В разговора участваха Димитър Денков, Стилиян Йотов и Александър Кънев. Благодаря на всички, които отделиха време, за да дойдат; и по-специално за подкрепата, коментарите, възраженията и оценките.
Допълнителна информация за събитието и книгата.
Съдържанието на книгата.
На 23 ноември 2017 г., четвъртък, 18:30 часа в Нова конферентна зала (СУ, Ректорат) ще бъде премиерата на „Случайности. Историческа типология“. В книгата се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени пет основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел – и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа.
На премиерата ще говорят проф. Димитър Денков, проф. Стилиян Йотов и проф. Александър Кънев. Благодаря на Университетско издателство и на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ за оказаното съдействие.
Прекрасната картина, която е използвана за корицата, е „organic parts in warm environment“ от Съдбина Видинска. Тя е автор и на плаката.
Няколко допълнителни връзки:
– Рецензентите на научното жури по хабилитацията от преди половин година;
– Рецензия за книгата от Стилиян Йотов в „Литературен вестник“ (18 октомври 2017 г.);
– Първи подстъпи към проблема около случайността в студията, която публикувах през 2014 г. – „Три съвременни понятия за случайност“.
Благодаря за всички критични бележки, за сериозното отношение и предложенията за качествени подобрения още по време на писането, както и при изнасянето на доклади на различни конференции.
За първи и последен път.
Запомнящо се.
„Точно преди десет години, все още студенти, публикувахме на страниците на в-к “Култура” статията “Университетът: никой не знае защо” (8 декември 2000 г, бр. 48). Сега, толкова години по-късно, се събрахме да помислим заедно върху проблемите, които още тогава формулирахме и решенията, които можем да предоставим днес. Заради различията помежду ни, смятаме, че в крайна сметка този текст стои между жанровете статия и дискусия.
Тогава си позволихме констатация, която, ако се освободи от нервността на изказа и непоследователността в критиката, би могла да звучи така: никой (държава, общество, преподавателска общност, студенти) не е на висотата на ролята си, никой не е легитимен; това не изключваше и не изключва самите нас.
Сега се насочихме към по-важната част – бъдещето.“
Така започва общата статия-дискусия, която произведохме чрез бавен, сложен и интересен процес (и на живо, и онлайн) и която е публикувана днес във в-к „Култура“. Тя, разбира се, е продукт на едно раздразнение от дългосрочните събития у нас. Опитахме да рационализираме това чувство и да го превърнем в разбиране: за университета, за проектността, за науката, за образованието, за държавата, за либерализма и за самите нас (тъй като сме различни по между си)… Вероятно ефектът отново ще е нулев, но смятам, че дори непостижимите неща заслужават съвместни усилия. Благодарим на в-к „Култура“ и за неочакваното доверие преди 10 години (ето тогавашната статия), и за отзивчивостта сега.
Авторите (по азбучен ред): Васил Видински, Галина Георгиева, Дарин Тенев, Еньо Стоянов, Йордан Люцканов, Лидия Динкова, Петя Абрашева, Юнуз М. Юнуз.
Тъй като говоренето за самото говорене е неприятно, след всички по-общи и по-конкретни предложения в статията (вижте ги), бих искал накрая да повторя само последното изречение: „…това обаче е все още текст; по-важно е какво да се прави.“
Всеки социален протест в полза на образованието е и ще бъде парадоксален – това са хора, които излизат със своите тела на площада, за да защитят своя интелект. Излизат, защото искат качество. В това има нещо наистина забележително и социално. Затова протестът е задължително политически – той мисли и освирква политиката. Вувузели срещу простотията.
Според мен е крайно време Министерството на регионалното развитие и благоустройството да предупреди, че магистралите, които усилено строят, всъщност водят директно към Терминал 2. Това означава, че в момента има два основни изхода – площадът или летището.
Засега повечето хора избират първото.
Image copyright CERN
Какво става с Големия адронен ускорител?
Медиите са много тихи напоследък; а всъщност в ЦЕРН светимостта се увеличава все повече и повече (както може да се види от графиката). Какво се случи дотук и какво ни очаква оттам нататък?
Следете ICHEP 2010 (Париж), от 22 до 28 юли.