събития

Без да а е забележителна, срещата с основателя на Уикипедия беше хубава, стегната и на места дори по-дълбока от очакванията ми. Надявам се скоро да се появи видео-запис (благодарение на optimiced), така че няма да преразказвам събитието, а ще използвам Уейлс като повод.

* Добавено по-късно: видеото се появи онлайн, вижте го.

Преди време пуснах едни свободни и начални разсъждения под името „Чернова: Общественият интерес и БиБиСи„. Това е продължение, макар темата на пръв поглед да е различна.

4. Принципът е цел и процес.
Принципите, с които конструираме нещата, не са нашите основания; нито са нашите реализирани граници. По-гъвкавото и ежедневно разбиране е, че принципът е това, към което се стремим. Въпреки, че изказването е исторически тривиално (срв. Фихте с „тетичните съждения“, 1794), тук има една малка и любопитна подробност. Смислеността на едно начинание или на една идея не е единствено в нейната окончателна реализация, смислено може да е самото действие, самият процес и тук не става дума за философската категория ‘ставане’, а просто:
– Уикипедия не е нужно да бъде последната енциклопедия, за да бъде добра.
– процесът по организация не е нужно да бъде краен, за да бъде ефективен.
– постигането на свобода не е нужно да бъде нейното получаване, достатъчно е това, което наричаме ‘освобождаване’.
* А това означава, че най-съществената част от принципа е неговата процесуалност.

5. Неуспешните принципи се провалят контекстуално.
Нека говорим за момент единствено за безвредните принципи: можем ли да отличим предварително един ‘ефективен, но непостижим принцип’ (какъвто всъщност е Уикипедия) от един ‘неефективен и непостижим принцип’ (например неуспешното начинание Nupedia – първичната иницатива на Уейлс)? Отговорът трябва да е емпиричен, а не принципен, защото е изключително трудно да се познава цялостният контекст, а неуспешните безвредни проекти са винаги неуспешни контекстуално (поради тази причина могат да бъдат повтаряни в друга среда). Ето така средата ограничава принципите.
* А това означава, че следващата съществена част от принципа е неговото контекстуално взаимодействие.

6. Анархизмът има граници; както и принципите.
В своята същност Уикипедия повтаря идеологията и структурата на ‘анархизма’. За да не се отъждествява това с думата анархия (хаос), нека се обърнем към изконното значение на ἀναρχος + съвременната теоретизация върху него: обществото е по-важно и същностно от централизираната власт на държавата; и свободата е не само възможна, но се проявява спонтанно именно в общностите (а не само индивидуално). Това би звучало напълно утопично, ако нямаше много конкретни неща, реализирани именно по този начин. Но също така е добре да се знае, че универсалната приложимост на подобна идея засега е силно ограничена.
Предимството на Свободната енциклопедия е, че тя е начинание от областта на знанието и осъществявано чрез доброволен труд (което и от двете да се промени, ефективността и съответно правилата биха били различни). Не е случайно, че Уейлс отказа да спекулира по въпроса дали (ползвайки опит от енциклопедията) е възможна икономика, основана на солидарността. Уикипедия не предначертава бъдещето на човечеството, а само определя частично настоящето и оголва предразсъдъците на миналото.
* А това означава, че принципите не са универсални закони и тяхното приложение е ограничено.

ПП
Мисля си, че бих бил скептичен към уики-идеята, ако чуя за нея преди да я видя реализирана. Би ми изглеждало невъзможно и непрофесионално – и това е моят предразсъдък. Т.е. наличието на подобно явление е изключително ценно и като самопознание.

Днес изненадващо разбрах, че войната в Ирак била вече приключила. При това преди около месец – на 22 ноември 2008 година. Чувствам се много неловко, че залисан в работа съм пропуснал това събитие; или пък съм решил, че повтарят изявлението на Буш за победа в Ирак от преди 5 години. Още повече, че Република България участва във войната; така де – излиза, че държавата спечели – нали на 17 декември се прибраха и последните български войници.

Инициативата за подобно патриотично съобщение е на анонимния автор от zombietime.com*, който очевидно говори с гласа на народа – „we the people have taken it upon ourselves to commemorate November 22, 2008 as the day of victory“.

Това надали е важно събитие, че някой анонимно, но от името на народа, е обявил някъде нещо. Но вследствие на драматизма и гордостта в съобщението множество блогове и сайтове в интернет се присъединяват към „края на войната“ и заедно с факта на постоянно намаляващите жертви напоследък и изтеглящите се контингенти, това си става почти реалност. Ако трябва да съм прецизен обаче хората не се присъединяват толкова към края на войната, а директно към победата в Ирак. Като илюстрация има множество красиви и трогателни снимки на снаряжени американски войници сред усмихнати иракски деца. На победителите – честито!

–
* За съжаление авторът на зомбитайм е официално анонимен:
Q: Who are you?
A: I choose to remain anonymous.

На 91.00 MHz вече има само шум. Отдавна исках да направя коментар заради това, че БиБиСи спря да излъчва в София и вече няма начин да се слуша чрез радио. Причината за този регрес е естествено СЕМ.

(а) Коментарът, който исках да напиша щеше да е личен, тъй като ме засегна пряко – това беше единствената станция, която слушах редовно. Това не означава, че съм бил съмишленик или дори съгласен с техните анализи, коментари или интерпретации на събития. Причината да ги слушам бе от друго естество – просто това бяха радиопредавания (спортни, културни, политически, социални, икономически, екологични, чисто музикални), чиито професионализъм, качество на подбора, начини за общуване със слушателите, дълбочина на прогнозите и хумор бяха на ниво, което надхвърля в пъти останалия радио-ефир. Не съм бил почитател на това, което казват, а на това как го правят – привличаше ме професионализмът.
(б) После се отказах да правя лични коментари. Пострадалите от това решение на СЕМ са реално съвсем малък процент (от 1% до 5% в различните проучвания). От друга страна има по-драматични събития, заради които човек действително да се жалва. Дори накрая осъзнах, че нямам и какво толкова да споделя освен преценката си, че СЕМ (както в повечето случаи) въобще не осъзнават какво правят и каква точно е тяхната функция. Бях просто разочарован и ядосан. Особено когато прочетох самодоволните им коментари, които звучаха така сякаш са си свършили добре работата.
– Формално погледнато лицензът на БиБиСи е бил действително нарушен заради това, че са сменили програмната схема и са излъчвали единствено на английски (за разлика от преди 3 години когато имаше българска редакция). Но от друга страна очевидно не е имало желание за предоговаряне и нов лиценз, защото според член 12, ал. 2 от Закона за радио и телевизия програмите могат да се излъчват на чужд език ако „препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми“.
(в) Замислих се, че възмущението ми ще е крайно неефективно и няма да породи абсолютно нищо, дори няма значение дали ще го споделя публично или не. Затова ми се прииска да погледна встрани от конкретната ситуация и да споделя някои по-общи заключения. В такъв смисъл това вече не е началният ми гневнен коментар, а мисли по повод забраната на БиБиСи да излъчва своите предавания на чужд език, като с този акт СЕМ защитава националните интереси.

По-надолу следват размишления на глас, в такъв смисъл това е работен вариант, който полека-лека ще редактирам в зависимост от отзивите, собствените ми нови разсъждения или новопоявили се факти. Желанието ми е свързано със стремежа към продължително размишление, а не окончателни заключения. Въпреки това стилът на твърденията, естествено, трябва да е дефинитивен.

1. Общественият интерес не съвпада с националния.
Мисля, че това са различни понятия. В такъв смисъл географията (езикът, историята, местната култура, институциите) не винаги защитават обществения интерес. Понякога е по-важно човек да знае, дори по-важно отколкото да се самосъхранява – в такъв смисъл общественият интерес е пряко свързан с информираността, а националният много често е обвързан с тайната и държавността. Добре е да има баланс между двете, но не смятам, че трябва да се отъждествяват. Бих се радвал ако СЕМ започне да защитава обществените интереси.

2. Общественият интерес е всичко това, което помага за развитието на общността.
Ако ще говоря за „обществен интерес“, добре е да кажа и нещо повече за конкретния проблем с езика. Подкрепям идеята филмите, книгите, термините, предаванията да се превеждат на български език. Това обаче не бива да бъде за сметка на чуждите езици – те обогатяват и езиково, и културно. Не виждам как нещо може да се съхранява продължително време (още повече българския) като се слагат огради и ограничения. Процедурата трябва да бъде точно обратната: трябва да се махат оградите и да се полива редовно. В такъв смисъл общественият интерес би трябвало да работи в посока за по-висока езикова култура, което включва и знание на английски, руски, френски, немски и т.н.

3. Защитата на националните интереси не може да е задължително условие за всяко едно възможно действие.
Това всъщност е нещо очевидно. Може да има събития, предавания, тенденции, които не защитават националния интерес, но същевременно нито го заплашват, нито го нарушават. Няма как да съществува общество, в което всеки един възможен акт е защита на националните интереси. Смятам, че предаванията на чужд език са неутрални спрямо подобна прблематика. Една конкретна информация може да се окаже „заплашителна“, но езикът е ирелевантен.

На 31 май (четвъртък) 2007 се проведе публична защита пред СНС по философия на дисертацията ми „Взаимодействие между философия и физика при Рене Декарт и Исак Нютон (проблемът за относителността)“.

След цялата процедура, след всички криволичения, след добрия финален резултат искам да споделя само едно-единствено нещо: много благодаря на всички, които дойдоха и помогнаха със своето присъствие; както и на тези, които имаха желание, но бяха възпрепятствани!

Днес направихме петата сбирка на студио 52 и решихме, че засега спираме заниманията с „Новата наука“ на Джамбатиста Вико и се захващаме с „Кант и проблемът за метафизиката“ на Мартин Хайдегер…

Deutsche Frühstück – German breakfast – Немска закуска.

Вече месеци, всяка неделя, в 13.00 часа.
Всичко за к(о/а)мпанията „Deutsche Frühstück“ можете да откриете на новия сайт kablys.de…

І.
Специални благодарности към нашия водач (Frühstückführer) – Philipp Steinkrueger; към идеолога (Frühstückideologe) David Hoinski, към работохолика (Frühstückarbeiter) Viktoras Bachmetjevas и към всички знайни и незнайни американци, полякини, германки, канадки, литовци, които поддържат идеята, че когато се говори немски, трябва да се яде.
„Be Kablys! Be De!“

ІІ.
Посетете Leuven в неделя. Носете храна. Говорете немски.
„Wovon Man nicht sprechen kann, darüber muss Man schweigen“ – Ludwig Wittgenstein

Очаквайте северно-американски, български, литовски и други закуски…

Преди два дена (след един нощен разговор в Amedee) отново ми стана смешно и интересно какво се случва в щатската поп-култура спрямо Джордж У. Буш. Оказва се, че за последните 4 години има точно 2 по-големи събития:

І. Едното е филмът на Майкъл Мур – „Fahrenheit 9/11“ (2004), който досега има 23 награди, включително две в Кан (за най-добър филм и отличието на ФИПРЕСИ). Тъй като филмът е документален и политически, наградите неизбежно са също част от политиката. Филмът не е лош, но втората му половина е ненужно патриотична и съответно по-слаба (Муровата натрапчива любов към татковината е сама по себе си политически ход).

ІІ. Второто събитие е клипът „Mosh“ на Еминем – песен специално пусната за изборите (2004) в САЩ, която завършва с надпис „Гласувай. Вторник, 2 ноември„. Самият Еминем очевидно не цени много този свой хит, защото отсъства в последния му албум – Curtain Call: The Hits (издаден сега – 6 декември, 2005).
Всъщност клипът има два варианта (два финала): А и Б.

Така че компанията се състои от Мур и Еминем. Симпатична и весела компания.

Бележки:
1. Най-общо mosh означава „пого“. За любителите на детайлните значения – тук (интересно е, че в тази статия отново се срещат нашите двама герои).
2. Допълнително инфо за „Mosh“ с история и кадри от песента.
3. Коментар от режисьора на клипа.
4. И накрая – текстът…