязлата още през пролетта статия „Dynamical Interpretation of Leibniz’s Continuum“ (която стоеше forthcoming) и качих текста си за „Небето в българската книжнина през ХIХ век“, публикуван още… 2005.
(5) Промених и разни неща в раздела документация.
(6) И махнах най-сетне „английската“ версия на сайта.
(7) А тук в блога смених картинката. Ябълката отиде на закачалката.