Аристотел Гаврилов

29 януари 1921 г. – 15 август 2011 г.

Факти: релационната теория за съзнанието, българската дискусия по този въпрос и четвъртото писмо до Лилия Гурова от 2008 година… Като край и поклонение, ето откъс от първото:

Из Писмо до Лилия Гурова. Има ли „Българската дискусия за природата на съзнанието“ своя предистория?

Централният проблем, подлежащ на анализ, засяга съотношението субект-обект на взаимодействието. Оказва се, че между тях е налице удивително взаимопроникване на същностите. Едното съществува чрез съществуването на другото. Организмът като вид е плод на определени условия на средата, закодирани в генетичния му код. Те са негови условия, вътре в него. Организмът като индивид пък е свой за тях, техен питомник, комуто доставят необходимите ресурси за задоволяване на потребностите му. От тази взаимопроникваща диалектика се ражда отношението като дадена вътрешна нагласа, подбуда, мотив за действие на субекта – непосредствено спрямо жизнено значимите за него елементи на средата (= компонент на дразнимостта) или опосредствено спрямо тях чрез жизнено неутрални за него елементи на средата (= психическо). Всичко това слага своя отпечатък върху външните поведенчески актове в живата природа. Те не протичат механично, по шаблон, нито безразборно-хаотично, а избирателно, с оглеждане, съгласно съдържателните предписания на съответния генетичен код

София, 25.11.2004

Поклонението ще бъде утре – 18 август (четвъртък) от 12.30 ч. в Траурната зала на Централните Софийски гробища. Информацията е налична и в специално създадената страница за Аристотел Гаврилов: aristotelgavrilov.wordpress.com.

Добрин Спасов

1 януари 1926 г. – 17 септември 2010 г.

Произволен откъс от 2005: „Връщането към витгенщайнианската ‘семейна прилика’ не може да помогне на никакви модерни антиаристотелианци, защото се препъва например във въпроса: по какво се различават, да речем, нюансите на синьото от нюансите на червеното? Защо образуват две различни ‘семейства’? Ако техните елементи не можеха да бъдат анализирани като особено + общо (особени оттенъци на едно и също свойство), видовете прилика и основаните върху тях различни серии от приличащи си неща биха били невъзможни и немислими. Ето защо, според мен, и до днес няма по-разумен възглед за универсалиите от древната теза, че те съществуват in re, без от това да престават да бъдат еднакво в различното.“

* Погребението е утре, 11:30, Ритуална зала на Централните софийски гробища.

Иван Пунчев

9 юни 1942 г. – 13 септември 2009 г.

Произволен откъс: „…[тук] се крие загадъчното „космическо” преизобилие на математико-логическите конструкции – то е образ на космическото многообразие на потенциално възможните абстрактни системи – днешната „инфлационна” космология се връща към моделите на Голямата Вселена като актуално-безкрайно множество от космологични светове с безкрайно структурно разнообразие.“