МВнР: „Снощи бяхме на рожден ден”

Начален контекст
Това вероятно е дребен случай, но все пак… Петък е, 1 юли 2011. Още в сряда Кенаров е арестуван в Беларус без документи. Ситуацията е напрегната, защото от МВнР не могат да обяснят какво става, какво правят (на какъв етап са) и какво следва – нелеп информационен хаос и противоречиви слухове. А казусът не е чак толкова сложен в сравнение с други известни случаи. Всеки момент ще изтекат 48-те часа (в които може законно да бъде задържан в арест) и преди изтичането им е добре да си получи пасавана. Това обаче няма да стане; но още по-абсурдно е, че по-рано в медиите излиза следното:

    Петък, 1 юли 2011, 10:48 часа
    „Благодарение на бързата и ефективна намеса на временно управляващия мисията ни в Минск проблемът е бил разрешен, увериха от Министерство на външните работи. Очаква се Димитър да бъде освободен днес след обед, когато изтича 48-часовият му арест…“

До вечерта обаче няма все още никаква информация. Напрежението сред близките разбираемо се покачва. А думите „бързо” и „ефективно” губят смисъл. Разбира се, има далеч по-фрапантни случаи, така че може би това закъснение е напълно пренебрежимо. Но да се насочим към най-същественото – общуването.

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена

Редакторски намеси: Смисълът е максимално запазен, стилистиката е близо до случилото се, словоредът – надали, а интонацията – тя си е неповторима. Телефонните разговори бяха повече; в тях няма значение кои са участниците. От страна на Външно (поне трима души участваха) стои абревиатурата МВнР, а репликите на гражданите са анонимизирани до неизвестното х. Понятията „екстрадиран” и „консул” се употребяват на места некоректно, но пък спазвам достоверността на разказа.

.

ОТКЪС ОТ ПЪРВИЯ РАЗГОВОР
Консул-изненада
Петък, 20:00 вечерта. Кофти, срокът вече е изтекъл.
МВнР: Нека първо ви помоля този разговор да си остане между нас…
х: Защо? Не знам; не мога да обещая… Зависи от разговора.
МВнР: Нали знаете какво е в Беларус!
… [започва да тече таен разговор] …
МВнР: …и утре рано сутринта ще бъде екстрадиран с конвой до украинската граница.
х: Добре, разбрах. Бих искал да попитам, защото не схванах – кое от всичко това, което ми казахте, трябва да си остане между нас?
МВнР: Това, че току-що временно-изпълняващият дейността и консулът са тръгнали към Мозир; там ще са след малко повече от 4 часа…
х: Това ли?…

[х: Замислям се… Ние трябва да скрием от властите и милицията на Беларус, че към тях пътува официално консулът ни? Хм. Предполагам целта е той да свари милиционерите нощем и неподготвени. Ще се появи внезапно преоблечен като не-консул и ще каже: „Па!… Пасаван!” и Кенаров е свободен. Или направо ще го отвлекат от изолатора, нали пътували двама.
Хитър план; реших да не съобщавам публично за тайното движение на нашите власти. Апропо, консул-изненада ми прилича на куче-касичка; трябва да го сменя.]

.

ОТКЪС ОТ ВТОРИЯ РАЗГОВОР
На хотел в Минск
Събота сутринта, 09:00. Никой изобщо не се обажда от МВнР, не е ясно какво става или какво е станало. Звъним.
х: Ало…
МВнР: Консулът е сега при него с пасаван, всичко е наред. Но има промяна, няма да пътуват сега, а в понеделник със самолетния си билет.
х: Как така? Защо?… А дотогава къде ще бъдат?
МВнР: Всичко е наред. Ще отидат до Минск, и там ще бъдат на хотел. В понеделник ще си лети със своя билет, всичко е наред.
х: Е…
МВнР: Пак ще ви държа в течение.
х:

[х: Държали ни в течение… само ние ги търсим. В хотел значи; а защо не в посолството? Странно… И с кого ли ще е в хотела; може да е сам? Или пък Кенаров заедно с консула? Или може би ще е под хотелски арест, а с него ще стои беларусокоса милиционерка… Егати, нещата вече въобще не изглеждат толкова зле!]

.

ОТКЪСИ ОТ ТРЕТИЯ РАЗГОВОР
1. Екзистенциални въпроси
Събота, един час по-късно, около 10:00, откъс от третия разговор. х е бесен на МВнР и взаимно си викат.
х: Как смеете да лъжете? Той в момента е в изолатора, консулът си е тръгнал, оставил му е пасаван и Кенаров изобщо не знае какво става.
МВнР: Консулът е при него! Никой не лъже, всичко е наред! Ние си вършим работата.
х: Ама вие просто непрекъснато лъжете, за какви хотели говорите…
МВнР: Консулът е…
х: Консулът не е при него! Сега е говорено с Димитър Кенаров, той е сам.
МВнР: …вие сте говорили с Димитър Кенаров?!… [ехидно] И как точно?
х: Милиционерите са му разрешили да се обади. Така.
МВнР: И какво сега, вие на него ли ще вярвате!
х:

[х: Абе…]

.

2. МВнР: „Не можете да ми давате оценка”
Събота, 10:00, откъс от третия разговор.
х: Не ми викайте!
МВнР: Не ми викайте!
х: Не ми викайте!
МВнР: Не ми викайте!
… [продължават да си викат известно време] …
х: Вие знаете ли, че вече 4 (четири) пъти ме излъгахте, направо е удивително! Не може институция, министерство да се държи така. Вие просто не си вършите работата…
МВнР: Вие няма да ми давате на мен оценка!
х: Току-що ви я дадох.
МВнР: Нямате право да ми давате оценка!
х: Напротив, ето пак: не си вършите работата.
МВнР: Не!
х: Аз съм гражданин…
МВнР: Оценката – на изборите си я дайте!
х:

[х: Леко удивление. Какви избори? Явно започнахме с политиката. Освен това после четири години… гражданско общество и чушки.]

.

ОТКЪСИ ОТ ЧЕТВЪРТИЯ РАЗГОВОР
1. МВнР: „Снощи бяхме на рожден ден”
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор. Внезапно всичко става по-мило; целта е да няма литературно четене-протест. Идеята на четенето е проста: да има най-сетне ясна и обективна информация от МВнР.
х: Вие разбирате ли, че това, което говорите от вчера: че снощи се бил обадил на майка си, защото там бил консулът… а той тогава нали пътуваше същият този консул? За това, че ще спи на хотел; за това, че не бил сам сега; за границата с Украйна…
МВнР: Вижте сега аз…
х: Няма какво да гледам.
МВнР: …снощи бяхме на рожден ден и…
х:
МВнР: …и нали разбирате…
х:
МВнР: …останахме до късно…
х:
МВнР: Нали разбирате? И тази сутрин като съм говорил с консула в просъница сутринта…
х:
МВнР: И съм бил сънен… и сигурно затова не съм разбрал. И съм се объркал…
х: g?@rtsrr–!?@@#%&&(^%^*++”=+?+”=%”!

Редакторска бележка: тук х е абсолютно неподготвен; според мен реакцията може да се предаде само анимационно.

.

2. Да не ви се случва, съветва МВнР.
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
х: Вижте, как да го кажа по-така: за първи път говоря с Министерство на външните работи…
МВнР: Така ли!?
х: Да! Толкова ли е странно; никога преди това не съм имал тази възможност. И да ви призная – много съм изненадан! Направо съм удивен…
МВнР: Дано никога не ви се наложи пак!
х: Да… и аз това се замислих… направо ми изглежда опасно сега.

.

3. Станахме си приятели
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
МВнР: Ето: и вчера, и сега… ние с вас толкова често се чуваме вече, че си станахме близки.
Х: Не, не сме!
МВнР: Приятели станахме.
Х: Не, не! Вие сте министерство и това е формален разговор. Представлявате министерството на външните…
МВнР: Като близки…
Х: Не!

[х: На косъм… А можеше да се сприятелим и после иди обяснявай.]

.

4. МВнР: „Щях да го изстрелям оттам”
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
МВнР: Вижте какво, ако зависеше от мен, щях да го изстрелям оттам!
х: Е, то остава да кажете нещо друго, всеки се хвали…
МВнР: Щях да го изстрелям оттам!
х: Няма как да проверим обаче. Не виждам как мога да ви вярвам след като вече…
МВнР: Щях да го изстрелям!
х:

[х: Фукльо!]

.

5. Институционално кафе
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор. Тонът е вече съвсем мек, започват обяснения, става ясно откъде е дошло забавянето…
МВнР: …случват се грешки. Не правете излишни протести. В понеделник, ако искате, елате, каня ви на кафе, елате в Министерството, при нас…
х: Вие се шегувате?
МВнР: Не се шегувам изобщо, елате на кафе, да обсъдим, къде има пропуски, да си вземем бележка. Не правете публични протести… Да подобрим дейността си. Нали това е целта.
х: Аз ще приема думите ви като шега.
МВнР: Сериозно ви казвам. Каня…
х: Шега!

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена

Вследствие на всичко Димитър Кенаров престоя 5-6 дена в изолатор. След като напусна ареста в Мозир (Беларус), върна се в България и разказа за престоя си там, нещата се поуспокоиха. И скоро неприятните емоции ще се забравят. Реших обаче, че може би е добре да се съхранят веселите, фарсовите и абсурдните моменти. Иначе ще ги забравим и тях; и ще се смеем само на Беларус. Възприемам това не като проблем на конкретни хора, а като обща илюстрация на една забележителна система. Институцията първо защитава и пази себе си – бързо и ефективно.
Разбира се, самите разговори бяха гневни, манипулативни и напрегнати, имаше и изнудване, но сега ми изглеждат все по-смешни и глупави. И тогава, и сега обаче усещах абсурдността им. Абсолютно всичко това можеше да бъде спестено чрез едно съвсем просто действие – откритост. Но тя липсваше.

В крайна сметка всичко завърши по-бързо, защото имаше ясен натиск. Поука?

ПП
Иначе Митко ще напише скоро пътепис; това ще е по-важната и интересна част от тази история. Докато някой друг не закъса по-зле.

Вир(и)туално | Vir(i)tual

Всяка съвременна култура описва виртуалното през неговото бъдеще. Именно в този футуристичен поглед има важни и не толкова скрити ритуални нотки. Т.е. еднопосочното движение на виртуалното е да стане в крайна сметка виритуално. Това не е просто игра на думи, а дефиниция (в телеологична форма) на цяла една култура… Подобен процес може да се наблюдава при всяка крайна литература, която се превръща в експериментална поезия.

Засега, преди да бъде разгърнат, неологизмът ‘виритуално’ е по-скоро психологическо и технологичeско понятиe; неговото дълбоко основание обаче е идея: влагането на смисъл… а това, за съжаление, изглежда неизкоренимо.

Университетът: какво да се прави

„Точно преди десет години, все още студенти, публикувахме на страниците на в-к “Култура” статията “Университетът: никой не знае защо” (8 декември 2000 г, бр. 48). Сега, толкова години по-късно, се събрахме да помислим заедно върху проблемите, които още тогава формулирахме и решенията, които можем да предоставим днес. Заради различията помежду ни, смятаме, че в крайна сметка този текст стои между жанровете статия и дискусия.
Тогава си позволихме констатация, която, ако се освободи от нервността на изказа и непоследователността в критиката, би могла да звучи така: никой (държава, общество, преподавателска общност, студенти) не е на висотата на ролята си, никой не е легитимен; това не изключваше и не изключва самите нас.
Сега се насочихме към по-важната част – бъдещето.“

Така започва общата статия-дискусия, която произведохме чрез бавен, сложен и интересен процес (и на живо, и онлайн) и която е публикувана днес във в-к „Култура“. Тя, разбира се, е продукт на едно раздразнение от дългосрочните събития у нас. Опитахме да рационализираме това чувство и да го превърнем в разбиране: за университета, за проектността, за науката, за образованието, за държавата, за либерализма и за самите нас (тъй като сме различни по между си)… Вероятно ефектът отново ще е нулев, но смятам, че дори непостижимите неща заслужават съвместни усилия. Благодарим на в-к „Култура“ и за неочакваното доверие преди 10 години (ето тогавашната статия), и за отзивчивостта сега.

Авторите (по азбучен ред): Васил Видински, Галина Георгиева, Дарин Тенев, Еньо Стоянов, Йордан Люцканов, Лидия Динкова, Петя Абрашева, Юнуз М. Юнуз.

Тъй като говоренето за самото говорене е неприятно, след всички по-общи и по-конкретни предложения в статията (вижте ги), бих искал накрая да повторя само последното изречение: „…това обаче е все още текст; по-важно е какво да се прави.“

МРРБ предупреждава: Бойко Магистралата води към Терминал 2.

Всеки социален протест в полза на образованието е и ще бъде парадоксален – това са хора, които излизат със своите тела на площада, за да защитят своя интелект. Излизат, защото искат качество. В това има нещо наистина забележително и социално. Затова протестът е задължително политически – той мисли и освирква политиката. Вувузели срещу простотията.

Протест

Според мен е крайно време Министерството на регионалното развитие и благоустройството да предупреди, че магистралите, които усилено строят, всъщност водят директно към Терминал 2. Това означава, че в момента има два основни изхода – площадът или летището.

Засега повечето хора избират първото.

Конституционният съд срещу закона за развитието на академичния състав

Каша… Но вече шеста поред. След петте варианта досега на този закон, за които писах подробно, очевидно всичко ще трябва да започне отначало. Конституционният съд установи противоконституционност при 15 от 25-те идентифицирани проблема (отменени са общо 19 текста – членове или параграфи). Въпреки че самият закон не е обявен като цяло за противоконституционен, каквото е второто искане на депутатите, КС заявява (курсивът е мой):

В заключение Конституционният съд констатира, че „Законът за развитието на академичния състав в Република България“ не предлага ясна концепция относно материята, до която той се отнася. Редица негови разпоредби са така формулирани, че създават предпоставки за двусмислено тълкуване и биха създали проблеми в процеса на неговото прилагане. Той съдържа правила, които разгледани във връзка едни с други и като система влизат в противоречие с разпоредбите и принципите на Конституцията.
Народното събрание в съответствие с чл. 22, ал. 4 от „Закона за Конституционен съд“ следва да постанови как да се уредят обществените отношения с оглед обявените за противоконституционни разпоредби на „Закона за развитието на академичния състав в Република България“, в т.ч. разработването и приемането на нова, концептуално завършена, обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав.

Искане и становища
Искането на депутатите е от 2 юни. Видя ми се странно, че като изключим Сергей Игнатов, от всички заинтересовани страни* единствено Техническият университет (София) счита искането им за неоснователно.

* Становища като заинтересовани страни са дали: Министерският съвет, министърът на образованието, младежта и науката, Медицинският университет – София, Варненският свободен университет “Черноризец Храбър”, Техническият университет – София, Съюзът на учените в България, Българската академия на науките, Юридическият факултет на УНСС, СУ “Св. Климент Охридски”, ПУ “Паисий Хилендарски”, Движение “За европейско развитие на РБългария”, Комисията за защита от дискриминация и омбудсманът на Република България.

Медии
Всичко тръгна вчера като интензивен слух, но в интернет нямаше все още никаква информация; освен на сайта на Конституционния съд. Медиите реагираха изключително мудно, всъщност първото публично съобщение, което видях, беше в Туитър от Юнуз.

Диаспора* – [preview] – Diaspora*

Не знам докъде ще стигне тази идея, но искам да я подкрепя. Вижте я:

Тест в pontari.us - аспект Машини

Накратко
Диаспора* е децентрализирана социална мрежа, с отворен код, в която всеки съхранява и контролира напълно своите лични данни, така че дори може лесно да ги пренася на друго място. Инициативата е започнала в kickstarter.com през пролетта, а през лятото се създаваше кода. На 15 септември пуснаха първата версия (за разработчици). Сега през октомври се очаква продукт за потребители.

Каква е разликата?
Ако имате поща в hotmail.com, няма проблем да изпратите имейл на някого в abv.bg, gmail.com, yahoo.com и т.н. Изглежда очевидно, естествено и логично, но със социалните мрежи не е така. Ако ваш познат няма акаунт във Фейсбук, не можете да споделяте с него нищо през самия ФБ; той трябва да се регистрира при вас. Това е първият принципен поблем. Вторият проблем (който е пряко свързан с първия) е, че цялата информация се съхранява на едно и също място: там. Да не говорим за конкретните гафове с личните данни, това е обсъждано многократно… Диаспора* предлага друго – личен уеб сървър (т.е. вие контролирате вашите данни); дистрибутивност; и освен това кодът е отворен. Идеята е проста, елегантна и не е нова.
PS: От Гугъл сякаш доста се мотаят и изостават. Да видим…

Подробна информация
* Всичко за целите, етапите и функционалността е събрано в joindiaspora.com;
* Пътната карта и списъкът с желания са в тяхното уики;
* В github е представен самият код. Както и всички обществени „шушулки“ [pod] с техните „семена“ [seed], където можете да се регистрирате (не оставяйте никакви лични данни, всичко все още се тества);
* Ако искате да проследите докъде е стигнало оправянето на грешките и въвеждането на нови функционалности, посетете pivotaltracker.com;
* Има и една гугъл-група за дискусии;
* Освен това можете да следите развитието в Туитър, Айденти.ка, чрез мейлинг-лист или дори във Фейсбук.
* А ако искате да видите как изглеждат и говорят тези четири момчета, гледайте.

Тестове и снимки
Пробвах услугата на няколко места, както се вижда от адрес-бара на снимките. Най-добре в момента работеха adams.joindiaspora.com и pontari.us. Имаше разлики: All aspects си сменя мястото; идентификаторът public някъде липсва и т.н. Поиграх си с аспектите (все едно ‘етикетите’ в гмейл, или ‘списъците с приятели’ във ФБ), пробвах търсенето и добавянето на нови хора, качването на снимки, коментарите. Нещата все още не са стабилни, но са обнадеждаващи.

Тест в diaseeds.com
Тест в goulag.su Тест в pontari.us - All aspects Тест в pontari.us - аспект Humans
Ако искате да видите картинките в цял размер, натиснете върху тях.

Туитър и съвременната наука

Отдавна забелязах, че една от най-добрите научно-изследователски медии е всъщност Туитър. Изненадващо и ценно откритие… Това е така най-вече заради институциите, които са се регистрирали там. Те сякаш са ми по-интересни от хората – няма спам, информацията е от първа ръка и е наистина нова и съществена. Това е и разликата спрямо аналогичната услуга Identi.ca, където е идеологически по-красиво (свободен софтуер), но все още няма достатъчно ценни новини.
Искам обаче да споделя нещо друго, защото направих две промени:

Обновяване
1. В началото ползвах своя туитър-профил предимно като депозиториум за случайни и скрити #въпроси; поради тази причина беше с ограничен достъп (protect my tweets). Сега обаче изтрих всички свои стари съобщения и го отворих, за да бъде публичен; т.е. направих го (почти) неемоционален. Clean restart: No protection anymore; going public. All previous tweets deleted. Concept reconsidered.
2. Освен това в раздел документация на този сайт сложих тези два изключващи се (а понякога допълъващи се) потока. Те ще се обновяват постоянно, макар и с различно темпо. Първият представя подбрани популярни новини по философия на науката и проследява някои от важните научни експерименти в момента. Вторият поток са публични вълнения на произволни потребители на тема ‘философия’ или ‘наука’. (В RSS-четците тези скриптове не се виждат, така че трябва да посетите оригиналната публикация)

* Разминаването и припокриването между тези две линии е много интересно. Но това е друга тема – злободневна, политическа и икономическа. Оставям я засега на вас. Ето потоците: