Закон за развитие на академичния състав

Действията на Министерството на образованието, младежта и науката започнаха да стават леко хаотични (надявам се това да е временно). Затова се налага информацията да бъде структурирана по-ясно. Но тъй като нещата са динамични, тази страница също ще се обновява (ако има нещо пропуснато, напишете коментар).

І. Факти и хронология

1. Първи опит: На 24 ноември МОМН предлага проект (pdf) за „Закон за развитие на академичния състав“. Има и мотиви (pdf) (те остават непроменени).

2. Втори опит: Два дена по-късно, на 26 ноември, се появява втори вариант. Той вече е свален от страницата на МОМН (The requested resource „http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documentsproject/2009/Zakon_ras_261109.pdf“ was not found on the server) и сега единственото място, където могат да се проследят разликите, е в сайта на Иван Колев (вижда се добре само под Internet Explorer).

3. Трети опит: На 9 декември, но вече в Министерски съвет, е внесен изненадващо трети вариант (doc), който е приет на заседанието (има го директно на сайта на МС, но трябва да минете през captcha). Ето и стенограмата (doc) от този ден. Има значителна промяна спрямо предходните законопроекти – отпада например „хабилитиран доктор“, т.е. степента остава една: доктор. Засега това е финалният вариант и в него са взети предвид някои от получените коментари и възражения (вж. по-надолу), но той всъщност противоречи на началните мотиви.

4. Четвърти опит: На 11 декември законопроектът е внесен в Парламента (сигнатура 902-01-56). Между двете четения има постъпили предложения от депутати и ако искате да следите какво реално става, трябва да посетите страницата на комисията. Законопроектът в момента е напълно преработен и имаме четвърти вариант (doc) (предложението на Комисията е от 18 януари 2010 и може да се изтегли директно от сайта на парламента): доктор е отново образователно-научна степен, връща се „доктор на науките“, освен това законът вече урежда „обществените отношения“! (чл. 1), а всяко научно жури се избира чрез жребий (чл. 4, ал. 2), акредитационната оценка на институциите е включена в описаните процедури (университетът и специалността трябва да имат поне „много добър“, чл. 5, ал. 2) и т.н.
* Стенограми от заседания на комисията, където можете да проследите самото обсъждане: 27 януари; 3 февруари; 10 февруари и т.н.

5. Пети опит: На 15 април 2010 законът е гласуван на второ четене; тъй като той се различава от публикувания по-нагоре четвърти вариант, то всъщност имаме пети проект (doc). На 26 април 2010 е наложено президентско вето, което връща закона в Парламента, но надали ще има каквито и да е промени. Именно този пети вариант е публикуван (pdf) в „Държавен вестник“ на 21 май…

6. Предстои шести опит, защото Конституционния съд спря закона на 5 октомври 2010.

В този конкретен случай етапите законопроектът да се превърне в закон са следните (с черно са тези, които са приключили): 1. Проект на МОМН; – 2. Гласуване в Министерски съвет; – 3. Внасяне в Парламента; – 4. Обсъждане в Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта; – 5. Гласуване в Парламента [първо четене, 18.12.2009]; – 6. Предложения, корекции и по-радикални промени; – 7. Гласуване в Парламента [второ четене, 15.04.2010]; – 8. Указ или вето на Президента [вето, 26.04.2010] – 9. Ново обсъждане в Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта [05.05.2010]; – 10. Гласуване на ветото в Парламента [13.05.2010]; – 11. Обнародване (pdf) в Държавен вестник [21.05.2010]; – 12. Конституционният съд спря закона [5.10.2010]…

*

ІІ. Кратко обобщение и коментар

Промените сякаш се правят ad hoc; израз, който присъства дори в самия законопроект, чл. 11, ал. 2…

А. Мотивите са по-добри от закона – Забележително е, че повечето възражения, които открих и представям по-надолу, не са насочени срещу идеята и посоката за промяна, а срещу конкретните формулировки (под тези мотиви могат да бъдат правени различни законопроекти, както и става с тези три варианта на МОМН). Това означава, че общността приема цялостната стратегия и цел. Съгласието е важно понятие.

Б. Проблемът не е в конфликта между млади и стари – Повечето възражения, които открих, са на млади учени и преподаватели – това са хора, които са принципно за промяната и дори я чакат. А това, че именно те възразяват, е много показателно. Става дума за качеството на законопроекта, а не за консерватизъм. Това също е важно понятие: качество.

В. Системата трябва да работи – Участвах в няколко разговора по този законопроект и докато в самото начало го защитавах принципно, сега виждам, че той няма нужда от такава защита: промяната е неизбежна. Именно затова дискусията трябва да се насочи на по-детайлно, практическо ниво, защото системата трябва да сработи – това е целта. Още едно важно понятие: работа.

Всяко прибързване пропуска:
– съгласието на общността;
– качеството на законопроекта;
– и това как той ще сработи;

Всяко прибързване е всъщност ирационално.

*

ІІІ. Конкретни коментари, съгласия, възражения и предложения по законопроекта

1. Становище на БАН със съвсем конкретни предложения по законопроекта. На главната страница има следното допълнение преди становището:

„БАН се отнася положително към идеята за нов закон за развитие на академичния състав, който да замени досегашния ЗНСНЗ. За съжаление, законопроектът публикуван на сайта на МОМН, има много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност. Този законопроект е пряко свързан с националния интерес, който е свързан със запазване на високото ниво на научните изследвания у нас чрез високи критерии за научните степени и звания.“

2. Стенограма от заседание на Академическия съвет на СУ (2 декември) с единствена точка в дневния ред: обсъждане на проектозакон „Развитие на академичния състав в Република България”. Тази сряда (16 декември) ще има ново заседание и в момента тече спешна вътрешноуниверситетска инициатива за предложения, препоръки и забележки по третия вариант на законопроекта. Ето и декларацията, публикувана на 22 декември, която е резултат от обсъждането (в края на текста има качен файл).

3. Бележки на Съюза на учените в България, които очертават някои по-принципни проблеми и/или предимства на законопроекта.

4. Много добър разпределителен център с всички документи (вижда се добре само под Internet Explorer) на Иван Колев (Философия, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“). Засега само на този сайт мога да намеря:
Мнението на Петър Кендеров;
Декларация на асистентския колегиум на СУ;

5. Преди няколко дена се появи блог с конкретни предложения и внимателен анализ по идея на Тодор Христов (Теория на литературата, ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски“). Препоръчвам тази инициатива, тя е достатъчно сериозна и аналитична.

6. На 4 декември беше публикуван коментар във в-к Дневник от Бойко Пенчев (Българска литература, ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски“). На 27 януари има втори – по-общ и принципен – анализ.

7. Една от първите задълбочени реакции въобще беше един интересен и многопосочен анализ от 6 декември в блога на Юнуз Юнуз (Философия, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“).

8. Отворено писмо от Димка Гичева-Гочева (История на философията, ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“), в което се прави кратък преглед на предишните законопроекти и се коментира важната връзка с „Националната агенция за оценяване и акредитация„.

9. Има и форумни инициативи: bulgarianscienceproblems (с по-общо разглеждане на проблема от Лазарин Лазаров, CV), Проектория, Pueron и т.н.

6 коментара към “Закон за развитие на академичния състав”

  1. Много баби – калпаво бебе! Твърде насериозно се вземат тези академични степени и длъжности. Никъде по света те не са критерии за научни приноси и заслуги, а най-обикновени свидетелства за квалификации или просто – длъжностни характеристики. Всичките тези претенции за научно качество на степените и длъжностите от страна на БАН, СУ,Съюза на учените и на небезизвестния Лазарин Лазаров са просто жалки на фона на финансовата мизерия на науката в България. Получава се нещо като „на гол тумбак – чифте докторати“. Истината е, че на българския учен дори един докторат едва му приляга. А два доктората си е направо смехория.

    От друга страна, най-сигурният начин да се осуети свястната инициатива на новото правителство е като се отвори дискусия по нея. И като е така – хайде, давайте предложения! Съсипете и този свестен проектозакон!

  2. За срам на съсловието и държавата 20 години не се каза какво се разбира под преход във висшето образование и науката като общ контур, около който да се обединят всички сили, а не всяко правителство и всяка парламентарна комисия да теглят в различна посока и да ровят терена, маркиран още по времето на силните години на Т. Живков. Аз виждам контурите на завършения преход така:
    1. За научните степени и звания.
    Щом сме избрали за модел Европа и развитите страни, да въведем най-типичното и разбираемо за тях, което поне 30 години няма да се нуждае от промяна – една степен „доктор“ и едно звание „професор“, присъждано от предимно външно жури за определен университет. Сегашният интелектуален онанизъм с две степени и две звания гарантира през цялата си кариера човекът да се занимава предимно със собственото си израстване, което струва скъпо на бедната ни държава. След като добие тези нива, ученият на възраст 32-35 години (млад, активен и комуникативен) нека работи и внедрява у нас и в чужбина, нека стане нобелист, а не да се занимава само със себе си.
    Това, че всички са професори не значи че трябва да се увеличават парите за заплати. И сега се получават различни заплати в университетите според възможностите им. Възможно е да се въведат международно установените звания асистент и професор, а заплатите да останат старите докато университетите не въведат свои правила за заплащане. Примерно за асистентите според резултатите от атестирането. Ако се запази сегашната разлика в заплатите на доцентите и професорите след изравняване на званията, до 4-5 години сегашните професори ще напуснат кариерата без да се стига до конфронтации между тях.
    2. Учените от БАН трябва да бъдат там, където са студентите и докторантите, за да може чрез тях бързо да се мултиплицират достиженията, които са съдържателни и действителни. Това значи тези от тях, които искат и могат да преподават да преминат в университетите, а останалите да се организират в изследователски институти, които да работят на програмен и конкурсен принцип, подобно на технологичните и др. институти в Германия и др. – да се конкурират с университети и изследователски институти за определени проекти, финансирани от наши и чужди фирми и организации, като не повече от 20-30% от финансите са бюджетни.
    3. Едновременно трябва да се работи по няколко нормативни документа – този закон, законът за висшето образование и номенклатурата на научните специалности. Ако остане постановката в ЗВО между правото лекции да бъдат четени от хабилитирани в дадено научно направление или област, трябва да се знае какви са те и дали изобщо ще се дефинират такива.
    4. Въпреки мнението ми, че НАОА не изпълнява функциите си добре, считам, че не бива да се реформира засега работата и, защото задачата да се дефинират целите на прехода, маркери и измерими показатели, по които да може да се заключи дали напредваме към целта и кога е изпълнена и разработване на законовия минимум, който ще иска обемна работа по вътрешно университетските правилници е толкова обемна, че усложняването с други задачи и обвръзки ще означава блокиране на работата и победа на побелелия и брадясал ЗНСНЗ.
    С уважение към проблема и всички, които желаят решаването му: доц. д-р К. Киров

  3. Споделям съображенията на доц.Киров.
    Щом се подготвя нов закон би трябвало да се вземат пред вид основните постановки на развитите страни- европейските и американските университети и институти, там където има изключителни постижения в науката и технологиите.Научното звание(длъжност)“доцент“ е ненужно,не са нужни две хабилитации. Науката има нужда от изследвания и реални резултати, а не от ненужно разпиляване на време и енергия за комплектоване на документи и преминаване- за няколко години, през различни процедури.
    Асистент и професор са достатъчни като длъжностти (звания) и доктор като степен.Защо е нужно повече?

    с уважение: ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. Ст. Стефанов.

  4. Когато някой някъде се появи да седне на масата с българска баница и иска да вземе парче със сиренце, ето ги и степените. Ей, трудно се дава парчето баница, ей!

  5. Щрихи от решението на Конституционния съд, някои аспекти само:

    “3. Обявява за противоконституционен чл. 12 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.”- Решение № 11 от 5.10.2010 г. по Конституционно дело № 13/ 2010 г. Още един нонсенс, защото в европейската и световната наука няма два доктората – малък и голям. Това е съветска практика, която може би съществува освен в Русия и в Северна Корея и Куба, но не и в развитата част на света и в частност – в Европа. Докторатът е последната степен на висшето образование, а хабилитацията е свързана както с висшето образование, така и с научните изследвания в университетите.

    Противопоставянето на децентрализацията в науката пък означава единствено непризнаване и НЕПОЗНАВАНЕ /ЛИПСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ/ на Европейските правни разпоредби и реформата, която завърши във висшите училища, структурирани във факултети с обучитална дейност и центрове/институти/лаборатории – с изследователска дейност.

    Изтъква се ролята на Националната агенция за оценяване и акредитация, но не се споменава нито дума за АКРЕДИТАЦИЯ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПРАВА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ДИПЛОМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ И УЧЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.

    Не се споменава нищо за хармонизиране със съвременните стратегии и програми на Европейския съюз – Дигиталната адженда за Европа /19.05.2010 г./ и последвалата стратегия “Силата на иновациите”.

    Новият закон за висшето образование и науката, появил се със закъснение от 38 години, трябва да ХАРМОНИЗИРА БЪЛГАРСКАТА НАУКА С ЕВРОПЕЙСКАТА. Още е твърде, твърде рано да мислим за световни стандарти, тъй като сме отдалечени с няколко десетилетия от съвременната модерна, дигитална европейска наука.

    Реформата в българското висше образование и българската наука трябва да включва компоненти като: ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ, ХАРМОНИЗАЦИЯ С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ И НАЙ-ВЕЧЕ – ДЕИДЕОЛОГИЗАЦИЯ. ИДЕОЛОГИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ И ОСТАВАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ КАТО ОТПРАВНА ГЛЕДНА ТОЧКА ПРИ ОЦЕНЯВАНЕТО НА УЧЕНИТЕ И ТРУДОВЕТЕ ИМ БУКВАЛНО СЪСИПА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *