Конституционният съд срещу закона за развитието на академичния състав

Каша… Но вече шеста поред. След петте варианта досега на този закон, за които писах подробно, очевидно всичко ще трябва да започне отначало. Конституционният съд установи противоконституционност при 15 от 25-те идентифицирани проблема (отменени са общо 19 текста – членове или параграфи). Въпреки че самият закон не е обявен като цяло за противоконституционен, каквото е второто искане на депутатите, КС заявява (курсивът е мой):

В заключение Конституционният съд констатира, че „Законът за развитието на академичния състав в Република България“ не предлага ясна концепция относно материята, до която той се отнася. Редица негови разпоредби са така формулирани, че създават предпоставки за двусмислено тълкуване и биха създали проблеми в процеса на неговото прилагане. Той съдържа правила, които разгледани във връзка едни с други и като система влизат в противоречие с разпоредбите и принципите на Конституцията.
Народното събрание в съответствие с чл. 22, ал. 4 от „Закона за Конституционен съд“ следва да постанови как да се уредят обществените отношения с оглед обявените за противоконституционни разпоредби на „Закона за развитието на академичния състав в Република България“, в т.ч. разработването и приемането на нова, концептуално завършена, обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав.

Искане и становища
Искането на депутатите е от 2 юни. Видя ми се странно, че като изключим Сергей Игнатов, от всички заинтересовани страни* единствено Техническият университет (София) счита искането им за неоснователно.

* Становища като заинтересовани страни са дали: Министерският съвет, министърът на образованието, младежта и науката, Медицинският университет – София, Варненският свободен университет “Черноризец Храбър”, Техническият университет – София, Съюзът на учените в България, Българската академия на науките, Юридическият факултет на УНСС, СУ “Св. Климент Охридски”, ПУ “Паисий Хилендарски”, Движение “За европейско развитие на РБългария”, Комисията за защита от дискриминация и омбудсманът на Република България.

Медии
Всичко тръгна вчера като интензивен слух, но в интернет нямаше все още никаква информация; освен на сайта на Конституционния съд. Медиите реагираха изключително мудно, всъщност първото публично съобщение, което видях, беше в Туитър от Юнуз.

11 коментара към “Конституционният съд срещу закона за развитието на академичния състав”

  1. Някой би ли предвидил и очертал какви ще бъдат изходът и последствията на това решение? Изненадва ме мълчанието по въпроса, не само на медиите. Очаквам проницателни коментари, мястото им е в този блог.

  2. Голяма каша стана наистина. Ако разбирам правилно, това че Конституционният съд не е отменил закона като цяло, вкл. члена премахващ стария закон за научните степени и звания, означава, че в момента нямаме действащ закон? И ще трябва да се напише нов закон, да го гласуват в парламента, пак да правят правилник към него и т.н.? Много кофти, тъкмо свърших с писането на дисертацията и сега кой знае кога ще мога да защитя…..

  3. Да, мълчанието продължава – няма коментари, все още няма и действия. Не съм юрист, но някои неща ми изглеждат ясни: новият закон вече е в сила, тъй като не е отменен от Конституционния съд. Това означава, че ВАК се закрива и старият закон е неприложим в тази своя част. От друга страна за противоконституционните разпоредби в момента няма нова законова рамка и парламентът трябва да пренапише част от положенията, т.е. част от нещата за узаконени чрез новия закон, друга – не. Опитах да проверя какво означава това: дали важи старият закон или има „бяло поле“ в законодателството (вж. и следващия кометар)…

    Чл. 151 от Конституцията.
    (алинея 2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
    (алинея 3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си
    .

    Това е формалната страна. По-непредсказуема ми се струва другата: практически всичко това означава чакане, административно объркване, вътрешни конфликти… И е вече налице.

  4. Проверих. Има решение на КС от 1995 година по казуса какво става когато новият закон е обявен изцяло или частично за противоконституционен. Решението е, че се прилага стария закон при тази част, която е отменена в новия. Ето цитат:

    Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.

    Ето цялото решение. По него обаче има три особени мнения на съдии от КС, както и дискусии из мрежата.

  5. Докъде се простира принципът за правна сигурност и позволява ли да бъде променена структурата на академичните длъжности? Един малък (дори елементарен) юридически пропуск на съответната комисия в НС за разминаването между научното звание асистент и научните длъжности асистент, старши асистент и главен асистент беше умело използван от КС. Смятам, че трябва да бъде направен опит за опростяването на системата на академичните длъжности в България. Може би това ще доведе в известна степен до тяхното обезстойностяване, но трябва да се има предвид, че за дълго ресурсите за научни изследвания ще останат оскъдни. Разбира се, свръхкратките срокове и мощните интереси за запазване на статуквото няма да позволят това да се случи.

  6. Доколкото разбирам в решение № 22/1995 г. става въпрос за цял закон, а в случая със ЗРАСРБ се отменят отделни членове и разпоредби.

  7. „Недопустимо е съществуването на законова празнота в правовия ред“, казват от КС в същото решение. Това би трябвало да означава, че старият закон остава в сила частично, за да регулира белите полета. Казвам „би трябвало“; просто ми изглежда много вероятно точно така да се процедира в случая.

    Иначе понятието „автономия на университетите“ очевидно търпи широки тълкувания. Сега нямам време за този съществен детайл, но той е определящ за решението на КС.

  8. Щрихи от решението на Конституционния съд, някои аспекти само:

    “3. Обявява за противоконституционен чл. 12 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.”- Решение № 11 от 5.10.2010 г. по Конституционно дело № 13/ 2010 г. Още един нонсенс, защото в европейската и световната наука няма два доктората – малък и голям. Това е съветска практика, която може би съществува освен в Русия и в Северна Корея и Куба, но не и в развитата част на света и в частност – в Европа. Докторатът е последната степен на висшето образование, а хабилитацията е свързана както с висшето образование, така и с научните изследвания в университетите.

    Противопоставянето на децентрализацията в науката пък означава единствено непризнаване и НЕПОЗНАВАНЕ /ЛИПСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ/ на Европейските правни разпоредби и реформата, която завърши във висшите училища, структурирани във факултети с обучитална дейност и центрове/институти/лаборатории – с изследователска дейност.

    Изтъква се ролята на Националната агенция за оценяване и акредитация, но не се споменава нито дума за АКРЕДИТАЦИЯ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПРАВА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ДИПЛОМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ И УЧЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.

    Не се споменава нищо за хармонизиране със съвременните стратегии и програми на Европейския съюз – Дигиталната адженда за Европа /19.05.2010 г./ и последвалата стратегия “Силата на иновациите”.

    Новият закон за висшето образование и науката, появил се със закъснение от 38 години, трябва да ХАРМОНИЗИРА БЪЛГАРСКАТА НАУКА С ЕВРОПЕЙСКАТА. Още е твърде, твърде рано да мислим за световни стандарти, тъй като сме отдалечени с няколко десетилетия от съвременната модерна, дигитална европейска наука.

    Реформата в българското висше образование и българската наука трябва да включва компоненти като: ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ, ХАРМОНИЗАЦИЯ С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ И НАЙ-ВЕЧЕ – ДЕИДЕОЛОГИЗАЦИЯ. ИДЕОЛОГИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ И ОСТАВАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ КАТО ОТПРАВНА ГЛЕДНА ТОЧКА ПРИ ОЦЕНЯВАНЕТО НА УЧЕНИТЕ И ТРУДОВЕТЕ ИМ БУКВАЛНО СЪСИПА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ.

  9. И втори законопроект, който предлага да се удължи работата на ВАК до края на юни 2011.
    http://www.parliament.bg/bills/41/054-01-88.pdf
    И двата са приети от Комисията по образованието… на 11.11. Май имат амбицията да ги приемат скоро.
    http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=232&id=1875
    Интересно какво ще излезе.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *