Изразът „критически подход“ може да се разбира по множество начини, но в един от случаите се наблюдава следното: чрез критиката можем да илюстрираме емпиричния произход на идеите си и едновременно с това да освободим себе си за създаване на нови и по-мощни понятия. Дали всички идеи имат еднозначно емпиричен произход е съвсем друг казус и не се отнася до методологическия проблем, който искам да илюстрирам и който можем да назовем емпирическа диалектическа редукция. Споменаването на Дейвид Хюм в случая е очаквано, но появата на Ернст Мах е далеч по-съществена – вж. критиката му към експеримента с въртящото се ведро на Нютон, която впоследствие става известна, благодарение на Алберт Айнщайн, като принципът на Мах.
„Защо е необходимо да сваляме от олимпийските върхове на Платон основните идеи на мисълта в естествената наука и да се опитваме да разкрием техния земен произход? Отговор: за да освободим тези идеи от наложеното върху тях табу и по такъв начин да постигнем по-голяма свобода при създаването на идеите и понятията. Безсмъртният принос на Д. Хюм и Е. Мах се състои в това, че те преди всички други създадоха този критически подход.“ – Айнщайн 2005, 145; добавен курсив.
Айнщайн, Алберт (2005) – Специална и обща теория на относителността. Популярно изложение, превод Михаил Бушев [по Relativity: The Special and The General Theory. A Popular Exposition]; София: Прометей, 176 с.