Блог Видински

Каша… Но вече шеста поред. След петте варианта досега на този закон, за които писах подробно, очевидно всичко ще трябва да започне отначало. Конституционният съд установи противоконституционност при 15 от 25-те идентифицирани проблема (отменени са общо 19 текста – членове или параграфи). Въпреки че самият закон не е обявен като цяло за противоконституционен, каквото е второто искане на депутатите, КС заявява (курсивът е мой):

В заключение Конституционният съд констатира, че „Законът за развитието на академичния състав в Република България“ не предлага ясна концепция относно материята, до която той се отнася. Редица негови разпоредби са така формулирани, че създават предпоставки за двусмислено тълкуване и биха създали проблеми в процеса на неговото прилагане. Той съдържа правила, които разгледани във връзка едни с други и като система влизат в противоречие с разпоредбите и принципите на Конституцията.
Народното събрание в съответствие с чл. 22, ал. 4 от „Закона за Конституционен съд“ следва да постанови как да се уредят обществените отношения с оглед обявените за противоконституционни разпоредби на „Закона за развитието на академичния състав в Република България“, в т.ч. разработването и приемането на нова, концептуално завършена, обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав.

Искане и становища
Искането на депутатите е от 2 юни. Видя ми се странно, че като изключим Сергей Игнатов, от всички заинтересовани страни* единствено Техническият университет (София) счита искането им за неоснователно.

* Становища като заинтересовани страни са дали: Министерският съвет, министърът на образованието, младежта и науката, Медицинският университет – София, Варненският свободен университет “Черноризец Храбър”, Техническият университет – София, Съюзът на учените в България, Българската академия на науките, Юридическият факултет на УНСС, СУ “Св. Климент Охридски”, ПУ “Паисий Хилендарски”, Движение “За европейско развитие на РБългария”, Комисията за защита от дискриминация и омбудсманът на Република България.

Медии
Всичко тръгна вчера като интензивен слух, но в интернет нямаше все още никаква информация; освен на сайта на Конституционния съд. Медиите реагираха изключително мудно, всъщност първото публично съобщение, което видях, беше в Туитър от Юнуз.

Не знам докъде ще стигне тази идея, но искам да я подкрепя. Вижте я:

Накратко
Диаспора* е децентрализирана социална мрежа, с отворен код, в която всеки съхранява и контролира напълно своите лични данни, така че дори може лесно да ги пренася на друго място. Инициативата е започнала в kickstarter.com през пролетта, а през лятото се създаваше кода. На 15 септември пуснаха първата версия (за разработчици). Сега през октомври се очаква продукт за потребители.

Каква е разликата?
Ако имате поща в hotmail.com, няма проблем да изпратите имейл на някого в abv.bg, gmail.com, yahoo.com и т.н. Изглежда очевидно, естествено и логично, но със социалните мрежи не е така. Ако ваш познат няма акаунт във Фейсбук, не можете да споделяте с него нищо през самия ФБ; той трябва да се регистрира при вас. Това е първият принципен поблем. Вторият проблем (който е пряко свързан с първия) е, че цялата информация се съхранява на едно и също място: там. Да не говорим за конкретните гафове с личните данни, това е обсъждано многократно… Диаспора* предлага друго – личен уеб сървър (т.е. вие контролирате вашите данни); дистрибутивност; и освен това кодът е отворен. Идеята е проста, елегантна и не е нова.
PS: От Гугъл сякаш доста се мотаят и изостават. Да видим…

Подробна информация
* Всичко за целите, етапите и функционалността е събрано в joindiaspora.com;
* Пътната карта и списъкът с желания са в тяхното уики;
* В github е представен самият код. Както и всички обществени „шушулки“ [pod] с техните „семена“ [seed], където можете да се регистрирате (не оставяйте никакви лични данни, всичко все още се тества);
* Ако искате да проследите докъде е стигнало оправянето на грешките и въвеждането на нови функционалности, посетете pivotaltracker.com;
* Има и една гугъл-група за дискусии;
* Освен това можете да следите развитието в Туитър, Айденти.ка, чрез мейлинг-лист или дори във Фейсбук.
* А ако искате да видите как изглеждат и говорят тези четири момчета, гледайте.

Тестове и снимки
Пробвах услугата на няколко места, както се вижда от адрес-бара на снимките. Най-добре в момента работеха adams.joindiaspora.com и pontari.us. Имаше разлики: All aspects си сменя мястото; идентификаторът public някъде липсва и т.н. Поиграх си с аспектите (все едно ‘етикетите’ в гмейл, или ‘списъците с приятели’ във ФБ), пробвах търсенето и добавянето на нови хора, качването на снимки, коментарите. Нещата все още не са стабилни, но са обнадеждаващи.


Ако искате да видите картинките в цял размер, натиснете върху тях.

Отдавна забелязах, че една от най-добрите научно-изследователски медии е всъщност Туитър. Изненадващо и ценно откритие… Това е така най-вече заради институциите, които са се регистрирали там. Те сякаш са ми по-интересни от хората – няма спам, информацията е от първа ръка и е наистина нова и съществена. Това е и разликата спрямо аналогичната услуга Identi.ca, където е идеологически по-красиво (свободен софтуер), но все още няма достатъчно ценни новини.
Искам обаче да споделя нещо друго, защото направих две промени:

Обновяване
1. В началото ползвах своя туитър-профил предимно като депозиториум за случайни и скрити #въпроси; поради тази причина беше с ограничен достъп (protect my tweets). Сега обаче изтрих всички свои стари съобщения и го отворих, за да бъде публичен; т.е. направих го (почти) неемоционален. Clean restart: No protection anymore; going public. All previous tweets deleted. Concept reconsidered.
2. Освен това в раздел документация на този сайт сложих тези два изключващи се (а понякога допълъващи се) потока. Те ще се обновяват постоянно, макар и с различно темпо. Първият представя подбрани популярни новини по философия на науката и проследява някои от важните научни експерименти в момента. Вторият поток са публични вълнения на произволни потребители на тема ‘философия’ или ‘наука’. (В RSS-четците тези скриптове не се виждат, така че трябва да посетите оригиналната публикация)

* Разминаването и припокриването между тези две линии е много интересно. Но това е друга тема – злободневна, политическа и икономическа. Оставям я засега на вас. Ето потоците:

Министерският съвет постанови:
Чл. 1. Приема Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Чл. 2. Приема Правилник за дейността на Арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация.

Тъй като това интересува всички бъдещи и настоящи докторанти, асистенти, доценти и професори, а засега документът е пуснат само в „Информационната система за правна информация на Министерски Съвет“, то реших да го предложа и тук (doc).

Самият закон за развитието на академичния състав беше публикуван (pdf) в „Държавен вестник“ още на 21 май 2010.

1 януари 1926 г. – 17 септември 2010 г.

Произволен откъс от 2005: „Връщането към витгенщайнианската ‘семейна прилика’ не може да помогне на никакви модерни антиаристотелианци, защото се препъва например във въпроса: по какво се различават, да речем, нюансите на синьото от нюансите на червеното? Защо образуват две различни ‘семейства’? Ако техните елементи не можеха да бъдат анализирани като особено + общо (особени оттенъци на едно и също свойство), видовете прилика и основаните върху тях различни серии от приличащи си неща биха били невъзможни и немислими. Ето защо, според мен, и до днес няма по-разумен възглед за универсалиите от древната теза, че те съществуват in re, без от това да престават да бъдат еднакво в различното.“

* Погребението е утре, 11:30, Ритуална зала на Централните софийски гробища.

Абсолютно ненавременно и изненадващо реших да обновя няколко неща в сайта и покрай това изникнаха доста нови въпроси и решения. Ето по-основните промени:

* – както на заглавната страница, така и в блога посочих авторските права, под които се списва този сайт – беше крайно време. Освен ако изрично не е упоменато, той е лицензиран под Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License. Преди да използвате каквито и да е материали от сайта, моля, запознайте се с условията на лиценза, за да знаете какво правите. Това се отнася особено до публикациите в печатни издания, които са качени тук.

* Навигацията в сайта и в блога визуално вече е напълно идентична (става дума за линковете най-отгоре). Останаха дребни проблеми под Internet Explorer, с които не смятам да се занимавам. Когато сте в блога, горе вдясно линкът „блог“ е винаги маркиран, останалите линкове от горното меню действат по същия начин. Това е за ориентация къде се намирате;

* Навигацията тук вдясно – рубрики, архив, обща информация, мета – е с по-различен дизайн, по-опростена, с по-малко цветове. Описанието на блога вече е сложено най-отгоре, а разредката между редовете е променена (и уеднаквена) навсякъде. Нещата станаха по-сгъстени, но и по-обозрими… и вече всичко е на български.

* – включих се най-сетне и към TopBlogLog, макар че нещата, за които пиша и честотата, с която го правя, са обезкуражаващи за всякакви обществени класации. Хиляда и шестстотното място на този блог е достатъчно красноречиво като начало.

* Реших тестово да изпробвам услугата Google Friend Connect, която съществува от 2 години. Ако някой иска да се включи в сайта, може да го направи в дял документация, най-горе на страницата. Смислеността на подобно начинание е в две посоки – идеологическа (поддържане на OpenSocial, OpenId…) и социална. Друг въпрос е дали самата услуга е направена добре и дали е ефективна; върху това текат дискусии. Що се отнася до социалната страна, засега съм активирал само две възможности – (1) можете да се включите към сайта и да намерите свои познати (или пък да срещнете нови хора със сходни интереси, но без досада а ла Фейсбук); (2) освен това вече можете да оставяте коментари и препоръки, вж. най-долу на страницата документация. Впоследствие мога да кача и други функционалности.

* Сложих Facebook Like Button на три места – заглавната страница, тук в блога (долу под страничното меню) и освен това в документацията накрая (тази „документация“ става все по-странна и разнопосочна, може би трябва да я преименувам скоро на „видрица“). Опитах се да направя бутона колкото се може по-малко дразнещ, защото има някои недомислени неща при него (ако е центриран с таг, визуално стои леко вляво)… Що се отнася до идеологическата страна при FB, вж. „Разликата между социалната мрежа и Фейсбук“ – все още е валидно.

* Вмъкнах едно кратко слайдшоу от мои любителски снимки в Пикаса (самото слайдшоу е във видрицата, разбира се). Гугъл са направили почти прилично нещо, с изключение на финалния голям и зелен play-бутон, който се оказа линк. Ще допълвам снимките от време на време, но в тях няма да има почти нищо лично.

* Редактирах внимателно информацията за мен и открих още правописни грешки из сайта (доста са, процесът е безкраен). Разпределих документацията в четири непреходни части – социална, материална, персонална и идеална. Вие сте идеалната част… Освен това сведох поддомейните на сайта до десет. Повечето от тях не са афиширани или пък са с ограничен достъп, видимите са само два: blog.vidinsky.com и 52.vidinsky.com. Сега нещата изглеждат по-завършени.

* По отношение на работата със студентите по философия: най-сетне сложих общи правила за цитиране и оформяне на библиография, подробни изисквания към бъдещи дипломанти, както и различни възможности за връзка с мен.

* Освен това промених цялостната структура на сайта, така че разни линкове, които хората са поставяли към конкретни мои страници или файлове, най-вероятно вече не са валидни. Съжалявам, времето тече.

След тези промени сайтът стана малко по-консистентен и „социален“. Очевидно това е влияние от глобалното и повсеместно Web 2.0 (този бавен и неразумен еволюционен процес на мрежата)… В публичността има едновременно и нещо дискомфортно, и нещо възпитателно – опитвам да намеря баланса. И предпочитам Web 3.0.

Image copyright CERN

Какво става с Големия адронен ускорител?
Медиите са много тихи напоследък; а всъщност в ЦЕРН светимостта се увеличава все повече и повече (както може да се види от графиката). Какво се случи дотук и какво ни очаква оттам нататък?
Следете ICHEP 2010 (Париж), от 22 до 28 юли.