Amedee

Малки, стари, дървени маси. Не е запушено, въпреки, че хората пушат. Има класическа или етно-музика за фон, спокойно може да се говори, без да се напрягаш. Светлината е приглушена, все пак е достатъчно силна, за да може да се виждат шахматните фигури на съседната маса. Двете момчета гледат в една и съща точка. Дълго. На нашата маса има три книги – Езра Паунд, Книга върху историята на срама, Холандско-английски речник. Чаят е в прозрачна, стъклена чаша. За момент мълчим. Гледам хората наоколо. Собственикът е възрастен, но много жив, с прошарена дълга брада и очила; играе незнайна за мен игра на собствената си маса. Поглеждам към червената свещ…
– А какво мислиш за Европа?

Amedee
Muntstraat 4, 3000 Leuven

2 коментара към “Amedee”

  1. ВРЪВ
    22.10. … е рождения ми ден :) , не че това има значение,но в случая ми беше интересно да съпоставя случващия ни се живот като едновременност във времето … Това,което прочетох ми хареса. Спомни ми едно мое преживяване преди много по 10 есени-лета,на брега Дунав, Връв се казваше мястото,близо до Брегово, все имена от брега на голямата река …Малки дървени масички,вероятно подобни на тези,за които прочетох,иначе книжките,които си носех бяха други, уличките оскъдни откъм хора бяха,но пък щедри и безкрайни на простор и небеса, до болезненост родни… Не с пустотата на „Пустата земя“, но смълчаност и безлюдност -да, … Далечен спомен, близки небеса …и сега може би пак там при теб „Чаят е в прозрачна, стъклена чаша“ и отново ти се иска да попиташ „А какво мислиш за Европа?“
    … „Гледам хората наоколо“…
    Аз – също. Гледам хората. Търся хората.
    Наоколо е тишина.
    Юлия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *