МВнР: „Снощи бяхме на рожден ден”

Posted on by Видински

Начален контекст
Това вероятно е дребен случай, но все пак… Петък е, 1 юли 2011. Още в сряда Кенаров е арестуван в Беларус без документи. Ситуацията е напрегната, защото от МВнР не могат да обяснят какво става, какво правят (на какъв етап са) и какво следва – нелеп информационен хаос и противоречиви слухове. А казусът не е чак толкова сложен в сравнение с други известни случаи. Всеки момент ще изтекат 48-те часа (в които може законно да бъде задържан в арест) и преди изтичането им е добре да си получи пасавана. Това обаче няма да стане; но още по-абсурдно е, че по-рано в медиите излиза следното:

    Петък, 1 юли 2011, 10:48 часа
    „Благодарение на бързата и ефективна намеса на временно управляващия мисията ни в Минск проблемът е бил разрешен, увериха от Министерство на външните работи. Очаква се Димитър да бъде освободен днес след обед, когато изтича 48-часовият му арест…“

До вечерта обаче няма все още никаква информация. Напрежението сред близките разбираемо се покачва. А думите „бързо” и „ефективно” губят смисъл. Разбира се, има далеч по-фрапантни случаи, така че може би това закъснение е напълно пренебрежимо. Но да се насочим към най-същественото – общуването.

…

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена

Редакторски намеси: Смисълът е максимално запазен, стилистиката е близо до случилото се, словоредът – надали, а интонацията – тя си е неповторима. Телефонните разговори бяха повече; в тях няма значение кои са участниците. От страна на Външно (поне трима души участваха) стои абревиатурата МВнР, а репликите на гражданите са анонимизирани до неизвестното х. Понятията „екстрадиран” и „консул” се употребяват на места некоректно, но пък спазвам достоверността на разказа.

.

ОТКЪС ОТ ПЪРВИЯ РАЗГОВОР
Консул-изненада
Петък, 20:00 вечерта. Кофти, срокът вече е изтекъл.
МВнР: Нека първо ви помоля този разговор да си остане между нас…
х: Защо? Не знам; не мога да обещая… Зависи от разговора.
МВнР: Нали знаете какво е в Беларус!
… [започва да тече таен разговор] …
МВнР: …и утре рано сутринта ще бъде екстрадиран с конвой до украинската граница.
х: Добре, разбрах. Бих искал да попитам, защото не схванах – кое от всичко това, което ми казахте, трябва да си остане между нас?
МВнР: Това, че току-що временно-изпълняващият дейността и консулът са тръгнали към Мозир; там ще са след малко повече от 4 часа…
х: Това ли?…

[х: Замислям се… Ние трябва да скрием от властите и милицията на Беларус, че към тях пътува официално консулът ни? Хм. Предполагам целта е той да свари милиционерите нощем и неподготвени. Ще се появи внезапно преоблечен като не-консул и ще каже: „Па!… Пасаван!” и Кенаров е свободен. Или направо ще го отвлекат от изолатора, нали пътували двама.
Хитър план; реших да не съобщавам публично за тайното движение на нашите власти. Апропо, консул-изненада ми прилича на куче-касичка; трябва да го сменя.]

.

ОТКЪС ОТ ВТОРИЯ РАЗГОВОР
На хотел в Минск
Събота сутринта, 09:00. Никой изобщо не се обажда от МВнР, не е ясно какво става или какво е станало. Звъним.
х: Ало…
МВнР: Консулът е сега при него с пасаван, всичко е наред. Но има промяна, няма да пътуват сега, а в понеделник със самолетния си билет.
х: Как така? Защо?… А дотогава къде ще бъдат?
МВнР: Всичко е наред. Ще отидат до Минск, и там ще бъдат на хотел. В понеделник ще си лети със своя билет, всичко е наред.
х: Е…
МВнР: Пак ще ви държа в течение.
х: …

[х: Държали ни в течение… само ние ги търсим. В хотел значи; а защо не в посолството? Странно… И с кого ли ще е в хотела; може да е сам? Или пък Кенаров заедно с консула? Или може би ще е под хотелски арест, а с него ще стои беларусокоса милиционерка… Егати, нещата вече въобще не изглеждат толкова зле!]

.

ОТКЪСИ ОТ ТРЕТИЯ РАЗГОВОР
1. Екзистенциални въпроси
Събота, един час по-късно, около 10:00, откъс от третия разговор. х е бесен на МВнР и взаимно си викат.
х: Как смеете да лъжете? Той в момента е в изолатора, консулът си е тръгнал, оставил му е пасаван и Кенаров изобщо не знае какво става.
МВнР: Консулът е при него! Никой не лъже, всичко е наред! Ние си вършим работата.
х: Ама вие просто непрекъснато лъжете, за какви хотели говорите…
МВнР: Консулът е…
х: Консулът не е при него! Сега е говорено с Димитър Кенаров, той е сам.
МВнР: …вие сте говорили с Димитър Кенаров?!… [ехидно] И как точно?
х: Милиционерите са му разрешили да се обади. Така.
МВнР: И какво сега, вие на него ли ще вярвате!
х: …

[х: Абе…]

.

2. МВнР: „Не можете да ми давате оценка”
Събота, 10:00, откъс от третия разговор.
х: Не ми викайте!
МВнР: Не ми викайте!
х: Не ми викайте!
МВнР: Не ми викайте!
… [продължават да си викат известно време] …
х: Вие знаете ли, че вече 4 (четири) пъти ме излъгахте, направо е удивително! Не може институция, министерство да се държи така. Вие просто не си вършите работата…
МВнР: Вие няма да ми давате на мен оценка!
х: Току-що ви я дадох.
МВнР: Нямате право да ми давате оценка!
х: Напротив, ето пак: не си вършите работата.
МВнР: Не!
х: Аз съм гражданин…
МВнР: Оценката – на изборите си я дайте!
х: …

[х: Леко удивление. Какви избори? Явно започнахме с политиката. Освен това после четири години… гражданско общество и чушки.]

.

ОТКЪСИ ОТ ЧЕТВЪРТИЯ РАЗГОВОР
1. МВнР: „Снощи бяхме на рожден ден”
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор. Внезапно всичко става по-мило; целта е да няма литературно четене-протест. Идеята на четенето е проста: да има най-сетне ясна и обективна информация от МВнР.
х: Вие разбирате ли, че това, което говорите от вчера: че снощи се бил обадил на майка си, защото там бил консулът… а той тогава нали пътуваше същият този консул? За това, че ще спи на хотел; за това, че не бил сам сега; за границата с Украйна…
МВнР: Вижте сега аз…
х: Няма какво да гледам.
МВнР: …снощи бяхме на рожден ден и…
х: …
МВнР: …и нали разбирате…
х: …
МВнР: …останахме до късно…
х: …
МВнР: Нали разбирате? И тази сутрин като съм говорил с консула в просъница сутринта…
х: …
МВнР: И съм бил сънен… и сигурно затова не съм разбрал. И съм се объркал…
х: g?@rtsrr–!?@@#%&&(^%^*++”=+?+”=%”!

Редакторска бележка: тук х е абсолютно неподготвен; според мен реакцията може да се предаде само анимационно.

.

2. Да не ви се случва, съветва МВнР.
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
х: Вижте, как да го кажа по-така: за първи път говоря с Министерство на външните работи…
МВнР: Така ли!?
х: Да! Толкова ли е странно; никога преди това не съм имал тази възможност. И да ви призная – много съм изненадан! Направо съм удивен…
МВнР: Дано никога не ви се наложи пак!
х: Да… и аз това се замислих… направо ми изглежда опасно сега.

.

3. Станахме си приятели
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
МВнР: Ето: и вчера, и сега… ние с вас толкова често се чуваме вече, че си станахме близки.
Х: Не, не сме!
МВнР: Приятели станахме.
Х: Не, не! Вие сте министерство и това е формален разговор. Представлявате министерството на външните…
МВнР: Като близки…
Х: Не!

[х: На косъм… А можеше да се сприятелим и после иди обяснявай.]

.

4. МВнР: „Щях да го изстрелям оттам”
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор.
МВнР: Вижте какво, ако зависеше от мен, щях да го изстрелям оттам!
х: Е, то остава да кажете нещо друго, всеки се хвали…
МВнР: Щях да го изстрелям оттам!
х: Няма как да проверим обаче. Не виждам как мога да ви вярвам след като вече…
МВнР: Щях да го изстрелям!
х:…

[х: Фукльо!]

.

5. Институционално кафе
Събота, 11:00, откъс от четвъртия разговор. Тонът е вече съвсем мек, започват обяснения, става ясно откъде е дошло забавянето…
МВнР: …случват се грешки. Не правете излишни протести. В понеделник, ако искате, елате, каня ви на кафе, елате в Министерството, при нас…
х: Вие се шегувате?
МВнР: Не се шегувам изобщо, елате на кафе, да обсъдим, къде има пропуски, да си вземем бележка. Не правете публични протести… Да подобрим дейността си. Нали това е целта.
х: Аз ще приема думите ви като шега.
МВнР: Сериозно ви казвам. Каня…
х: Шега!

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена

…

Вследствие на всичко Димитър Кенаров престоя 5-6 дена в изолатор. След като напусна ареста в Мозир (Беларус), върна се в България и разказа за престоя си там, нещата се поуспокоиха. И скоро неприятните емоции ще се забравят. Реших обаче, че може би е добре да се съхранят веселите, фарсовите и абсурдните моменти. Иначе ще ги забравим и тях; и ще се смеем само на Беларус. Възприемам това не като проблем на конкретни хора, а като обща илюстрация на една забележителна система. Институцията първо защитава и пази себе си – бързо и ефективно.
Разбира се, самите разговори бяха гневни, манипулативни и напрегнати, имаше и изнудване, но сега ми изглеждат все по-смешни и глупави. И тогава, и сега обаче усещах абсурдността им. Абсолютно всичко това можеше да бъде спестено чрез едно съвсем просто действие – откритост. Но тя липсваше.

В крайна сметка всичко завърши по-бързо, защото имаше ясен натиск. Поука?

ПП
Иначе Митко ще напише скоро пътепис; това ще е по-важната и интересна част от тази история. Докато някой друг не закъса по-зле.