общи приказки

NO55 Ash and Money from Teater NO99 on Vimeo.

Гугъл Хром имат експериментална лаборатория с пет интересни проекта.

Единият от тях се нарича Sketchbot и се състои в следното: роботи в Музея на науката (Лондон) скицират на живо върху пясък портрети на хора. Всеки човек по света може да се снима през Гугъл Хром и веднага след това да наблюдава (заедно с посетителите) как скициращият бот възпроизвежда образа в музея. Процесът се филмира, създава се едноминутен клип и после автоматично се качва във вашия Ютюб акаунт, така че само вие да го виждате. Разбира се, можете впоследствие да направите клипа публичен.

По време на скицирането виждате и самите посетители в музея – да обсъждат, снимат или просто да наблюдават процеса. Изпробвах експеримента няколко пъти и в крайна сметка реших да споделя този клип, в който самият аз изглеждам роботизиран, с антени.

Начален контекст
Това вероятно е дребен случай, но все пак… Петък е, 1 юли 2011. Още в сряда Кенаров е арестуван в Беларус без документи. Ситуацията е напрегната, защото от МВнР не могат да обяснят какво става, какво правят (на какъв етап са) и какво следва – нелеп информационен хаос и противоречиви слухове. А казусът не е чак толкова сложен в сравнение с други известни случаи. Всеки момент ще изтекат 48-те часа (в които може законно да бъде задържан в арест) и преди изтичането им е добре да си получи пасавана. Това обаче няма да стане; но още по-абсурдно е, че по-рано в медиите излиза следното:

Петък, 1 юли 2011, 10:48 часа
„Благодарение на бързата и ефективна намеса на временно управляващия мисията ни в Минск проблемът е бил разрешен, увериха от Министерство на външните работи. Очаква се Димитър да бъде освободен днес след обед, когато изтича 48-часовият му арест…“

До вечерта обаче няма все още никаква информация. Напрежението сред близките разбираемо се покачва. А думите „бързо” и „ефективно” губят смисъл. Разбира се, има далеч по-фрапантни случаи, така че може би това закъснение е напълно пренебрежимо. Но да се насочим към най-същественото – общуването.

…

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена

Редакторски намеси: Смисълът е максимално запазен, стилистиката е близо до случилото се, словоредът – надали, а интонацията – тя си е неповторима. Телефонните разговори бяха повече; в тях няма значение кои са участниците. От страна на Външно (поне трима души участваха) стои абревиатурата МВнР, а репликите на гражданите са анонимизирани до неизвестното х. Понятията „екстрадиран” и „консул” се употребяват на места некоректно, но пък спазвам достоверността на разказа.

.

ОТКЪС ОТ ПЪРВИЯ РАЗГОВОР
Консул-изненада
Петък, 20:00 вечерта. Кофти, срокът вече е изтекъл.
МВнР: Нека първо ви помоля този разговор да си остане между нас…
х: Защо? Не знам; не мога да обещая… Зависи от разговора.
МВнР: Нали знаете какво е в Беларус!
… [започва да тече таен разговор] …
МВнР: …и утре рано сутринта ще бъде екстрадиран с конвой до украинската граница.
х: Добре, разбрах. Бих искал да попитам, защото не схванах – кое от всичко това, което ми казахте, трябва да си остане между нас?
МВнР: Това, че току-що временно-изпълняващият дейността и консулът са тръгнали към Мозир; там ще са след малко повече от 4 часа…
х: Това ли?…

[х: Замислям се… Ние трябва да скрием от властите и милицията на Беларус, че към тях пътува официално консулът ни? Хм. Предполагам целта е той да свари милиционерите нощем и неподготвени. Ще се появи внезапно преоблечен като не-консул и ще каже: „Па!… Пасаван!” и Кенаров е свободен. Или направо ще го отвлекат от изолатора, нали пътували двама.
Хитър план; реших да не съобщавам публично за тайното движение на нашите власти. Апропо, консул-изненада ми прилича на куче-касичка; трябва да го сменя.]

.

ОТКЪС ОТ ВТОРИЯ РАЗГОВОР
На хотел в Минск
Събота сутринта, 09:00. Никой изобщо не се обажда от МВнР, не е ясно какво става или какво е станало. Звъним.
х: Ало…
МВнР: Консулът е сега при него с пасаван, всичко е наред. Но има промяна, няма да пътуват сега, а в понеделник със самолетния си билет.
х: Как така? Защо?… А дотогава къде ще бъдат?
МВнР: Всичко е наред. Ще отидат до Минск, и там ще бъдат на хотел. В понеделник ще си лети със своя билет, всичко е наред.
х: Е…
МВнР: Пак ще ви държа в течение.
х: …

[х: Държали ни в течение… само ние ги търсим. В хотел значи; а защо не в посолството? Странно… И с кого ли ще е в хотела; може да е сам? Или пък Кенаров заедно с консула? Или може би ще е под хотелски арест, а с него ще стои беларусокоса милиционерка… Егати, нещата вече въобще не изглеждат толкова зле!]

.

ОТКЪСИ ОТ ТРЕТИЯ РАЗГОВОР
1. Екзистенциални въпроси
Събота, един час по-късно, около 10:00, откъс от третия разговор. х е бесен на МВнР и взаимно си викат.
х: Как смеете да лъжете? Той в момента е в изолатора, консулът си е тръгнал, оставил му е пасаван и Кенаров изобщо не знае какво става.
МВнР: Консулът е при него! Никой не лъже, всичко е наред! Ние си вършим работата.
х: Ама вие просто непрекъснато лъжете, за какви хотели говорите…
МВнР: Консулът е…
х: Консулът не е при него! Сега е говорено с Димитър Кенаров, той е сам.
МВнР: …вие сте говорили с Димитър Кенаров?!… [ехидно] И как точно?
х: Милиционерите са му разрешили да се обади. Така.
МВнР: И какво сега, вие на него ли ще вярвате!
х: …

[х: Абе…]

.

2. МВнР: „Не можете да ми давате оценка”
Събота, 10:00, откъс от третия разговор.
х: Не ми викайте!
МВнР: Не ми викайте!
х: Не ми викайте!
МВнР: Не ми викайте!
… [продължават да си викат известно време] …
х: Вие знаете ли, че вече 4 (четири) пъти ме излъгахте, направо е удивително! Не може институция, министерство да се държи така. Вие просто не си вършите работата…
МВнР: Вие няма да ми давате на мен оценка!
х: Току-що ви я дадох.
МВнР: Нямате право да ми давате оценка!
х: Напротив, ето пак: не си вършите работата.
МВнР: Не!
х: Аз съм гражданин…
МВнР: Оценката – на изборите си я дайте!
х: …

[х: Леко удивление. Какви избори? Явно започнахме с политиката. Освен това после четири години… гражданско общество и чушки.]

.

ОТКЪСИ ОТ ЧЕТВЪРТИЯ РАЗГОВОР
1. МВнР: „Снощи бяхме на рожден ден”
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор. Внезапно всичко става по-мило; целта е да няма литературно четене-протест. Идеята на четенето е проста: да има най-сетне ясна и обективна информация от МВнР.
х: Вие разбирате ли, че това, което говорите от вчера: че снощи се бил обадил на майка си, защото там бил консулът… а той тогава нали пътуваше същият този консул? За това, че ще спи на хотел; за това, че не бил сам сега; за границата с Украйна…
МВнР: Вижте сега аз…
х: Няма какво да гледам.
МВнР: …снощи бяхме на рожден ден и…
х: …
МВнР: …и нали разбирате…
х: …
МВнР: …останахме до късно…
х: …
МВнР: Нали разбирате? И тази сутрин като съм говорил с консула в просъница сутринта…
х: …
МВнР: И съм бил сънен… и сигурно затова не съм разбрал. И съм се объркал…
х: g?@rtsrr–!?@@#%&&(^%^*++”=+?+”=%”!

Редакторска бележка: тук х е абсолютно неподготвен; според мен реакцията може да се предаде само анимационно.

.

2. Да не ви се случва, съветва МВнР.
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
х: Вижте, как да го кажа по-така: за първи път говоря с Министерство на външните работи…
МВнР: Така ли!?
х: Да! Толкова ли е странно; никога преди това не съм имал тази възможност. И да ви призная – много съм изненадан! Направо съм удивен…
МВнР: Дано никога не ви се наложи пак!
х: Да… и аз това се замислих… направо ми изглежда опасно сега.

.

3. Станахме си приятели
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
МВнР: Ето: и вчера, и сега… ние с вас толкова често се чуваме вече, че си станахме близки.
Х: Не, не сме!
МВнР: Приятели станахме.
Х: Не, не! Вие сте министерство и това е формален разговор. Представлявате министерството на външните…
МВнР: Като близки…
Х: Не!

[х: На косъм… А можеше да се сприятелим и после иди обяснявай.]

.

4. МВнР: „Щях да го изстрелям оттам”
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
МВнР: Вижте какво, ако зависеше от мен, щях да го изстрелям оттам!
х: Е, то остава да кажете нещо друго, всеки се хвали…
МВнР: Щях да го изстрелям оттам!
х: Няма как да проверим обаче. Не виждам как мога да ви вярвам след като вече…
МВнР: Щях да го изстрелям!
х:…

[х: Фукльо!]

.

5. Институционално кафе
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор. Тонът е вече съвсем мек, започват обяснения, става ясно откъде е дошло забавянето…
МВнР: …случват се грешки. Не правете излишни протести. В понеделник, ако искате, елате, каня ви на кафе, елате в Министерството, при нас…
х: Вие се шегувате?
МВнР: Не се шегувам изобщо, елате на кафе, да обсъдим, къде има пропуски, да си вземем бележка. Не правете публични протести… Да подобрим дейността си. Нали това е целта.
х: Аз ще приема думите ви като шега.
МВнР: Сериозно ви казвам. Каня…
х: Шега!

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена

…

Вследствие на всичко Димитър Кенаров престоя 5-6 дена в изолатор. След като напусна ареста в Мозир (Беларус), върна се в България и разказа за престоя си там, нещата се поуспокоиха. И скоро неприятните емоции ще се забравят. Реших обаче, че може би е добре да се съхранят веселите, фарсовите и абсурдните моменти. Иначе ще ги забравим и тях; и ще се смеем само на Беларус. Възприемам това не като проблем на конкретни хора, а като обща илюстрация на една забележителна система. Институцията първо защитава и пази себе си – бързо и ефективно.
Разбира се, самите разговори бяха гневни, манипулативни и напрегнати, имаше и изнудване, но сега ми изглеждат все по-смешни и глупави. И тогава, и сега обаче усещах абсурдността им. Абсолютно всичко това можеше да бъде спестено чрез едно съвсем просто действие – откритост. Но тя липсваше.

В крайна сметка всичко завърши по-бързо, защото имаше ясен натиск. Поука?

ПП
Иначе Митко ще напише скоро пътепис; това ще е по-важната и интересна част от тази история. Докато някой друг не закъса по-зле.

Това е запис от срещата на Бойко Борисов в Чикаго (3 февруари, вторник, православната църква „Свети Иван Рилски“). В него има едно донякъде важно съобщение (за евентуални бъдещи отношения с ДСБ) и един коментар за населението на България. Тъй като целият аудио-файл е доста дълъг (над 40 минути), тук съм оставил само най-важното – 40 секунди; чуйте го. Без коментар.

Транскрипция
„… ако има нещо радостно, е, сега, че с господин Костов намерихме общ език. Даже това българските медии не го знаят, но ние направихме няколко срещи…“

„…в България да останат да не казваш, ами това е основата на населението в момента – един милион цигани, седем-осемстотин хиляди турци, два милиона и половина пенсионери. Е, това е срещу ГЕРБ…“

„…и вие като избегахте, милион и половина… материалът, който се явява на избори или можеме да избираме като кадри, никак не е голям…“

Wise is the child that knows its father

Попаднах на тази английска поговорка докато четях статията „De-Centring the ‘Big Picture’: The Origins of Modern Science and the Modern Origins of Science“ на Андрю Кънингам и Пери Уилямс от декември 1993 (в The British Journal for the History of Science, том 26, брой 4, с. 407-432). В нея се проследява отслабването на еднозначното и идеологическо понятие за „научна революция през ХVІІ век“ като се прилага по-детайлен исторически подход. В резултат на това от революционен символ този период преминава към роднинска връзка със собствения си предходен контекст. Поговорката явно в този случай е направо теоретичен исторически модел, а не само епиграф в статията; и с този модел се критикуват Бътърфийлд, Койре, Кун…

God, give us grace to accept with serenity the things that cannot be changed, courage to change the things that should be changed, and the wisdom to distinguish the one from the other

Попаднах на тази известна молитва (вж. Карл Паул Райнхолд Нибур, The Serenity Prayer, 1943) докато преглеждах статията „Reality and Economic Theory“ на Пол Дейвидсън от лятото на 1996 (в Journal of Post Keynesian Economics, том 18, брой 4, с. 479-508). Там молитвата на Райнхолд Нибур е леко трансформирана, защото става дума за ергодични и неергодични реалности и тяхната разлика (immutable & transmutable realities & the wisdom to distinguish). Молитвата се явява в заключение като поуката от цялостния теоретичен анализ (506 страница), защото разграничението е същественото. Естествено, както се случва в научните среди историята не спира дотук; и отново в същото пост-кейнсианско списание, но през лятото на 2001, Дж. Баркли Роусър (младши) ще коментира същия цитат в статията си „Alternative Keynesian and Post Keynesian Perspectives on Uncertainty and Expectations“ (Journal of Post Keynesian Economics, том 23, брой 4, с. 545-566). Като заключителен коментар Роусър отбелязва, че фундаменталната несигурност (която разколебава и хипотезата за рационалните очаквания) се отнася дори до самото разграничаване, заради което се молим за мъдрост (558 страница); така би мислил дори Кейнс, добавя Роусър. И така – в първата статия молитвата е решение и описание на теоретичен икономически модел; във втората тя илюстрира проблем в същия този модел. Т.е. спори се какво е (постижима) мъдрост – дали можем да очакваме като икономисти хората да бъдат мъдри?
След кратко безрезултатно търсене установих, че цитирането на тази молитва е явно пост-кейнсианско явление. При това спорадично – май съм улучил почти единствените научни икономически позовавания, но както се вижда те са симптоматични за разбирането на самата теория и нейните търсения (може да се добави за пълнота и „Theory of Decision under Uncertainty“ [pdf] на Ицхак Жилбоа от юли 2008).

Понякога колкото и да се занимаваш с наука попадаш на мъдрост. Обикновенно тя е кратка и наситена, а обясненията към нея – излишно обширни. Както опитах да илюстрирам подробно тук.

Иначе и двете срещи с мъдростта бяха някак неочаквани. Е, все пак една от най-силните и най-банални страни на поговорките е, че не зависят от контекста, а той зависи от тях. Затова винаги могат да го поемат, понесат и трансформират. Например – цитираната молитва може да се срещне освен в статиите на пост-кейнсианците, също и в романа Кланица 5 на Кърт Вонегът, или написана на латински върху гърба на албума Re-ac-tor на Нийл Йънг, или в идеологията и сувенирите на организацията „Анонимни алкохолици“, или в патриотичното видео „Надежда“ (תִּקְוָה) на Subliminal & The Shadow, също и при Бил Клинтън, при Станишев, в една песничка на 50 cent, в романа Заслушани в молитвата на вселената от „събирача на лайна“ Марло Морган, или татуирана на дясната ръка на Роби Уйлямс (където вместо Бог присъства естествено Елвис), а сигурно я има и при Стивън Кинг и така нататък…

Мъдростите са крилати не само, защото ни отвеждат в метафизиката, но и защото се движат бързо и навсякъде; преминават разстояния и свързват различия; и най-важното – летят над времето като се повтарят. А това е много досадно.

The urgent does not leave time for the important

Днес разгледах сайта „Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България„. Позаинтересувах се, тъй като в трудовия ми договор е записано, че съм към клас „аналитични специалисти“ и отдавна се каня да проверя какво точно означава това. Разглеждам класовете и разбирам, че са подредени йерархично (според образователното и квалификационно ниво; вж. за това послеслова). Има общо 9 класа, първите четири са:

Клас 1 – Президент, законодатели, висши служители и ръководители
Клас 2 – Аналитични специалисти
Клас 3 – Техници и други приложни специалисти
Клас 4 – Административен персонал
…

Ето какво се казва за втория клас:

„Аналитичните специалисти увеличават съществуващите знания в дадена област, прилагат научни или художествени методи, концепции и теории и изучават системно водещите постижения в тази област или са ангажирани с изпълнение на някаква комбинация от посочените дейности. Професиите и длъжностите в този клас изискват знания и умения, отговарящи на изискванията на минимум шесто образователно и квалификационно ниво.

Аналитичните специалисти обикновено изпълняват задачи по: провеждане на изследвания и анализиране на резултатите от тях; разработване на концепции, теории, методологии и методики; прилагане на съществуващите знания в областта на физическите и математическите науки, инженерните науки и технологии, хуманитарните науки, включително медицинските науки и обществените науки; провеждане на теоретическо или практическо обучение по една или повече дисциплини на различни образователни равнища; обучение на лица със специални образователни потребности и/или хронични заболявания; осигуряване на различни видове стопански, юридически и социални услуги; създаване на произведения на изкуството; подготовка на научни доклади и съобщения. В някои случаи към задълженията им се включват и задачи по осъществяване на контрол на други работещи.“

Класът на аналитичните специалисти се подразделя съответно на четири подкласа:

Подклас 21 – Физици, математици и инженерни специалисти
Подклас 22 – Природонаучни и здравни специалисти
Подклас 23 – Преподаватели
Подклас 24 – Други аналитични специалисти

А подклас 23 (Преподаватели) се диференциира в шест групи:

Група 231 – Преподаватели в университети, колежи и други висши училища
Група 232 – Учители в средни училища
Група 233 – Учители в детски градини, в начални и основни училища
Група 234 – Учители в специални детски градини и училища
Група 235 – Помощник-директори и сродни на тях в системата на народната просвета
Група 236- Друг педагогически персонал

Тъй като 231 е единична група, тя се записва като 2310 – нулата е знак, че няма повече подразделения (подгрупи). Именно в рамките на единичната група се разграничават вече и различните конкретни длъжности (със съответните им длъжностни характеристики). Длъжността се отделя от класовете и групите с пауза, например: 2310 хххх.
И така „главен асистент“ (в единична група 2310) се определя като длъжност 7002. Където 7 е знак за образователно-квалификационно ниво „магистър“ (т.е. отчита се минималната необходима квалификация). А 002 показва поредността на длъжностите в рамките на единичната група по азбучен ред (асистент, главен асистент, доцент, лектор…). Двете нули са очевидно застраховка да не би списъкът от видовете преподаватели да надхвърли някой ден 99… Шегата настрана, просто кодът е 8-цифрен, за да има стандартизация при всички класове (очевидно в някои групи длъжностите могат да бъдат доста).

Всичко това може да се види съвсем прегледно и ясно само на една страница. Там ще намерите и описанията на всеки тип – клас, подклас, група, единична група…

ПП
Интересно е, че има девет образователно-квалификационно нива (вж. повече в рубрика методология). Те помагат за йерархизирането и подразделянето; ето най-високите от тях:

ОКН 6 – образователно-квалификационна степен “бакалавър”;
ОКН 7 – образователно-квалификационна степен “магистър”;
ОКН 8 – длъжността се упражнява по призвание;
ОКН 9 – длъжността се заема чрез избор;