Каша… Но вече шеста поред. След петте варианта досега на този закон, за които писах подробно, очевидно всичко ще трябва да започне отначало. Конституционният съд установи противоконституционност при 15 от 25-те идентифицирани проблема (отменени са общо 19 текста – членове или параграфи). Въпреки че самият закон не е обявен като цяло за противоконституционен, каквото е второто искане на депутатите, КС заявява (курсивът е мой):
В заключение Конституционният съд констатира, че „Законът за развитието на академичния състав в Република България“ не предлага ясна концепция относно материята, до която той се отнася. Редица негови разпоредби са така формулирани, че създават предпоставки за двусмислено тълкуване и биха създали проблеми в процеса на неговото прилагане. Той съдържа правила, които разгледани във връзка едни с други и като система влизат в противоречие с разпоредбите и принципите на Конституцията.
Народното събрание в съответствие с чл. 22, ал. 4 от „Закона за Конституционен съд“ следва да постанови как да се уредят обществените отношения с оглед обявените за противоконституционни разпоредби на „Закона за развитието на академичния състав в Република България“, в т.ч. разработването и приемането на нова, концептуално завършена, обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав.
Искане и становища
Искането на депутатите е от 2 юни. Видя ми се странно, че като изключим Сергей Игнатов, от всички заинтересовани страни* единствено Техническият университет (София) счита искането им за неоснователно.
* Становища като заинтересовани страни са дали: Министерският съвет, министърът на образованието, младежта и науката, Медицинският университет – София, Варненският свободен университет “Черноризец Храбър”, Техническият университет – София, Съюзът на учените в България, Българската академия на науките, Юридическият факултет на УНСС, СУ “Св. Климент Охридски”, ПУ “Паисий Хилендарски”, Движение “За европейско развитие на РБългария”, Комисията за защита от дискриминация и омбудсманът на Република България.
Медии
Всичко тръгна вчера като интензивен слух, но в интернет нямаше все още никаква информация; освен на сайта на Конституционния съд. Медиите реагираха изключително мудно, всъщност първото публично съобщение, което видях, беше в Туитър от Юнуз.
Някой би ли предвидил и очертал какви ще бъдат изходът и последствията на това решение? Изненадва ме мълчанието по въпроса, не само на медиите. Очаквам проницателни коментари, мястото им е в този блог.
Голяма каша стана наистина. Ако разбирам правилно, това че Конституционният съд не е отменил закона като цяло, вкл. члена премахващ стария закон за научните степени и звания, означава, че в момента нямаме действащ закон? И ще трябва да се напише нов закон, да го гласуват в парламента, пак да правят правилник към него и т.н.? Много кофти, тъкмо свърших с писането на дисертацията и сега кой знае кога ще мога да защитя…..
Да, мълчанието продължава – няма коментари, все още няма и действия. Не съм юрист, но някои неща ми изглеждат ясни: новият закон вече е в сила, тъй като не е отменен от Конституционния съд. Това означава, че ВАК се закрива и старият закон е неприложим в тази своя част. От друга страна за противоконституционните разпоредби в момента няма нова законова рамка и парламентът трябва да пренапише част от положенията, т.е. част от нещата за узаконени чрез новия закон, друга – не. Опитах да проверя какво означава това: дали важи старият закон или има „бяло поле“ в законодателството (вж. и следващия кометар)…
Чл. 151 от Конституцията.
(алинея 2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
(алинея 3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.
Това е формалната страна. По-непредсказуема ми се струва другата: практически всичко това означава чакане, административно объркване, вътрешни конфликти… И е вече налице.
Проверих. Има решение на КС от 1995 година по казуса какво става когато новият закон е обявен изцяло или частично за противоконституционен. Решението е, че се прилага стария закон при тази част, която е отменена в новия. Ето цитат:
Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.
Ето цялото решение. По него обаче има три особени мнения на съдии от КС, както и дискусии из мрежата.
Докъде се простира принципът за правна сигурност и позволява ли да бъде променена структурата на академичните длъжности? Един малък (дори елементарен) юридически пропуск на съответната комисия в НС за разминаването между научното звание асистент и научните длъжности асистент, старши асистент и главен асистент беше умело използван от КС. Смятам, че трябва да бъде направен опит за опростяването на системата на академичните длъжности в България. Може би това ще доведе в известна степен до тяхното обезстойностяване, но трябва да се има предвид, че за дълго ресурсите за научни изследвания ще останат оскъдни. Разбира се, свръхкратките срокове и мощните интереси за запазване на статуквото няма да позволят това да се случи.
Доколкото разбирам в решение № 22/1995 г. става въпрос за цял закон, а в случая със ЗРАСРБ се отменят отделни членове и разпоредби.
„Недопустимо е съществуването на законова празнота в правовия ред“, казват от КС в същото решение. Това би трябвало да означава, че старият закон остава в сила частично, за да регулира белите полета. Казвам „би трябвало“; просто ми изглежда много вероятно точно така да се процедира в случая.
Иначе понятието „автономия на университетите“ очевидно търпи широки тълкувания. Сега нямам време за този съществен детайл, но той е определящ за решението на КС.
Щрихи от решението на Конституционния съд, някои аспекти само:
“3. Обявява за противоконституционен чл. 12 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.”- Решение № 11 от 5.10.2010 г. по Конституционно дело № 13/ 2010 г. Още един нонсенс, защото в европейската и световната наука няма два доктората – малък и голям. Това е съветска практика, която може би съществува освен в Русия и в Северна Корея и Куба, но не и в развитата част на света и в частност – в Европа. Докторатът е последната степен на висшето образование, а хабилитацията е свързана както с висшето образование, така и с научните изследвания в университетите.
Противопоставянето на децентрализацията в науката пък означава единствено непризнаване и НЕПОЗНАВАНЕ /ЛИПСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ/ на Европейските правни разпоредби и реформата, която завърши във висшите училища, структурирани във факултети с обучитална дейност и центрове/институти/лаборатории – с изследователска дейност.
Изтъква се ролята на Националната агенция за оценяване и акредитация, но не се споменава нито дума за АКРЕДИТАЦИЯ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПРАВА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ДИПЛОМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ И УЧЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.
Не се споменава нищо за хармонизиране със съвременните стратегии и програми на Европейския съюз – Дигиталната адженда за Европа /19.05.2010 г./ и последвалата стратегия “Силата на иновациите”.
Новият закон за висшето образование и науката, появил се със закъснение от 38 години, трябва да ХАРМОНИЗИРА БЪЛГАРСКАТА НАУКА С ЕВРОПЕЙСКАТА. Още е твърде, твърде рано да мислим за световни стандарти, тъй като сме отдалечени с няколко десетилетия от съвременната модерна, дигитална европейска наука.
Реформата в българското висше образование и българската наука трябва да включва компоненти като: ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ, ХАРМОНИЗАЦИЯ С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ И НАЙ-ВЕЧЕ – ДЕИДЕОЛОГИЗАЦИЯ. ИДЕОЛОГИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ И ОСТАВАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ КАТО ОТПРАВНА ГЛЕДНА ТОЧКА ПРИ ОЦЕНЯВАНЕТО НА УЧЕНИТЕ И ТРУДОВЕТЕ ИМ БУКВАЛНО СЪСИПА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ.
На 03.11.2010 г. е внесен проект за изменение и допълние на ЗРАСРБ: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=2899
Не са детайлизирани изискванията за придобиване на научната и образователна степен доктор.
Много благодаря за информацията!
И втори законопроект, който предлага да се удължи работата на ВАК до края на юни 2011.
http://www.parliament.bg/bills/41/054-01-88.pdf
И двата са приети от Комисията по образованието… на 11.11. Май имат амбицията да ги приемат скоро.
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=232&id=1875
Интересно какво ще излезе.