Внезапни мъдрости

  • Wise is the child that knows its father
    • Попаднах на тази английска поговорка докато четях статията „De-Centring the ‘Big Picture’: The Origins of Modern Science and the Modern Origins of Science“ на Андрю Кънингам и Пери Уилямс от декември 1993 (в The British Journal for the History of Science, том 26, брой 4, с. 407-432). В нея се проследява отслабването на еднозначното и идеологическо понятие за „научна революция през ХVІІ век“ като се прилага по-детайлен исторически подход. В резултат на това от революционен символ този период преминава към роднинска връзка със собствения си предходен контекст. Поговорката явно в този случай е направо теоретичен исторически модел, а не само епиграф в статията; и с този модел се критикуват Бътърфийлд, Койре, Кун…
  • God, give us grace to accept with serenity the things that cannot be changed, courage to change the things that should be changed, and the wisdom to distinguish the one from the other
    • Попаднах на тази известна молитва (вж. Карл Паул Райнхолд Нибур, The Serenity Prayer, 1943) докато преглеждах статията „Reality and Economic Theory“ на Пол Дейвидсън от лятото на 1996 (в Journal of Post Keynesian Economics, том 18, брой 4, с. 479-508). Там молитвата на Райнхолд Нибур е леко трансформирана, защото става дума за ергодични и неергодични реалности и тяхната разлика (immutable & transmutable realities & the wisdom to distinguish). Молитвата се явява в заключение като поуката от цялостния теоретичен анализ (506 страница), защото разграничението е същественото. Естествено, както се случва в научните среди историята не спира дотук; и отново в същото пост-кейнсианско списание, но през лятото на 2001, Дж. Баркли Роусър (младши) ще коментира същия цитат в статията си „Alternative Keynesian and Post Keynesian Perspectives on Uncertainty and Expectations“ (Journal of Post Keynesian Economics, том 23, брой 4, с. 545-566). Като заключителен коментар Роусър отбелязва, че фундаменталната несигурност (която разколебава и хипотезата за рационалните очаквания) се отнася дори до самото разграничаване, заради което се молим за мъдрост (558 страница); така би мислил дори Кейнс, добавя Роусър. И така – в първата статия молитвата е решение и описание на теоретичен икономически модел; във втората тя илюстрира проблем в същия този модел. Т.е. спори се какво е (постижима) мъдрост – дали можем да очакваме като икономисти хората да бъдат мъдри?
      След кратко безрезултатно търсене установих, че цитирането на тази молитва е явно пост-кейнсианско явление. При това спорадично – май съм улучил почти единствените научни икономически позовавания, но както се вижда те са симптоматични за разбирането на самата теория и нейните търсения (може да се добави за пълнота и „Theory of Decision under Uncertainty“ [pdf] на Ицхак Жилбоа от юли 2008).

    Понякога колкото и да се занимаваш с наука попадаш на мъдрост. Обикновенно тя е кратка и наситена, а обясненията към нея – излишно обширни. Както опитах да илюстрирам подробно тук.

    Иначе и двете срещи с мъдростта бяха някак неочаквани. Е, все пак една от най-силните и най-банални страни на поговорките е, че не зависят от контекста, а той зависи от тях. Затова винаги могат да го поемат, понесат и трансформират. Например – цитираната молитва може да се срещне освен в статиите на пост-кейнсианците, също и в романа Кланица 5 на Кърт Вонегът, или написана на латински върху гърба на албума Re-ac-tor на Нийл Йънг, или в идеологията и сувенирите на организацията „Анонимни алкохолици“, или в патриотичното видео „Надежда“ (תִּקְוָה) на Subliminal & The Shadow, също и при Бил Клинтън, при Станишев, в една песничка на 50 cent, в романа Заслушани в молитвата на вселената от „събирача на лайна“ Марло Морган, или татуирана на дясната ръка на Роби Уйлямс (където вместо Бог присъства естествено Елвис), а сигурно я има и при Стивън Кинг и така нататък…

    Мъдростите са крилати не само, защото ни отвеждат в метафизиката, но и защото се движат бързо и навсякъде; преминават разстояния и свързват различия; и най-важното – летят над времето като се повтарят. А това е много досадно.

  • The urgent does not leave time for the important
  • Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *