Изненадах се, че в интернет все още няма публикувани на български език антиномиите на Имануел Кант. Реших, че може за някого да бъдат от полза. Преводът, който представям, е по Критика на чистия разум, преводач Цеко Торбов; София: Издателство на БАН, 1967, 844 с.
Допълнителна информация, начално тълкуване и контекст, можете да получите от семинарните протоколи по „Немска класическа философия“.
Първа антиномия
Теза: Светът има начало във времето и освен това с оглед на пространството е затворен в граници.
Антитеза: Светът няма начало и граници в пространството, а е безкраен както с оглед на времето, така и с оглед на пространството.
(Кант 1967: 460)
Втора антиномия
Теза: Всяка сложна субстанция в света се състои от прости части, и никъде не съществува нищо освен простото или това, което е съставено от него.
Антитеза: Никое сложно нещо в света не се състои от прости части, и никъде в света не съществува нищо просто.
(Кант 1967: 468)
Трета антиномия
Теза: Каузалността според законите на природата не е единствената, от която могат да бъдат изведени всички явления на света. За обяснението на явленията е необходимо да се допусне също и една каузалност чрез свобода.
Антитеза: Няма никаква свобода, а по-скоро в света всичко става единствено според законите на природата.
(Кант 1967: 476)
Четвърта антиномия
Теза: Към света принадлежи нещо, което или като негова част, или като негова причина е една абсолютно необходима същност.
Антитеза: Никъде, нито в света, нито извън света, не съществува една абсолютно необходима същност като негова причина.
(Кант 1967: 484)
