Витгенщайн: Седем по пет

Тъй като в момента чета „Логико-философски трактат“ на Лудвиг Витгенщайн (известен като Tractatus Logico-Philosophicus или в оригинал Logisch-Philosophische Abhandlung), реших, че е добре да се съпоставят двата налични превода на български език. Единият е от „Избрани съчинения“ (Наука и изкуство, 1988), другият от „Философия на логиката“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2003).

І. Седемте основни твърдения в превод на Николай Милков (1988):
1. Светът е всичко, което е налице.
2. Това, което е налице – фактът, – е съществуването на състояния на нещата.
3. Логическият образ на фактите е мисълта.
4. Мисълта е смислената пропозиция.
5. Пропозицията е функция на истинността на елементарните пропозиции.
6. Общата форма на функцията на истинността е: [p, ξ, N(ξ)]*. Това е общата форма на пропозицията.
7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

ІІ. Седемте основни твърдения в превод на Евгени Латинов (2003):
1. Светът е това, как стоят нещата.
2. Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.
3. Логическият образ на фактите е мисълта.
4. Мисълта е смисленото изречение.
5. Изречението е истинностна функция от елементарни изречения.
6. Общата форма на истинностната функция е: [p, ξ, N(ξ)]*. Това е общата форма на изречението.
7. За каквото не може да се говори, за това трябва да се мълчи.

ІІІ. Седемте основни твърдения в оригинал (1921):
1. Die Welt ist alles, was der Fall ist.
2. Was der Fall ist, die Tatsache, ist das Bestehen von Sachverhalten.
3. Das logische Bild der Tatsachen ist der Gedanke.
4. Der Gedanke ist der sinnvolle Satz.
5. Der Satz ist eine Wahrheitsfunktion der Elementarsätze.
6. Die allgemeine Wahrheitsfunktion ist: [p, ξ, N(ξ)]*. Die ist die allgemeine Form des Satzes.
7. Wovon man nicht sprechen kann, darüber muss man schweigen.

ІV. Седемте основни твърдения в превод на Ogden (1922):
1. The world is everything that is the case.
2. What is the case, the fact, is the existence of atomic facts.
3. The logical picture of the facts is the thought.
4. The thought is the significant proposition.
5. Propositions are truth-functions of elementary propositions.
6. The general form of truth-function is: [p, ξ, N(ξ)]*. This is the general form of proposition.
7. Whereof one cannot speak, thereof one must be silent.

V. Седемте основни твърдения в превод на Pears & McGuinness (1961):
1. The world is all that is the case.
2. What is the case – a fact – is the existence of states of affairs.
3. A logical picture of facts is a thought.
4. A thought is a proposition with a sense.
5. A proposition is a truth-function of elementary propositions.
6. The general form of a truth-function is [p, ξ, N(ξ)]*. This is the general form of a proposition.
7. What we cannot speak about we must pass over in silence.

* – това е точният начин за изписване на формулата.

Допълнено след време:
Направих по-разширено съпоставяне (в таблица) на първите две нива от Трактата в превода на Николай Милков и Евгени Латинов. Тъй като изложението е по-дълго реших да не го публикувам тук, а в основния сайт, където има и съвсем начални коментари върху произведението (от семинарите със специалност Европеистика).

7 коментара към “Витгенщайн: Седем по пет”

  1. Едно промислено и сериозно предложение за това легендарно Първо изречение. То назря още преди доста време:

    „Светът е всичко това, което е дереджето.“

    Нали основният проблем беше, че в оригинала е като идиом, а и в английския превод пак е нещо устойчиво („That’s the case“). Така преведено и кореспондира идеално със следващите няколко ключови пропозиции за целия трактат. Това е дереджето!

  2. Малко езикова информация от уикиречникът. ‘Дередже’ има следните възможни синоними (в две групи):
    – степен, положение, състояние, хал, вид
    – дилема, затруднено положение

    Между другото, не бях помислил, че коренът е ‘дере’. Благодаря на Юнуз.

  3. Милков е публикувал Apologia pro terminologia mea/ФФМ 2(91)11 където се обясяват разни неща – например, че тогава редакторът, институция на Власта, е могъл да замени ‘предмет’ с ‘обект’, макар че на немски, както и на български, думите са различни…

  4. Благодаря!
    Ето текстове от Николай Милков на свободен достъп и пълна библиографска справка с публикациите му. Там се вижда и това, което вие цитирате: “Apologia pro terminologia mea”, Философска мисъл, 47:2, 1991, 110–18 с.

  5. английски и немски са от една езикова група; добре би било да има превод на някой от романските езици (лесно за намиране; също и на руски).
    Гледам как Стефан Попов развива в книгата си невнятната идея, че в първото изречение имало „фундаментално питане“(!?); доколкото схващам, защото си мисли, че was било fragewort, а не някакво местоимение..

  6. Намерено тук –> http://www.zipsites.ru/books/logiko_fil_traktat

    1. Мир есть все то, что имеет место.
    2. То, что имеет место, что является фактом, – это существование атомарных фактов.
    3. Логический образ фактов есть мысль.
    4. Мысль есть осмысленное предложение.
    5. Предложение есть функция истинности элементарных предложений.
    Элементарное. предложение – функция истинности самого себя.)
    6. Общая форма функции истинности есть: [p, x, N (x) ]. Это есть общая форма предложения.
    7. О чем невозможно говорить, о том следует молчать.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *