Чернова. Общественият интерес и БиБиСи

На 91.00 MHz вече има само шум. Отдавна исках да направя коментар заради това, че БиБиСи спря да излъчва в София и вече няма начин да се слуша чрез радио. Причината за този регрес е естествено СЕМ.

(а) Коментарът, който исках да напиша щеше да е личен, тъй като ме засегна пряко – това беше единствената станция, която слушах редовно. Това не означава, че съм бил съмишленик или дори съгласен с техните анализи, коментари или интерпретации на събития. Причината да ги слушам бе от друго естество – просто това бяха радиопредавания (спортни, културни, политически, социални, икономически, екологични, чисто музикални), чиито професионализъм, качество на подбора, начини за общуване със слушателите, дълбочина на прогнозите и хумор бяха на ниво, което надхвърля в пъти останалия радио-ефир. Не съм бил почитател на това, което казват, а на това как го правят – привличаше ме професионализмът.
(б) После се отказах да правя лични коментари. Пострадалите от това решение на СЕМ са реално съвсем малък процент (от 1% до 5% в различните проучвания). От друга страна има по-драматични събития, заради които човек действително да се жалва. Дори накрая осъзнах, че нямам и какво толкова да споделя освен преценката си, че СЕМ (както в повечето случаи) въобще не осъзнават какво правят и каква точно е тяхната функция. Бях просто разочарован и ядосан. Особено когато прочетох самодоволните им коментари, които звучаха така сякаш са си свършили добре работата.
– Формално погледнато лицензът на БиБиСи е бил действително нарушен заради това, че са сменили програмната схема и са излъчвали единствено на английски (за разлика от преди 3 години когато имаше българска редакция). Но от друга страна очевидно не е имало желание за предоговаряне и нов лиценз, защото според член 12, ал. 2 от Закона за радио и телевизия програмите могат да се излъчват на чужд език ако „препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми“.
(в) Замислих се, че възмущението ми ще е крайно неефективно и няма да породи абсолютно нищо, дори няма значение дали ще го споделя публично или не. Затова ми се прииска да погледна встрани от конкретната ситуация и да споделя някои по-общи заключения. В такъв смисъл това вече не е началният ми гневнен коментар, а мисли по повод забраната на БиБиСи да излъчва своите предавания на чужд език, като с този акт СЕМ защитава националните интереси.

По-надолу следват размишления на глас, в такъв смисъл това е работен вариант, който полека-лека ще редактирам в зависимост от отзивите, собствените ми нови разсъждения или новопоявили се факти. Желанието ми е свързано със стремежа към продължително размишление, а не окончателни заключения. Въпреки това стилът на твърденията, естествено, трябва да е дефинитивен.

1. Общественият интерес не съвпада с националния.
Мисля, че това са различни понятия. В такъв смисъл географията (езикът, историята, местната култура, институциите) не винаги защитават обществения интерес. Понякога е по-важно човек да знае, дори по-важно отколкото да се самосъхранява – в такъв смисъл общественият интерес е пряко свързан с информираността, а националният много често е обвързан с тайната и държавността. Добре е да има баланс между двете, но не смятам, че трябва да се отъждествяват. Бих се радвал ако СЕМ започне да защитава обществените интереси.

2. Общественият интерес е всичко това, което помага за развитието на общността.
Ако ще говоря за „обществен интерес“, добре е да кажа и нещо повече за конкретния проблем с езика. Подкрепям идеята филмите, книгите, термините, предаванията да се превеждат на български език. Това обаче не бива да бъде за сметка на чуждите езици – те обогатяват и езиково, и културно. Не виждам как нещо може да се съхранява продължително време (още повече българския) като се слагат огради и ограничения. Процедурата трябва да бъде точно обратната: трябва да се махат оградите и да се полива редовно. В такъв смисъл общественият интерес би трябвало да работи в посока за по-висока езикова култура, което включва и знание на английски, руски, френски, немски и т.н.

3. Защитата на националните интереси не може да е задължително условие за всяко едно възможно действие.
Това всъщност е нещо очевидно. Може да има събития, предавания, тенденции, които не защитават националния интерес, но същевременно нито го заплашват, нито го нарушават. Няма как да съществува общество, в което всеки един възможен акт е защита на националните интереси. Смятам, че предаванията на чужд език са неутрални спрямо подобна прблематика. Една конкретна информация може да се окаже „заплашителна“, но езикът е ирелевантен.

2 thoughts on “Чернова. Общественият интерес и БиБиСи

  1. Тъй като споделям чувството на ощетение, пък и съм съпричастна на по-общите размишления, провокирани от отнемането честотата на ББС, реших да направя няколко проучваня и да изкажа мнение специално за съдебната битката между СЕМ и британската корпорация. Затова засега оставам в предверието на дискусията.

    Част от моята работа в медийния отдел на Ню Момент е радио планиране, проучване на радио потреблението и неговото развитие. В качеството си на тази длъжност, си позволявам да публикувам данни от един от най-унифицираните световни софтуери за измерване на медийни нагласи – TGI. По начало информацията е конфиденциална, тъй като е скъпо платена, но реших, че няма да наруша кой знае какви права да приложа данни за вече несъществуваща радио станция.

    Изследването е взето за период септ’07-авг’08, където са отговорили 11 647 респондентна на възраст от 15-69 г, отговарящи на 4 200 000 души градско население. За този период от близо година от тези единадесет хиляди души, отбелязалите, че слушат ББС са 21 респондента (което съответства на 7410 души). Рейтингът на радиостанцията е 0.18%. Има само 3 станции по-надолу, където е и RFI. Васил е прав, когато говори за минимален дял слушателска аудитория, но извън популярните медии, водени от пазарна политика в съответната държава, стоят периферно тясно сегментирани медии, които именно с това са полезни и ценни. Има кой да говори на тези 21 души. След като медията може да си позволи да се издържа, без помощта на рекламодателите, тя ще цели онази качествена аудитория от 7-8 хиляди човека.

    Друго изследване, което за мен бе любопитно да направя е вътрешна структура на слушателска аудитория на ББС – измервам аудиторията по пол, възраст, семейно положение, населено място, доход и накрая работен статус. Картинката е следната:

    TGI Bulgaria Autumn 2008
    Copyright MARKET TEST
    Total Sample

    AUDIENCE INTERNAL STRUCTURE BY:

    Gender BBC listeners
    Women 40%
    Men 60%

    Age
    15-19 13%
    20-24 13%
    25-34 24%
    35-44 15%
    45-54 11%
    55-64 12%
    65+ 12%

    Education
    No formal schooling/incomplete primary education 0,00%
    Primary education completed (1st level) 24%
    A few years of secondary education 0,00%
    Completed Standard Secondary Education 34%
    Completed Vocational Secondary Education 5,68%
    Further qualifications between 2nd and 3rd level 0,00%
    Bachelor Degree level (3rd level) or above 37%

    Marital Status
    Single/Living alone 35%
    Married 41%
    Living with Partner 9,41%
    Widowed 5,31%
    Divorced/Separated 9,22%

    Residence
    Reside in Sofia 69%
    Reside in town /less than 150,000/ (Incl. Stara Zagora) 24%
    Reside in city /over 150,000/ 7,19%

    Personal Income
    Personal Income: 100 lv or less 4,08%
    Personal Income: 101 – 200 lv 13%
    Personal Income: 201 – 400 lv 18%
    Personal Income: Over 400 lv 61%
    No personal income 4,55%

    Work Details
    Working – Full Time 66%
    Working – Other 4,60%
    Not Working 30%

    Като обобщение профила на слушателската аудитория:
    Това са предимно мъже, най-вече на възраст 25-34 с висше образование, повечето са семейни, главно живеещи в София (странно е, че излизат и други градове, имайки предвид, че покритието на ББС е само софийски ефир, но предполагам, че слушането през и-нет също се разглежда като положителен отговор на въпроса „Слушали ли сте ББС през последния месец“). Доходите им са над средните, като закономерно работят на пълен работен ден.

    За мен беше интересно на колко хора реално говори ББС и кои са те. Относно решението на СЕМ. Тъй като вече свободни радиочестоти няма, то за да се отговори на интересите на местни власти, трябва една станция да се замени с друга. На практика вече няма възможност да се учреди станция допълнително към вече съществуващите. Ето защо, преди 3 години, когато българската редакция на Световната служба се закрива, ББС се оказва мишена за апетитите на небезизвестни медийни магнати в България. Разбирам принципно поставеният въпрос за криворазбран национален интерес, но трябва със сигурност да е ясно, че зад тази патосна фасада стоят лични изгоди и то не пряко на СЕМ, а на хора,чиито интереси те защитават.

    Накрая ще завърша с добрата новина, че ББС се хваща на средни вълни, за онези, които имат радио предавател с превключване на ултракъси, къси и средни. От мобилен телефон, за съжаление, това не мисля, че може да стане. И последно – он лайн.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.