Вторият лабиринт

Още през 1676 година Лайбниц говори за два лабиринта (впоследствие разделението се повтаря и в произведението Теодицея):

– Първият е на участта, предопределеността и свободата…
– Вторият е на континуума, времето, мястото, безкрайността…

През същата година, в рамките на около 10 дена (докато пътува с кораб към Холандия), той написва диалога Pacidius Philalethi, в който се разглежда именно втория лабиринт. Симптоматично е подзаглавието на диалога – „Първа философия на движението“ (Prima de Motu Philosophia). Това не толкова популярно произведение прокарва началния маршрут из лабиринта и се вижда, че загадката на континуума трябва неминуемо да се разглежда през философията на движението. По този повод ще изложа някои свои наблюдения, както и части от чужди коментари или анализи.

Проблемът ми се струва интересен, но засега няма да търся философско решение, а историко-философско проследяване.

Като изворна литература ползвам тези две издания:

Leibniz, Gottfried (1923-…)Gottfried Wilhelm Leibniz: Sämtliche Schriften und Briefe, под общата редакция на Preußischen Akademie der Wissenschaften ; Darmstadt/Leipzig: Otto Reichl Verlag, 1923-…
Leibniz, Gottfried (2001)The Labyrinth of the Continuum: Writings on the Continuum Problem, 1672-1686, преводач Richard T. W. Arthur, поредица „The Yale Leibniz“, под общата редакция на Daniel Garber и Robert C. Sleigh; Yale: Yale University Press, 2001, lxxxviii-484 с.

Диалогът „Пацидий към Филалет“ е написан на латински език и в него участват четири персонажа (в интернет на свободен достъп е единствено руският превод). Още в началото се твърди, че преходът между геометрия и физика е труден и именно науката за движението (която все още липсва) трябва да може да спомогне за тази връзка като намери общото между материя и форма, умозрителност и практика…
В такъв смисъл науката (философията) за движението ще има обединяващ и интердисциплинарен характер и за самото метазнание (наука); или накратко: форономията е физическа логика, твърди Пацидий, точно както геометрията е математическа логика. Всъщност „форономия“ е понятие, използвано от Лайбниц и Кант за обозначаване на това, което днес наричаме кинематика – ето това е съставната връзка на втория лабиринт.

По такъв начин континуумът е непрекъснатост и на науките. Форономията свързва концептуално това, което е реално свързано в природата. Следващата стъпка е да се види мястото на динамиката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *