Началото на ХVІІ век е историческият период, в който възниква съвременната математизирана физика – една от най-радикалните промени в Западната култура.
Вие може би мислите, че философията е книга, която принадлежи на въображението на един човек, подобно на „Илиада“ или „Безумният Роланд“ — книги, по отношение на които най-малко значение има въпросът, вярно ли е това, което е написано в тях. Не, синьор Сарси, работата не стои така. Философията е написана в тази величествена книга, която постоянно лежи отворена пред нашите очи (имам предвид природата), но която е невъзможно да се разбере, ако не научим предварително нейния език и ако не познаваме буквите, с които тя е написана. А нейният език е език на математиката и нейните фигури са триъгълници, окръжности и други геометрически фигури, без помощта на които е невъзможно да се разбере в нея по човешки даже и една дума; без тях ние можем само напразно да бродим в тъмен лабиринт.
Цитатът е от произведението Il Saggiatore, nel quale con bilancia squisita e giusta si ponderano le cose contenute nella Libra (1623) (думата „saggiatore“ може да се преведе и като „точна везна“, и като „изпитател“). Съчинението е отговор на Орацио Граси (1583-1654) и неговата книга Libra astronomica ac philosophica qua Galilaei Galilaei opiniones de cometis a Mario Guicucio in Florentina Academia expositae, atque in lucem nuper editae, examinantur a Lothario Sarsio Sigensano (1619), публикувана, както си личи и от заглавието, под псевдонима Лотарио Сарси и насочена директно срещу Галилей. Играта на думи ясно противопоставя Галилеевата точна везна (Saggiatore) срещу обикновената везна (Libra) на Граси-Сарси.
Книгата на Галилей не е превеждана на български език, но този изключително известен откъс, превърнал се в един от символите на съвременната наука, е поместен в бележките към първия том от избраните произведения на Галилей.
Галилей, Галилео (1984) – Избрани произведения – Звездно съобщение, Диалог за двете главни системи на света – Птолемеевата и Коперниковата, в 2 тома, том І, превод Симеон Тодоров; София: Наука и изкуство, 559 с.