Става дума отново за „Закона за развитие на академичния състав“ „Закона за научните степени и научните длъжности“ (или както там ще се казва).
В момента има вече четвърти вариант на законопроекта. Тъй като промените са впечатляващо много, някои от тях са радикални, а и ситуацията е някак непредсказуема, затова вместо да правя подробен преглед, реших просто да съпоставя новото предложение на Комисията с това, което вече беше гласувано на първо четене в Парламента. Представям резултата в pdf-формат: със синьо са нововъведенията, а отстрани в полето (с червено) са заменените текстове.
За контекст и начален коментар около тези промени, вижте предишната публикация. Мисля си, надявам се, че е имало смисъл от натиска досега, но докато законопроектът не стане закон, всичко е предпоследно.
* Ако предпочитате doc-формата, изтеглете него. Най-добре се сравнява под Normal View.
** Продължавам да допълвам факти, линкове и сведения към общия преглед върху ситуацията. Тъжното е, че той започваше така: „Действията на Министерството на образованието, младежта и науката започнаха да стават леко хаотични (надявам се това да е временно)“… Вижда се, че временно не е; затова най-важното е да се владее хаоса.
Обновяване
След много перипетии законът е публикуван (pdf) в „Държавен вестник“ на 21 май 2010. След няколко месеца обаче е спрян от Конституционния съд.
Според мен се нарушава тежко автономията на висшите училища при избирането на асистенти, доценти и професори чрез включването на т.нар. външни лица в съответните процедури. Избирането на асистенти е доста усложнено и тромаво. На практика се възпроизвежда ВАК за всички академични (научни) длъжности, което обезмисля приемането на този законопроект. За последното допринася и връщането на научната степен „доктор на науките“. Т.нар. единни държавни изисквания подлежат на най-различни тълкувания. Значително е нарушен либералният дух на законопроекта на Министерския състав.
Сега след приемането на този закон на второ четене проличава още по-отчетливо основната му разлика от предишния ЗНСНЗ. Тя е свързана с рестрикцията едно хабилитирано лице да участва в акредитацията само на едно висше училище, а това определено ще доведе до редукция в броя на университетите.
Останалите разлики (СНС или жури, необходим стаж или не) са формални и без особено значение. Парадоксалното е, че процедурата с кариерното развитие на асистентите дори е по-усложнена и тромава, например конкурсът и изборът на главен асистент по новия закон доста наподобяват тези за доцент по стария ЗНСНЗ. Не очаквам последното да подобри качеството на учебния и изследователския процес.
Дали ще се постигне основната (и скрита) цел на новия закон, а именно намаляване на висшите училища, или напротив тяхното увеличаване, ще разберем след няколко години. Лично аз съм за първото, но едва ли това трябваше да се извършва чрез приемането на този закон.
Тепърва предстоят още промени и в други закони. Мисля си, че детайлите в цялостната картина ще станат ясни чак тогава.
Аз дори все още не мога да намеря официално това, което парламентът прие на второ четене (има някакви разлики от файловете, с които разполагам). Може би ще е достъпно чак след публикуването му в ДВ.